Решение № 14725 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2330/2014 г.

Решение № 14725 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2330/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Жанил-2" ЕООД, подадена чрез адв. Огнян Минчев против решение № 3213/16.12.2013 г., постановено по адм. д. № 1649/2013 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 031203507/15.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП -Варна, потвърден с решение № 35/14.03.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна и е осъдено дружеството да заплати на Д "ОДОП" Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 935.23 лева. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно се твърди, че изводите на съда противоречат на всички събрани по делото доказателства, които не са обсъдени в тяхната съвкупност и правна стойност, съдът не е извършил подробна преценка на доказателствения материал по делото. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт, като алтернативно се иска съдът да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Д "ОДОП" Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба, подадена от дружеството. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на разглеждане пред административния съд е бил ревизионен акт № 031203507/15.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП -Варна, потвърден с решение № 35/14.03.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Варна, с който в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Валентин Стоев" ЕООД, ЕТ "Братекс-Нурхан Хюсеин", "Комерс строй спед" ЕООД и "Газтранс 2010" ЕООД са установени задължения за ДДС и лихви, както следва: д. п. м. 08.2008 г. -41 112.65 лв. и лихви 19 650.69 лв.; м. 10.2008 г. - 5 116.66 лв. и лихви 2 311.94 лв.; м. 12.2009 г. - 844.34 лв. и лихви 254.60 лв.; м. 11.2011 г. -1236.88 лв. и лихви 128.16 лв., както и са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. в размер на 2 583.33 лв. и лихви 1 022.41 лв. С обжалваното решения административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството против РА. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд безкритично е възприел изводите на органите по приходите, при което е отхвърлил жалбата. Съдът е изложил кратки мотиви, възпроизвеждащи фактическите и правни изводи на приходните органи, цитирал е приложимите правни норми и съдържанието им. Така постановеното съдебно решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси, не е ценил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не е обсъдил конкретно и подробно възраженията на жалбоподателя, изложени в жалбата. При ревизията е установено упражнено от РЛ право на данъчен кредит по фактури издадени през данъчни периоди включени в обхвата на ревизията, както следва: д. п. м. 08.2008 г. - 9 бр. фактури, издадени от "Валентин Стоев" ЕООД, д. п. м. 10.2008 г. 1 бр. фактура, издадена от ЕТ "Братекс-Нурхан Хюсеин", д. п. м. 12.2009 г. 1 бр. фактура, издадена от "Комерс строй спед" ЕООД и д. п. м. 11.2011 г. 1 бр. фактура, издадена от "Газтранс 2010" ЕООД. В хода на ревизията е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури за получени доставки от цитираните доставчици. Тези доставки имат за предмет услуги, включващи извършени СМР. Приходните органи са приели, че не са налице реално извършени доставки на услуги и на осн. чл. 69 вр. чл. 9, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признато право на данъчен кредит по данъчни периоди, както следва: д. п. м. 08.2008 г. в размер на 41 112.65 лв.; м. 10.2008 г. в размер на 5 116.66 лв.; м. 12.2009 г. в размер на 844.34 лв.; м. 11.2011 г. в размер на 1236.88 лв. С обжалвания РА са определени и допълнителни задължения за корпоративен данък за 2008 г. РЛ е осчетоводило разход за външни услуги в размер на 25 833.33 лв. по фактура № 33/31.10.2008 г., издадена от ЕТ "Братекс-Нурхан Хюсеин", с предмет СМР услуга на обект основен ремонт на общежитие "Газтрейд" АД, гр. Белослав. Приходните органи са приели, че отразените разходи по сч. сметка 602 разходи за външни услуги в размер на 25 833.33 лв. не са документално обосновани и на осн. чл. 26, т. 2 от ЗКПО не са признати за данъчни цели за 2008 г. За да отхвърли жалбата, съдът буквално е възпроизвел фактическата обстановка, описана в решението на данъчния директор, направените от същия фактически и правни изводи. В хода на ревизионното производство, във връзка с допълнително начисления ДДС и корпоративен данък са представени множество писмени доказателства, които не са обсъдени от съда. Мотивите на съдебния акт възпроизвеждат мотивите на органа по приходите и решението на решаващия орган, без да е извършен анализ на събраните писмени доказателства, които са относими към предмета на спора. Не е посочено от съда, че не се кредитират същите доказателства, за да бъде подложен на контрол този извод от настоящата инстанция. Предвид двуинстанционния характер на производството, ако бъдат обсъдени за първи път в касационното производство, представените и приети доказателства в хода на обжалването пред административния съд, би се нарушило правото на двуинстанционно производство за жалбоподателя. Допуснатото нарушение от съда на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като се създава вероятност, че фактите може да са различни от приетите от съда, поради което решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ето защо касационната инстанция намира, че не може да провери правилността на съдебното решение, което не съдържа собствени мотиви, вкл. и относно възраженията и доводите на жалбоподателя, по които съдът дължи произнасяне. Настоящата инстанция не може и не следва да замества липсващите мотиви на първоинстанционния съд, тъй като предмет на касационна проверка не е правилността на решението на данъчния директор. В производството по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 от ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът е не определил правилно кои са спорните въпроси по делото, в резултат на което не е формирал фактически и правни изводи по тях. Налице е и друго съществено процесуално нарушение, допуснато от съда. С разпореждане от 7.03.2013 г., с което е насрочено за разглеждане делото са дадени указания на жалбоподателя, че следва да обори констатациите в РА. Фактическите констатации, съдържащи се в РА, не се ползват с обвързваща сила и не е необходимо да бъдат оборвани от ревизираното лице. Обжалваният пред АС-Варна РА не е издаден при условията на чл. 122 и сл. от ДОПК, а по общия ред и не е налице обоснована презумция, регламентирана в чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Следователно това указание е в противоречие с процесуалния закон и представлява особено съществено процесуално нарушение, защото създава неправилна представа у страните по делото относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, респективно относно правните възможности и тежести в процеса по събиране на доказателства. Нарушението при разпределение на доказателствената тежест в процеса по събиране на доказателства не може да бъде преценено как се е отразило върху активността на страните при ангажиране на доказателствата, респективно върху обема на събраните доказателства и установените чрез тях релевантни факти. Възможно е съществуване и на други относими факти, които са останали неустановени поради неправилните указания, съдържащи се в разпореждане от 7.03.2013 г. Допуснатите процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. По изложените съображения касационната инстанция намира, че е налице основанието по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна. С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение