Решение № 4494 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1923/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. М., без гражданство, търсещ закрила, против решение 873/09.01.2025 г. постановено по адм. дело 11386/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение 10772/14.10.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отменяна на първоинстанционното решение и административния акт на председателя на ДАБ. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е жалбата на И. М., без гражданство, търсещ закрила против решение на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че И. М., е роден на [дата]. и живял в гр. Рахав, област Газа, Палестина. При проведеното интервю, в присъствието на адвокат и преводач, чужденецът е обяснил, че напуснал е напуснал Палестина легално с виза през м. август 2023г. за Египет Останал в Кайро десет месеца, след което заминал с виза за Турция. От февруари 2024г. в Истанбул работел в завод за боклуки нямал проблеми. Подал молба за закрила там, но не му предоставили такава. В България преминал нелегално на 18-20 яни 2024г. кат ос помощта на трафикант минал през граничното заграждание, след което полицията го е задържала в София. Като причина да напусне страната си на произход посочва, че там има война и липсват работа и условия на живот. Уточнява в съдебно заседание, че Палестина е разрушена, жена му и майка му са убити, децата му са големи и омъжени, няма средства за живот. Въз основа данните от събраната административна преписка, първоинстанционният съд обосновано е приел за установени фактите, изложени в оспорения административен акт, а оттам и че в случая са съобразени както административнопроизводствените правила по ЗУБ, така и приложимите материалноправни разпоредби. Изтъкнато е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, изложените в бежанската история обстоятелства, при което констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Прието е, че събраните доказателства не установяват преследване или наличие на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността или принадлежността към убеждение на чужденеца, поради което липсват законовите основания да му бъде предоставен статут на бежанец. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е прието, че не са налице и основанията визирани в чл. 9 ЗУБ. Така мотивиран и поради липса на отменителни основания, по смисъла на чл. 146 АПК съдът приел оспорването за неоснователно и го отхвърлил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд, като на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, препраща към тях и не следва да ги преповтаря. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат касирането му. При вярно установени въз основа на приобщените по делото доказателства, правнозначими факти и обстоятелства, административният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи за липсата на отменителни основания по чл. 146 АПК, обуславящи отмяната на оспорения акт. Фактическата установеност по делото налага формирания от административния съд извод, че правилно на чуждия гражданин е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, доколкото по отношение на него не се установява никоя от задължителните предпоставки за предоставянето на закрила, посочени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. В съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от кандидата за бежанец история при провеждане на интервюто, административният орган и първоинстанционният съд са приели, че в Палестина е налице "вътрешен въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9, ал.1, т.3 ЗУБ, който е до степен на безогледност и/или повсеместност, т. е. обхваща цялата територия на тази страна, както и животът и здравето на всеки цивилен намиращ се на тази територия сам по себе си е изложен на реален риск от посегателство. Въпреки това обаче, конкретната бежанска история на жалбоподателя, разгледана в светлината на чл. 75, ал.2 ЗУБ, съгласно който при произнасяне по молбата за международна закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие. В случая е съобразено, че касаторът е живял и работил в Турция необезпокоявано, макар и два месеца. Не е гонен и преследван. Неоснователно е твърдението на касатора, че административният орган и съдът не са събрали и обсъдили актуалната информация за състоянието на сигурността в Турция, както и че не следва да се приема, че тя е трета сигурна държава. Правилен и обоснован със събраните по делото доказателства е изводът на административния съд, че Турция се явява трета сигурна държава за жалбоподателя по смисъла на ЗУБ. Съобразно легалната дефиниция на понятието трета сигурна държава, въведена в §1,т.9 от ДР ЗУБ, това е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а/ няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б/ е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в/ не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г/ съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; и д/ са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. При данните по делото законосъобразно, председателят на ДАБ е разгледал въпроса дали Турция би могло да се приеме за трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ и е дал положителен отговор. Изложените в касационната жалба доводи са опровергани, предвид наличието на всички изброени условия и предпоставки, включени в посочената легална дефиниция. Освен това безспорно е установено, че между кандидата и третата държава е налице достатъчна връзка, предвид пребиваването му в нея, през който период за кандидата не са налични данни, които да го поставят в положение на преследване или заплаха, неочовешко отношение и т.н. В случая не е налице транзитно преминаване, за да се смята, че не е налице трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. С оглед изложеното и както бе посочено по-горе, споделими са изводите на първостепенния съд, че в процесния случай не намират приложение основанията визирани чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. В процесния случай не се отнася за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ подобри условия за живот и реализация. Неоснователно е искането, отправено от касатора за спиране на настоящото съдебно производство поради наличие на преюдициален спор до произнасянето на Съда на ЕС. Не са налице предпоставките визирани в чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, поради което следва да искането следва да бъде отхвърлено. Административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,