Решение № 5586 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9280/2017 г.

Решение № 5586 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9280/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Председателят на Държавна агенция за бежанците е подал касационна жалба срещу решение № 441 от 12.07.2017 г. по адм. дело № 470/2017 г. по описа на Административния съд - Х., с което по жалбата на Д. Н., гражданка на Афганистан, със съгласието на майка й Ш. Н., било отменено издаденото от този орган решение № 7650/31.03.2017 г. за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и преписката е била изпратена на органа за ново разглеждане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. О. Д. Н. лично и със съгласието на майка си Ш. Н. е поискала отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че с молба рег. № 105400-2731/9.09.2016 г. Д. Н., родена на 15.07.2002 г., гражданка на Афганистан, пащун по народност, по вероизповедание мюсюлманка сунит, ученичка, чрез своята майка Ш. Н., е поискала предоставяне на международна закрила от Р. Б. На 26.01.2017 г. с Д. Н. е било проведено интервю, за което е бил съставен протокол. От протокола е видно, че на интервюто присъствали майката на жалбоподателката и социален работник, определен от Дирекция "Социално подпомагане" - Харманли. Като причина за напускане на страната на произход, Д. Н. изтъкнала, че баща й бил заплашван от негови братовчеди, а на път за училище тя била преследвана от маскиран мъж. Като цяло ситуацията в Афганистан била такава, че нямало кой да окаже на семейството подкрепа или съдействие, имало местни конфликти, фракциите на талибаните властвали в отделните населени места. Междуетническите конфликти в страната се засилвали, липсвала държавност. Поради общата несигурност в Афганистан, семейството взело решение да напусне страната. Посочила е още, че не е била чл. на политическа партия или организация, не е била задържана или осъждана, както и че не е била заплашвана лично и спрямо нея не е извършвано насилие. С решение № 7650/31.03.2017 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отхвърлил молбата на Д. Н. за международна закрила. Решението е мотивирано с липсата на основанията по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но при постановяването му са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в Закона за убежището и бежанците и Административнопроцесуалния кодекс, както и на тези по Закона за закрила на детето. Според първоинстанционният съд, административният орган нарушил чл. 25, ал. 2 ЗУБ, като не издал заповед за определяне на законен представител на Д. Н., както и чл. 32 АПК и чл. 35 АПК по причина, че не били съединени производството по жалбата на Д. Н. и производствата по жалбите на останалите членове на семейството, което довело до неизясняване на обстоятелствата по случая. Съгласно чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето присъствалият на интервюто социален работник следвало да изрази становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрият интерес на детето, но това не било направено. В противоречие с чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, който предвижда право на непълнолетното лице на правна помощ във всички производства, засягащи негови права или интереси, на Д. Н. не била предоставена никаква информация относно възможностите за получаване на правна помощ, както и списък на организациите, които предоставят такава помощ. С оглед констатираните нарушения административният съд отменил оспореното решение на председателя на Държавната агензия за бежанците. Върховният административен съд намира, че при разглеждането на делото и постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът обаче е приложил неточно материалния закон, отменяйки решението на председателя на Държавната агенция за бежанците поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложените от първоинстанционния съд съображения не се споделят от касационната инстанция. Противно на приетото от съда, в проведеното административно производство са били спазени освен разпоредбите на специалния закон, и тези на чл. 15, ал. 6 и чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. На проведеното с Д. Н. интервю са присъствали нейната майка и социален работник, определен от Дирекция "Социално подпомагане" - Харманли със заповед № 2605-ЗДЗД-5360/9.11.2016 г. Административният съд неправилно се е позовал на чл. 25, ал. 2 ЗУБ, който урежда представителството на непридружен малолетен или непълнолетен чужденец. Н. Д. Н. е придружавана от родителите си, които именно, а не друго лице, дават съгласие за извършените от нея волеизявления и правни действия. С уведомяването на Дирекция "Социално подпомагане" и осигуряването на присъствието на социален работник при изслушването на Д. Н. административният орган на Държавната агенция за бежанците е изпълнил задължението си. Издаденият от него акт не може да се счита опорочен, ако социалният работник, който е част от друга администрация, не е изразил становище, съответно не е изготвил доклад. Становището/докладът, които социалните работници изготвят, са свързани с осъществяването на социална грижа по отношение на малолетните и непълнолетните деца, поради което нямат пряко отношение към преценката за нуждата от специализирана закрила, която се предоставя на основание на Закона за убежището и бежанците. Що се отнася до констатацията на съда, че Д. Н. не е била уведомена за правата си, както и за организациите, оказващи правна помощ, обратното е видно от подписа й върху документа от 26.09.2016 г., на страница 32 от приложеното адм. дело № 3853/2017 г. по описа на Административния съд - С. град. Административният съд незаконосъбразно е въприел като нарушение и воденето на отделни производства за статут по исканията на членовете на семейството на Д. Н. Административният орган може, но не е задължен да обединява производствата на членовете на семейства, подали индивидуални молби за статут, тъй като всяка от молбите подлежи на разглеждане на самостоятелно основание. Необединяването на производствата не означава автоматично, че обстоятелствата по случая са останали неизяснени. Съдът не е отчел възможността за прилагане на разпоредбите на чл. 8, ал. 9 ЗУБ и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, според които статут на бежанец или х уманитарен статут се предоставя и на членовете на семейството на чужденец с предоставен статут, доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 2. Постановявайки отказ да предостави статут по молбата на Д. Н., административният орган не е допуснал нарушение и на материалния закон. Обстоятелствата от бежанската история на Д. Н. не обосновават съществуването на основателен страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Непълнолетната чужденка изрично е заявила, че не е имала проблеми в Афганистан, не е била арестувана, съдена или осъждана, не е имала и проблеми заради своята религия или етническата си принадлежност. Тя не е била лично заплашвана и не й е оказвано насилие. Като причина за напускане на А. Д. Н. посочила отправени заплахи към баща й от неговите братовчеди, което може да се възприеме като криминален акт. Законосъобразен е и отказът на административния орган по искането за хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, за предоставянето на който следва да се установи наличието на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Според тълкувателното решение на Съда на Европейските общности от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07, понятията "смъртно наказание", "екзекуция" и "изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, използвани в чл. 15, б. "а" и "б" от Квалификационната директива обхващат ситуации, в които кандидатът за субсидиарна закрила е изложен на риск от конкретен вид посегателство, каквото по отношение на кандидата за статут не се установява. По делото е представена и информация за положението в страната по произход на молителката. Информационните източници сочат, че в Афганистан има вътрешно напрежение и ситуация на несигурност, въоръжени сблъсъци и атентати, извършвани от екстремистки групи, включително от членове на терористичната групировка "Ислямска държава". Същевременно следва да бъде отчетено присъствието на въоръжени сили на ръководената от Съединените американски щати международна коалиция, която подпомага армията на Афганистан за установяване на контрол в страната. Независимо от състоянието на въоръжен конфрликт, той не е разгърнат до такава степен, че до доведе до безогледно насилие, както е възприето в решението на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д" от същата директива. Такава ситуация би имало, когато степента на протичащия въоръжен конфликт и свързаното с него насилие, достигнат до толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че всяко цивилно лице, само поради на присъствието си на тази територия, се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства. С оглед констатираните отменителни основания решението е неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. Н. против оспореното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд