Решение № 3619 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 908/2021 г.

Решение № 3619 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 908/2021 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) чрез процесуален представител срещу решение № 180/18.11.2020 г. по адм. дело № 346/2020 г. на Административен съд - Шумен, с което е отменена заповед № 1665/6.08.2020 г., издадена от касатора. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и необосновано. Иска отмяната му, претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационна жалба – Е. М., жив. в [населено място], чрез процесуален представител, в писмен отговор иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение на Е. М. за длъжността "главен експерт" в отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане", Областна дирекция на ДФЗ- [населено място], считано от 7.08.2020 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл), с посочени в заповедта мотиви – поради съкращаване на длъжността. АС е изложил мотиви, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но в нарушение на процесуалноправни норми и в противоречие с материалния закон и целта на закона. Съдът подробно е коментирал съдържанието на понятието "длъжност в администрацията" и изискванията при приложение на фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, при изпълнението на които същата се счита премахната като нормативна позиция и съвкупност от функции, задължения и изисквания. В съответствие с доказателствения материал съдът обосновано е заключил, че в резултат на изменението на длъжностното разписание е налице реално съкращаване на 1 бр. длъжност "главен експерт" в отдела, в който е работил касационният ответник. Извел е извод, че в ЗДСл действително не съществува норма, разпореждаща извършването на подбор от органа по назначаване. Приел е, че преценката кой държавен служител да остане на работа се взема по целесъобразност, но при наличие на утвърдена от самия орган процедура, която изрично предвижда представяне на докладна записка от директора на съответното структурно звено до изпълнителния директор, представлява извършване на подбор на служителите, чиито правоотношения ще бъдат прекратени. Съдът е счел, че неспазването на собствената си процедура, респективно собствените си правила за прекратяване на служебното правоотношение със служител от органа по назначаване, води до нарушаване на принципа за последователност и предвидимост, който изисква административните органи да спазват вътрешните правила при упражняване на своята оперативната самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Предвид изложеното, съдът е счел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел и е налице основание за нейната отмяна. Решението е правилно като краен резултат относно преценката за нарушаване на административно - процесуалните правила по издаване на заповедта. Съгласно чл. 11 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" в качеството си на орган по назначаването, разполага с правомощието да определя конкретното разпределение на длъжностите на фонда, необходими за функционирането на същия и това му правомощие е израз на оперативната му самостоятелност. Право да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавните служители е в компетентността на ИД на ДФЗ. Обективиране на това волеизявление се изразява в утвърждаване на длъжностно разписание. Правилно съдът е приел, че е налице утвърдено длъжностно разписание, при което е съкратена една щатна бройка за длъжността "главен експерт" в отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане - РА" в ОД на ДФЗ - Шумен. Съдът правилно е разгледал утвърдената Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в ДФ "Земеделие" на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в точност раздел 1, т. XV - прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаване. Правилно АС е приел, че по делото липсват доказателства за наличие на докладна записка, изготвена от директора на ОД на ДФЗ - Шумен, или съответната дирекция, както е предвидено в цитираните разпоредби на одобрената от органа Процедура, с която се предлага точно Е. М. да бъде съкратен от длъжността "главен експерт". Това показва нарушение на изискването органът по назначаването да предприеме прекратяване на правоотношението със служителя въз основа на ясни и убедителни мотиви за съкращаване именно на М.. След като органът по назначаване с утвърдената Процедура и въведени вътрешни правила се е ангажирал да предприеме прекратяване на служебното правоотношение по негова инициатива, въз основа на мотивирано предложение, т. е. при обоснована и обективно установена необходимост от същото, то същият следва да спазва предвидените правила, и съдът правилно е приел, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. ЗДСл не предвижда специална процедура при прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, т. 2 от ЗДСл. Утвърдени са обаче от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" правила за освобождаване на служители на ДФЗ, наречени Процедура, приложими и при съкращаване на длъжността, съгласно т. 4 от Глава 3, Раздел 1 от Процедурата. Това означава, че при преценка кои служители да останат на работа и с кои служебното правоотношение да бъде прекратено се спазват правила, оповестени публично пред служителите на ДФЗ, и тези правила ограничават нормативно установените граници на оперативната самостоятелност на органа по назначаване. Това е така, защото предвид т. XV директорът на ОД - Шумен или ръководител на съответната дирекция или структурно звено, трябва да внесе докладна записка, с която да предложи на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" кой от служителите трябва да бъде съкратен. Утвърдената в рамките на оперативната самостоятелност на компетентния орган Процедура е станала част от административното производство по издаване на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Затова, макар и непредвидена в специалния закон, нейното спазване е условие за законосъобразност на крайния акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13 от АПК, според която административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Като не е спазил утвърдените от самия него правила, административният орган е издал незаконосъобразна заповед, която правилно е отменена от първоинстанционния съд. АС не е изложил конкретни мотиви за допуснато нарушение на материалното право и целта на закона, но допуснатите нарушения от издателя на акта на административно - процесуалните правила са самостоятелно основание за отмяна на заповедта, поради което решението е правилно като краен резултат. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Ответникът по касация претендира присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 700 лева. Претенцията е доказана и по основание и по размер. Реалното заплащане на сумата, за един адвокат, е доказано с представения договор за правна помощ и съдействие, като същото не е прекомерно, с оглед касационния характер на производството и действителната правна и фактическа сложност на делото, в който смисъл е неоснователно възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, направено от процесуалния представител на касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение