Решение № 9813 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16157/2009 г.

Решение № 9813 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16157/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Медицинския университет - София, гр. София,, бул. "Акад. Ив. Евст. Гешов" № 15, ет. 12 срещу Решение № 48 от 14.10.2009 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 4574/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Алтернативно поддържа доводи за неговата недопустимост - касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Твърди, че в оспорения акт са изложени фактически и правни основания за издаването му. Същият е взет с необходимото законово мнозинство. Приемането, че разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Медицинския университет, в частта досежно правомощието по § 11 от Закона за висшето образование, противоречи на чл. 36а, ал. 3 от закона, доказва, че решението би могло да бъде унищожаемо, поради противоречие със закона, но не и нищожно. С оглед на това съдът се е произнесъл по една недопустима жалба, поради което и решението му е недопустимо. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Цветко Йолов Йолов, счита същата за неоснователна. Решението на съда не е недопустимо, тъй като жалбата е за прогласяване на нищожността на оспорения акт. Неоснователно е твърдението за мотивираност на акт с предложението на факултетния съвет. Предложението е причина за обсъждане на въпроса, не и мотив на решението. Съдът правилно е приел, че е налице противоречие с императивна разпоредба на закона и с оглед именно на това решението на Академичния съвет е нищожно. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е преценил, че нарушението на чл. 36а, ал. 3 от Закона за висшето образование е довело до правен резултат, различен от този, който законът свързва с неговото прилагане, което води до нищожност на оспорения акт. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че нормата на чл. 40, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Медицинския университет противоречи на чл. 36а, ал. 3 от Закона за висшето образование, поради което и на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, съдът е длъжен да приложи законовата норма. С оглед на нея е налице разминаване между действителната воля на колективния орган и обективираната такава. Поради това е прогласил нищожността на оспореното решение. Тези изводи на съда са правилни. По делото няма спор за факти. Безспорно е, че на 16.12.2008 г. е проведено заседание на Академичния съвет на Медицинския университет. Не се спори, че присъствалите на събранието негови членове са 34 при списъчен състав 44. Не се спори също така, че "за" оспореното решение са гласували 21 члена, "против" - 10 и са подадени 2 "бели бюлетини". Безспорно е, че съгласно чл. 40, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Медицинския университет решенията по § 11 от Закона за висшето образование се вземат с обикновено мнозинство от списъчния състав, а съгласно чл. 36а, ал. 3 от Закона за висшето образование - това става с обикновено мнозинство от присъстващите. При така установената безспорна фактическа обстановка спорен по делото е единствено въпроса така констатираният порок на акта до неговата нищожност или унищожаемост води. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за Висшето образование, висшите училища се ползват от академична автономия, която включва и академично самоуправление. То се изразява в правото на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствен правилник, който, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 2 от Закона за висшето образование, следва да бъде съобразен със Закона за висшето образование. От императивността на разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 2 следва, че училищата не могат да уреждат, в противоречие със закона, уредени в него правила на действие. Законът, в чл. 36а, е разписал ясно правилата за редовност на заседанията на колективните органи на училищата и за вземане на решения. Приетите с правилника на Медицинския университет правила за вземане на решенията, като противоречащи на закона и с оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, следва да не бъдат прилагани от съда, както правилно е посочил в мотивите си първоинстанционният съд. (Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на ал. 3 на чл. 15 от Закона за нормативните актове, вместо на ал. 2. Алинея 2 регламентира противоречие на нормативен акт с регламент на Европейския съюз, поради което позоваването от съда на ал. 3 е правилно.) Неоснователно е твърдението на касатора, че тази незаконосъобразност води до унищожаемост, а не до нищожност на оспорения акт. В случая нарушението е на правило, което определя начина на валидно формиране на волята на органа. Т. е. органът не е формирал релевантно, от гледна точка на закона, волеизявление. Именно липсата на валидно волеизявление не дава възможност предвидените в правната норма последици да бъдат по какъвто и начин свързани с акта. Тук не става дума за нарушение, което да е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, тук става дума за нарушение, което непозволява формиране на решение. С оглед на това неоснователна са и твърденията на касатора за недопустимост на обжалваното решение. Оспорването на административните актове с искане за обявяване на нищожността им не е обвързано със срок, поради което правилно съдът е приел, че жалбата е допустима. С оглед на изложеното твърденията на касатора за законосъобразност на оспорения акт с оглед наличието на фактически и правни основания за издаването му са ирелевантни и настоящата инстанция не следва да ги обсъжда. Видно от горното твърдените от касатора отменителни основания са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от оспорването, направеното от ответника по касационната жалба искане и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на Цветко Йолов Йолов направените по делото разноски. Доказателства за направени такива за настоящата инстанция обаче не са представени, поради което съдът не следва да присъжда такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд