Решение № 225 от 20.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1366/2011 г.

Решение № 225 от 20.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1366/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия М. Д. С. срещу решение № 48 от 22.06.2010 г. по внохд № 47/2010 г. по описа на Военно-апелативния съд на Република България, с което е потвърдена присъда № 28 от 26.04.2010 г. по нохд № 28/2010 г. на Плевенския военен съд. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска да бъде отменено. В писмени бележки-заявление, подсъдимият твърди, че в протокола за оглед невярно е отбелязано, че е посочил местопроизшествието, имало дописвания в началото и края на последния след положения от него подпис, които дописвания опорочавали доказателствената му стойност и следвало протоколът да се изключи от доказателствения материал. Цитира отделни части от показанията на свидетели по делото. Моли да се отмени решението, тъй като не е извършил престъплението. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Плевенският военен съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това, че: 1. На 4.08.2009 г. в района на под. 52380-Враца, при условията на продължавано престъпление отнел чужди движими вещи/пари в брой-273.58 лв. /от владението на собствениците с намерение противозаконно да ги присвои а именно: две банкноти от по 50 евро с левова равностойност 195.58 лв., както и 40,00 лева-собственост на р-к Н. Р. Н. от под. 52380-Враца и 38.00 лева собственост на р-к П. Ц. А. от под. 52380-Враца, поради което и на основание чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. 2. На 4.08.2009 г. в района на под. 52380-Враца унищожил чужди документи-служебна карта № 435735/21.12.2008 г., свидетелство за управление на МПС, застрахователна полица за задължителна гражданска застраховка "Гражданска отговорност" към ЗД" Български имоти", контролен талон към полицата за застраховка, контролен талон към знак за технически преглед на МПС, дебитна карта издадена от "ПИБ"-собственост на р-к Н. Р. Н. от под. 52380-Враца и скрил чужди документи-лична карта № [ЕИК] изд. на 01.08.2007 г. от МВР-Монтана, пропуск № 290 за влизане в поделение, контролен талон № 2905403 към СУМПС-собственост на р-к Н. Р. Н. от същото поделение и свидетелство за регистрация част II за л. а. "Мицубиши колт" с рег. № ВР 11-88 АТ-собственост на Р. Н. К. от [населено място], с цел да набави за себе си облага, да прикрие деянието си по п. 1 и да не бъде разкрит и наказан за него, поради което и на основание чл. 319, ал. 1, т. 1, 2 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия едно ОБЩО наказание най-тежкото в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изтърпяването на което е ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението е законосъобразно и правилно. Доводът за процесуални нарушения и нарушения на материалния закон са поддържани и пред въззивния съд, който е дал отговор в мотивите си по реда на чл. 339, ал. 2 НПК. Съображенията на съда са аргументирани, почиващи на данните от делото и се споделят от настоящия касационен състав. За да потвърди присъдата въззивният съд е приел, че са налице достатъчно доказателства обуславящи виновното поведение на подсъдимия. Посочил е, че преки доказателства няма, но косвените доказателства поотделно и в съвкупност водят до несъмнен извод, че извършител на кражбата е именно подсъдимия С.. Съдилищата са взели предвид няколко съществени факта, анализът на които е формирал вътрешното убеждение за авторството на деянието. Установено е, че кражбата е извършена на място, на което се намирали единствено пострадалите, подсъдимия и лица от поделение 52380.Всички са взели участие в разчистване на стара сграда, като пострадалите се намирали вътре в нея, а подсъдимият е поемал от тях циглите и ги изнасял извън нея. В близост до мястото на работа пострадалите били оставили ризите си, в джобовете на които се намирали процесните вещи-пари и документи. Подсъдимият единствен е имал възможност да отиде до дрехите, да извади портфейла на А. и калъфчето на р-к Н., от които взел парични суми и документи. Установено е, че преди пострадалите да разберат за кражбата, той обявил, че от негова дреха изчезнал мобилния му телефон. Показанията на св. А. А. опровергават заявената от него кражба на телефона. От протокола за оглед на веществено доказателства/л. 76-77/ е видно, че свидетелката доброволно е предала мобилния апарат на подсъдимия, за който преди това последният заявил, че му е бил откраднат. В показанията на дос. пр., и на съдебното следствие тя е отново е потвърдила изложеното обстоятелство. Установено е също така, че на 06.08.2009 г. два дни след кражбата от дрехите на А. и Н., подсъдимият подал жалба до началника на РУ МВР-Враца, в която заявил, че му е откраднат мобилния телефон м. "Нокия" модел 2630 с IMEI 35642302531232 и ITEM 002B297.Посоченият телефонен апарат бил обаче на св. А.. В жалбата посочил и номера на своята биканет карта, която вече бил изгорил. Прието е, че тези действия на подсъдимия са имали за цел прикриване на кражбата извършена от него. В подкрепа на изложеното е отчетено изявлението на самия подсъдим, че е пипал портфейла на А., направено веднага, след като свидетелят казал, че ще даде портфейла на командира на поделението за снемане на отпечатъци от него. На следващо място като източник на доказателство е обсъден протокола за оглед на местопроизшествието/л. 3 от дос. пр./. и показанията на поемните лица разпитани като свидетели по делото. Огледът е бил извършен съобразно обясненията на подсъдимия, който е посочил местата на които изхвърлил портфейла и документите на св. А., укрил документите на св. Н./ до храст в тревата на р. Лева/, както и мястото където изхвърлил другата част от документите. Възражението на подсъдимия, че той не е посочвал местопроизшествието, а само е присъствал на огледа, е опровергано от поемните лица св. П. и св. К.. В съдебно заседание двамата са заявили, че подсъдимият е обяснил и посочил мястото, където да се търсят документите на пострадалите. Това обстоятелство изрично е отразено в протокола, за което подсъдимият е положил подпис. Доводът, че протокола е дописан и неверен в тази му част, предвид събраните гласни доказателства, е неоснователен. Освен показанията на П. и К. са взети предвид и показанията на св. Ангелов. Последният категорично е заявил, че подсъдимият е бил докаран с кола на военна полиция и той посочвал с ръка местата, където да се търсят документите. Заявил е..."в гората по тревата...подсъдимият С. посочи къде да се търси и всички които бяха на мястото започнаха да търсят, там където той посочи с ръка". Изложеното се потвърждава и от описателната част на протокола за оглед, именно: ..."по обяснения на присъстващия на огледа р-к М. Д. С. огледът продължи в местност около коритото на р.Лева с цел търсене на документите на р-к Н. Р. Н.....Точно преди моста и от дясно на дърво-бреза по обяснение на р-к С. се спуснахме, слизайки и навлизайки в местността покрай коритото на р.Лева.Спряхме на 20 м. от моста в местността започнахме търсене на документите в тревата около храстите и дърветата.Мястото беше посочено от р-к М. С.". При така събраните, проверени и анализирани от съдилищата доказателства съгласно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК изводът, че подсъдимият е извършител на кражбата е съответен на приетите за установени фактически обстоятелства. Следствените действия са извършени при спазване изискванията на процесуалния закон. Доказателства за дописвания в началото и в края на протокола не са налице. Липсват данни за опорочаване на следствените действия. В съответствие със съвкупния доказателствен материал, законът е правилно приложен. С оглед на изложеното, тъй като при проверката на правилността на решението не се установиха допуснати нарушения накърняващи процесуалните права на подсъдимия, респ. водещи до неправилно приложение на материалния закон, решението като правилно, и законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение