Решение № 11616 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2976/2010 г.

Решение № 11616 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2976/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 1904 от 12.11.2009 г., постановено по адм. д. № 852/09 г. Варненският административен съд, първо отделение, четвърти състав, е отхвърлил жалбата на "Еспа - 2005 - Йордан Стоянов" - гр. Омуртаг, срещу ревизионен акт № 250800217/30.12.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Търговище, потвърден с решение № 91/11.03.2008 г. на зам.-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, относно определени задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2006 г. и по ЗДДС (отм.). С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП - гр. София разноски по делото в размер на 2 730,50 лв.

С определение № 142 от 08.01.2010 г. по същото дело административният съд е изменил гореописаното решение в частта му за разноските, като е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП - София разноски по делото в размер на 3 771,29 лв., като е оставил без уважение искането на зам.-директора на Д "ОУИ" - гр. Варна за изменение на решението в смисъл разноските да бъдат присъдени в полза на Д "ОУИ" - Варна, а не в полза на НАП.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Еспа - 2005 - Йордан Стоянов" - гр. Омуртаг, представляван от Йордан Борисов Стоянов чрез пълномощника му адв. Стилиян Косев. В същата се прави оплакване, че решението Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт.

Ответният по касационната жалба директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не е взел становище.

Срещу постановеното определение на Административен съд е подадена частна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна чрез процесуалния му представител юрисконсулт Надя Димитрова Лозанова. В същата се прави оплакване, че обжалваното опре деление е неправилно като постановено в нарушение на закона, като в частната жалба се излагат подробни доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени същото и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи молбата на Д "ОУИ" - Варна за изменение на решението в частта му за разноските.

Ответният по частната жалба ЕТ "Еспа - 2005 - Йордан Стоянов" не е взел становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Изразява становище за основателност на частната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

По касационната жалба на "Еспа - 2005 - Йордан Стоянов"

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.

С решението съдът е отхвърлил жалбата на "Еспа - 2005 - Йордан Стоянов" - гр. Омуртаг, срещу ревизионен акт № 250800217/30.12.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Търговище, потвърден с решение № 91/11.03.2008 г. на зам.-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, относно определени задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2006 г. и по ЗДДС (отм.). На първо място предвид възраженията на жалбоподателя съдът се е занимал с въпроса допуснати ли са нарушение на закона при издаване на заповедите за възлагане на ревизия, респективно за нейното продължаване. В тази насока са изложени мотиви за липса на допуснати нарушения при издаване на въпросните заповеди. След това съдът е описал много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за определяне на допълнителни задължения за данък общ доход и данък добавена стойност. Първоинстанционният съд е разгледал и подробно възраженията на жалбоподателя по отделните пунктове на РА, като е изложил мотиви защо приема същите за неоснователни, респективно ревизионния акт за законосъобразен.

Систематизирани, оплаквания на касатора са в следните насоки:

• допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на заповедите за продължаване на ревизията, които опорочават същата и неправилно не са санкционирани от административния съд;

• аналогични оплаквания относно протоколите за извършване на насрещни проверки;

• допуснато нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с разместване на доказателствената тежест;

• допуснати нарушения на материалния закон при определяне на задълженията по отделните данъци.

По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

Направеното оплакване за допуснато нарушение на процесуалния закон при издаване на заповедите за възлагане на ревизията е неоснователно. На практика същото е изведено от обстоятелството, че в издадените последващи заповеди за удължаване на срока на извършване на ревизията /в едната е налице и промяна на обема на ревизията по отношение на задълженията по ЗДДС/ не е посочено изрично, че се касае за заповеди за продължаване на ревизията. Фактическата обстановка по издаване на заповедите за възлагане на ревизията, респективно нейното продължение е описана много подробно в решението на директора на Д "ОУИ" при административното обжалване и не следва да бъде преповтаряна. Издадените след първоначалната заповед № 800158/23.06.2008 г. /л. 1 от административната преписка/ заповеди № 800212/29.09.2008 г. и № 800217/16.10.2008 г. - л. 10 и 11 от преписката имат необходимото съдържание съгласно чл. 113, ал. 1 от ДОПК и от съдържанието на същите може по несъмнен начин да бъде направен извод, че се касае за заповеди за изменение на първоначално издадената заповед за възлагане на ревизията, т. е. за заповеди по чл. 113, ал. 3 от ДОПК. Неизписването в заглавната част, че се касае за заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия не може да бъде разглеждано като някакъв съществен порок, който да опорочава същите до такава степен, че да води и до нищожност на издадения ревизионен акт. Направеното възражение, че необосновано на доказателствата по делото административният съд е приел, че ревизията е извършена в срок, съответно заповедите са издадени от компетентен орган, не намира подкрепа във фактите по делото и закона. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. В конкретния случай първоначалната заповед за възлагане на ревизия № 800158/23.06.2008 г. е връчена на жалбоподателя на 16.07.2008 г. и тримесечния срок изтича на 16.10.2008 г. С издадената последваща заповед № 800212/29.09.2008 г. е променен само предмета на ревизията, а със заповед № 800217/16.10.2008 г. срокът за провеждането й е удължен при условията на чл. 114, ал. 2 от ДОПК. При тази фактическа обстановка следва извод, че ревизията е проведена в определените от закона срокове, а в касационната жалба не се правят конкретни доводи кой е следвало да бъде компетентният орган и на какво основание. В този смисъл направените оплаквания за допуснати нарушения при възлагане и провеждане на ревизията, които не са санкционирани от административния съд се явяват неоснователни.

Неоснователни са и оплакванията относно допуснати процесуални нарушения при съставяне на протоколите за извършените проверки в хода на ревизията. Тези оплаквания също са голословни, тъй като не се посочва за кои точно протоколи се отнасят и в какво точно се изразява нарушението. Те са повдигани и при административното и при съдебното обжалване на ревизионния акт, като правилно е прието, че при съставяне на протоколите са спазени разпоредбите на ДОПК и същите съставляват годно доказателство в процеса.

Не могат да бъдат споделени и оплакванията относно допуснати нарушения при разпределение на доказателствената тежест в процеса. Процесната ревизия не е извършена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и никъде в мотивите на решението не е посочено, че ревизионният акт се ползва с доказателствената сила по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Констатациите на ревизията са изградени на база на установени факти и обстоятелства по време на ревизията, който най-общо се установят в това, че жалбоподателят не е документирал и не е начислил данък при извършени продажби на недвижими имоти, поради което са му определени задължения за данък добавена стойност, както и е преобразуван финансовия му резултат по реда на чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО (отм.) и са му определени допълнителни задължения за данък общ доход.

Неоснователни са и оплакванията на касатора за допуснати нарушения на материалния закон. Същите на практика са отправени против констатациите на РА, като само на края е отбелязано, че независимо от оплакванията, административният съд приема, че тези констатации са верни. Последното не отговаря на действителността, тъй като от мотивите на съдебния акт е видно, че първоинстанционният съд е разгледал много подробно оплакванията на жалбоподателя, като първо е описал фактическите констатации и основанията за определяне на данъчни задължения по отделните пунктове на ревизионния акт, а след това е обсъдил възраженията на жалбоподателя за неправилно приложение на закона. Даденото тълкуване на материално-правните разпоредби и в частност на чл. 45 от ЗДДС /нов./ е логически издържано и се споделя напълно от настоящата инстанция. От изложеното в жалбата не става ясно каква точно е връзката между констатациите и назначаването на експертиза, оставяйки на страна въпроса, че жалбоподателят е този, който е следвало да поиска такава.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Варна не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

По частната жалба на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разглеждана. Същата е основателна.

В мотивната част на съденото решение е прието, че предвид отхвърляне на жалбата едноличния търговец следва да бъде осъден да заплати на НАП - гр. София следва да бъдат присъдено юрисконсулско възнаграждение в размер на 2 730,50 лв. С обжалваното определение съдът е променил размера на дължимото възнаграждение на 3 771,29 лв. предвид установения размер на жалбата. Същият е оставил без уважение искането на зам.-директора на Д "ОУИ" - гр. Варна за изменение на решение в частта му за разноските изразяващо се в това, че разноските да бъдат присъдени в полза на Д "ОУИ" - Варна, а не в полза на НАП; Изложени са мотиви, че Д "ОУИ" - гр. Варна не е разпоредител с бюджетни кредити, поради което е приложима разпоредбата на чл. 27 от ГПК и на дирекцията не се дължат разноски. Отбелязано е, че дори и ДОПК да създава процесуална правоспособност на Д "ОУИ", то страна в производството е директорът на Д "ОУИ" - Варна, а не дирекцията, поради което в полза на последната не могат да се присъждат разноски.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на определението, като се излагат и съответните доводи.

Направените оплаквания са основателни.

Настоящата инстанция не споделя и мотивите на административния съд, че разноските /юрисконсултското възнаграждение/ не следва да бъде присъждано в полза на Д "ОУИ" - гр. Варна.

Съгласно чл. 159, ал. 2 от ДОПК, при разглеждане на жалбата се призовават решаващият орган /такъв съгласно чл. 152, ал. 2 от ДОПК такъв е съответния директор на дирекция"Обжалване и управление на изпълнение" при ЦУ на НАП/ и жалбоподателят. От тази норма следва изводът, че страни в производството по съдебно обжалване на ревизионни актове са жалбоподателят и решаващият орган. Основен принцип в правото е, че разноските се дължат на участващите страни по делото, а не на трети лица. Конкретно въпросът за разноските при обжалването на ревизионните актове е регламентиран в чл. 161 от ДОПК. Според алинея първа от същия, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част от жалбата; на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата; на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсулско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат. От тълкуването на тези две разпоредби следва, че страна /ответник по жалбата/ в първоинстанционното съдебно производство е директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" и при отхвърляне на жалбата /изцяло или отчасти/ разноските следва да бъдат присъдени в негова полза. При наличието на изрична правна регламентация за разноските позоваването на разпоредбите на ГПК /нов/ е неправилно, тъй нормата на § 2 от ДР на ДОПК допуска препращане към нормите на ГПК и АПК само за неуредени в ДОПК случаи.

Отделно от това, дори да се приеме, че е допустимо препращане, направеното позоваване на разпоредбата на чл. 27 от ГПК от страна на административния съд е неправилно, доколкото тази разпоредба регламентира правоспособността на държавните учреждения като юридически лица в областта на гражданското право, което е нещо съвсем различно от тяхната процесуална правоспособност при обжалване на издадените от тях административни актове по реда на АПК, респективно ДОПК и други административни закони. В конкретния случай Д "ОУИ" - гр. Варна е страна по делото и в качеството си на такава има право на разноски върху отхвърлената част от жалбата. Д "ОУИ" - гр. Варна е част от структурата на Националната агенция по приходите, но това не придава на последната качеството на страна по делото. В този смисъл разноските е следвало да бъдат присъдени в полза на Д "ОУИ" - гр. Варна и като е приел друго, административният съд е допуснал нарушение на закона. При условията на чл. 222, ал. 1 от АПК определението следва да бъде отменено в тази му част и вместо него постановено друго такова, с което разноските бъдат присъдени в полза на Д "ОУИ" - гр. Варна.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на първо а отделение,