Решение № 2526 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13617/2015 г.

Решение № 2526 от 28.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13617/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. К. С. против решение № 5253/22.07.2015 г., постановено по адм. д. 2213/2015 г. по описа на Административен съд-С.-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно, неправилно и противоречи на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател искат да бъде отменено обжалваното съдебно решение, да се задължи ответната страна да предостави исканата обществена информация или да бъде върнато делото за ново произнасяне за да бъдат разпитани директора на 35 СОУ и други лица от ръководството на училището и Министерство на образованието и науката. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - главният секретар на Министерство на образованието и науката, редовно призован за съдебно заседание не се е явил и не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 5253/22.07.2015 г., постановено по адм. д. 2213/2015 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Г. К. С. срещу писмо изх. № 94-299/23.01.2015 г. на главния секретар на Министерство на образованието и науката (МОН) в частта му, с която е отказано да му бъде предоставена информация относно жалбите срещу директора на 35 СОУ А. К. и е оставена без разглеждане жалбата му срещу отказ на главния секретар на МОН да му бъде предоставена информация относно мерките/производствата, предприети във връзка с жалбите срещу директора на 35 СОУ А. К. и е прекратено производството по делото в тази част. Административният съд е приел, че поисканата със заявление вх. № 94-299/09.01.2015 г. информация е от частен характер и от нея не е възможно да бъде съставено мнение относно дейността на МОН, поради което законосъобразно е отказан достъпа до нея. Производството частично е прекратено, защото е прието, че с жалбата се иска предоставяне на информация, която не е описана в подаденото заявление по ЗДОИ, по което е постановен оспорения отказ. Така постановено съдебно решение е правилно и законосъобразно. На основание чл. 218 от АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението и само за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. В случая в касационната жалба е посочено като основание за оспорване по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК само противоречие с материалния закон, но не и допуснати процесуални нарушения и необоснованост, поради което настоящият съдебен състав е ограничен в инстанционния контрол и има право да извърши проверка само относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В този смисъл искането за връщане на делото за ново разглеждане и събиране на гласни доказателства не кореспондира с наведеното касационно основание. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено от законен състав на АССГ по допустимо оспорване, упражнено от заинтересовано лице в срок спрямо подлежащ на обжалване акт. При постановяване на съдебното решение не е допуснато нарушение на материалния закон, чието спазване настоящият съдебен състав проверява по наведеното касационно основание от Г. С. и служебно на основание чл. 218 от АПК. Законосъобразно АССГ е приел, че поисканата информация относно подадените жалби срещу директора на 35 СОУ не е обществена информация, защото от описанието в заявлението е видно, че се търси информация, изходяща от частни субекти. Информацията относно дейността на МОН като държавен орган не е търсена със заявлението, по повод на което е постановено оспореното пред АССГ писмо. За първи път тази информация се посочва като търсена с жалбата до съда, което правилно е преценено от решаващият съд като недопустимо. Съгласно утвърдената съдебна практика по приложение на ЗДОИ в този закон се регламентира достъпа до информация, а не достъпа до документи (носителите на информация). При описанието на информацията, до която се иска достъп, заявителят може да посочи индивидуализиращите белези на документите, в които тази информация се съдържа, но това не е задължителен елемент на заявлението по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, както и обратното използването на пълна индивидуализация на информационния носител не променя смисъла на искането, когато е ясно, че се иска достъп до обществена информация, а не извършване на административна услуга или издаване на документ (копие на документ). В случая заявлението за достъп до обществена информация съдържа всички необходими реквизити по чл. 25 от ЗДОИ и очевидно е възприето като такова от лицето, което е било оправомощено от задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ. Поискана е информация, която се съдържа в частни документи с конкретно съдържание, а не информация, свързана с дейността на МОН. Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал оспореното решение за отказ да се предостави обществена информация, спазването на процедурата по издаването му, съответствието му с материалния закон и целта на закона. На основание чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Р. Б.. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Р. Б. и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. При съвместно тълкуване на тези две разпоредби е възможно да се обоснове извод, че МОН е задължен субект по ЗДОИ и е за него е възникнало задължение да се произнесе по отправеното искане за достъп до обществена информация, което е и направено от надлежно упълномощено по реда на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ лице с издаване на оспореното пред АССГ писмо, но исканата информация, не е обществена, а частна. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на АССГ, че оспореното писмо на главния секретар на МОН е в съответствие с материалния закон, а жалбата на Г. С. против него е неоснователна. Правилни са и изводите на АССГ, че жалбата в частта, съдържаща за първи път искане за достъп до информация, каквато не е поискана със заявлението до МОН е недопустима. По изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлено, а на основание чл. 221, ал. 1 от АПК обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила по изложените в настоящото съдебно решение мотиви относно приложимия материален закон. Ответникът по касационната жалба не е направил разноски и не претендира заплащането им, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение