Решение № 5828 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11834/2020 г.

Решение № 5828 от 14.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11834/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на ректора на Технически университет – С. срещу решение № 4137 от 23.07.2020 г. по адм. дело № 8565/2017 г. на Административен съд С. - град. С обжалваното решение Административен съд С. - град е отменил по жалба на проф. д-р О. Н., проф. М. Л. – М., доц. д-р Р. Т., доц. д-р В. Д. и доц. д-р Д. М. заповед № 2068/06.07.2017 г. на ректора на Технически университет – С., в частта по т. 1, 2, 3, 4 и изречение последно от същата. С обжалваното решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на оспорващите срещу заповед № 2068/06.07.2017 г. на ректора на Технически университет – С., в частта по т. 5, 6 и 7 като недопустима и е прекратил производството по делото в тази част. Решението в тази част, с характер на определение, не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не е предмет на касационна проверка. Касационният жалбоподател поддържа, че решението в отменителната част е недопустимо и иска да се обезсили и прекрати производството по делото. Излага доводи, че за жалбоподателите (сега касационни ответници) не е налице правен интерес от оспорването, т. к. заповедта в атакуваната част не засяга техни права и законни интереси в качеството им на преподаватели в Технически университет – С.. В тази насока навежда аргументи, че заповедта е издадена в изпълнение на решение, което е взето от Академичния съвет и ректорът е длъжен да упражни правомощията си по чл. 14, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Технически университет – С.. Счита, че за оспорващите не е налице правен интерес от търсената съдебна защита, т. к. заповедта не е адресирана към тях, поради което съдът неправилно е разгледал спора по същество и е постановил недопустим съдебен акт. Поддържа алтернативно, че ако съдебният акт се приеме за допустим, е неправилен поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закони и е необоснован – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Намира за неправилен извода на съда, че оспорената заповед не съдържа фактически и правни основания за издаването й. Според касатора, заповедта е издадена в изпълнение на решението на Академичния съвет, прието с протокол № 6/05.07.2017 г. и посочването му в заповедта е достатъчно, за да се приеме, че отговаря на изискванията за фактическа и правна мотивираност. При тези съображения, развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на разноски. Касационните ответници - проф. д-р О. Н., проф. М. Л. – М., доц. д-р Р. Т., доц. д-р В. Д. и доц. д-р Д. М., чрез пълномощника си представят писмен отговор, в който поддържат, че обжалваното решение е допустимо и правилно и не са налице основания за обезсилването му, респ. – за отмяната му като неправилно. Претендират присъждане на разноски и при условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на претендираните разноски от касационния жалбоподател. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: По делото са установени следните обстоятелства: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Факултетния съвет на Факултета по компютърни системи и технологии на Технически университет – С. и проф. д-р О. Н., проф. М. Л. – М., доц. д-р Р. Т., доц. д-р В. Д. и доц. д-р Д. М. срещу заповед № 2068/06.07.2017 г. на ректора на Технически университет – С.. С определение, постановено в съдебно заседание на 06.03.2018 г. по адм. дело № 8565/2017 г., съдът е приел, че Факултетният съвет, в качеството си на орган на основното структурно звено няма субективни права и законни интереси, за които да има право да защити по съдебен ред, съответно не разполага с възможността да обжалва заповедта на ректора на висшето училище пред съда, поради което е оставил жалбата му без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази част. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. В съдебното заседание на 06.03.2018 г. съдът се е произнесъл и по искането на оспорващите физически лица за спиране на производството по делото до приключване на съдебния спор по адм. дело № 8564/2017 г. по описа на АССГ. Установил е, че предмет на обжалване по адм. дело № 8564/2017 г. на АССГ е решение на Академичния съвет по т. 7. 1 по протокол № 6/05.07.2017 г., въз основа на което е издадена процесната заповед на ректора на Технически университет – С.. Съдът е приел, че спорът по адм. дело № 8564/2017 г. на АССГ е преюдициален за изхода по делото, поради което е спрял производството до решаването му с влязъл в сила съдебен акт. След приключване на съдебното производство с влязло в сила решение № 1956 от 26.03.2018 г. по адм. дело № 8564/2017 г. на АССГ, с което частично е отменено решението на Академичния съвет, съдът е възобновил съдебното дирене и е разгледал спора по същество. С обжалваното в настоящото касационно производство решение № 4137 от 23.07.2020 г. по адм. дело № 8565/2017 г., Административен съд С. – град е установил от фактическа страна следното: С решение по т. 7. 1 по протокол № 6 от 05.07.2017 г. Академичният съвет на Технически университет – С. е приел, както следва: т. 1. Отчетените отработени часове "извън норматив" (часовете, които не участват в изпълнението на задължителното натоварване, положени за обучение на студенти приети по чл. 21, ал. 2, 3, 5, 9 от Закона за висшето образование /ЗВО/ – обучение срещу заплащане) се отчитат в електронната система "Е - университет" според Нормативите за учебната заетост на преподавателите в Техническия университет – С.. За случаите, при които не е възможно часовете да бъдат отчетени в електронната система "Е - университет", по доклад на Декана на съответния факултет отработени часове "извън норматив" се утвърждават от заместник ректора по УДиА. т. 2. Часовата ставка за положените "извън норматив" часове за студенти обучавани срещу заплащане на български език, е 10 лв. за един час приравнен на упражнение. т. 3. Часовата ставка за положените "извън норматив" часове за студенти обучавани срещу заплащане на чужд език, е сумата от т. 2, умножена с коефициента за обучение на чужд език, съгласно т. 2. 10 от Нормативите за учебната заетост на преподавателите в Техническия университет – С.. т. 4. По писмено предложение от декана на съответния факултет отработените часове в магистърски специалности с обучение на студенти, субсидирани от държавата, при брой студенти равен или по - голям от 28 в една специалност, един курс за съответния семестър, са часове "извън норматив" и се заплащат по ставките от т. 2 и 3. т. 5. За административното обслужване на студентите, обучаващи се срещу заплащане и на студентите от големи магистърски специалности, отговарящи на условието от т. 4, се отделят 10% върху средствата, изплатени за отработени часове "извън норматив". По предложение на декана на съответния факултет, след предварително уточняване на средствата с отдел "Финансово-счетоводен", се издава заповед за изплащането им; т. 6. Приходите от такси за обучаващи се /курсисти, специализанти, докторанти, постдокторанти и др. / в Технически университет - С. за период по-кратък от 6 месеца се разпределят, както следва: 78% за обучаващия факултет и 22% - за ТУ - С. П. средства се изразходват с решение на факултетен съвет. Тези приходи не участват при формирането на приходите по професионални направления. т. 7. Приетите решения от т. 1 до т. 6 важат включително за летния семестър на учебната 2016/2017 г. т. 8. Отменят се всички предишни решения, касаещи заплащане на часовете в платено обучение. По делото са представени и приети от съда Нормативи за учебната заетост на преподавателите в Технически университет – С. за учебната 2017/2018 г., приети от Академичния съвет на ТУ – Софи яс протокол № 6/05.07.2017 година. По делото е приложено адм. дело № 8564/2017 г. на АССГ. Видно от същото, с определение № 6881 от 06.10.2017 г. по адм. дело № 8564/2017 г., оставено в сила с определение № 958 от 23.01.2018 г. по адм. дело № 14086/2017 г. на ВАС, VІІ о., съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото в частта по т. 5, 6 и 7 на решението на Академичния съвет на ТУ – С. по т. 7. 1., прието с протокол № 6/05.07.2017 година. С решение № 1956 от 26.03.2018 г. по адм. дело № 8564/2017 г. на АССГ, съдът е отменил решение на Академичния съвет на Технически университет – С. по т. 7. 1., прието с протокол № 6/05.07.2017 г., в частта по т. 1, 2, 3, 4 и 8. В мотивите на съдебния акт е прието, че решението в отменената част е немотивирано - не са изложени фактическите установявания на органа и не е посочено правното основание за приемането му, което не позволява съдът да упражни контрол за законосъобразност на акта и е основание за отмяната му. С решение № 6405 от 25.04.2019 г. по адм. дело № 8937/2018 г. на ВАС, VІІ о., е оставено в сила решение № 1956 от 26.03.2018 г. по адм. дело № 8564/2017 г. на АССГ. Обжалваната заповед № 2068/06.07.2017 г. на ректора на Техническия университет е издадена на основание решението по т. 7. 1. от протокол № 6/05.07.2017 г. на Академичния съвет. Съдържанието й е идентично с приетото решение от Академичния съвет. При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна, че жалбата е допустима в частта по т. 1, 2, 3, 4 и изречение последно от оспорената заповед, с което е разпоредена отмяна на всички предишни решения относно заплащане на часовете в платено обучение, т. к. е предявена от лица с правен интерес срещу акт, който е неблагоприятен за тях и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. По отношение на т. 5, 6 и 7 от заповедта съдът е приел, че административният акт не засяга пряко права и законни интереси на оспорващите и е оставил без разглеждане оспорването. Както се посочи по-горе в тази част решението е влязло в сила. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и е отхвърлил като неоснователни доводите на оспорващите за нищожност на акта. В насока съдът е изложил съображения, че с издаването на обжалваната заповед ректорът на висшето училище не е иззел функциите и компетентностите на Академичния съвет относно нормативите на учебната дейност на преподавателите в университета, а е привел в изпълнение неговото решение, съгласно правомощията си по чл. 14, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на ТУ – С. и чл. 32, ал. 1, т. 10 от Закона за висшето образование в приложимата редакция. Съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, т. к. в нея не се съдържат фактически и правни основания за издаването й. Подчертал е, че позоваването на решението на Академичния съвет не внася яснота относно мотивите на органа и същото не представлява правно основание за издаването й. На следващо място, решението на Академичния съвет е отменено като незаконосъобразно, което изцяло лишава оспорената заповед от основание за продължаване на действието й. При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат. Решението е допустимо и правилно, при следните съображения: Правилно съдът е приел, че за жалбоподателите е налице правен интерес от търсената съдебна защита. Съдът точно е установил, че оспорената заповед на ректора на университета буквално преповтаря приетото решение на Академичния съвет, с единственото допълнение в т. 1, че отчетените отработени часове "извън норматив" ще се изплащат след представяне на отчет от електронната система, считано от летен семестър на учебната 2016/2017 година. Именно тази идентичност на оспорената заповед с решението на Академичния съвет обуславя правния интерес от оспорването й за жалбоподателите. Отмяната решението на Академичния съвет с влязлото в сила съдебно решение не влече автоматично отмяна на заповедта на ректора на университета, т. к. двата акта имат самостоятелен характер. При положение, че на оспорващите е признат правния интерес да оспорят решението на Академичния съвет и същото е отменено като незаконосъобразно, няма основание да се отрече правото им да оспорят заповедта на ректора, която е със същото съдържание и съответно засяга техни права и законни интереси. Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед не е нищожна, т. к. ректорът на Технически университет – С. разполага с правомощието да издаде заповед, с която да организира изпълнението на решението на Академичния съвет относно нормативите на учебната дейност на преподавателите в университета, по силата на разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 10 ЗВО, съгласно която изпълнява други функции, произтичащи от законите, от политиката за развитие на висшето училище и от решенията на общото събрание или на академичния съвет. Това правомощие произтича и от текста на чл. 14, ал. 2, т. 11 от Правилника, в която е предвидено, че ректорът ръководи работата по съставянето на проектобюджета на Технически университет – С. и се грижи за законосъобразното и целесъобразното използване на средствата и материалните ресурси. В разглеждания казус обаче оспорената заповед не съдържа фактически и правни основания за издаването й. Не са посочени както правните разпоредби, които овластяват административния орган да издаде оспорената заповед, така и фактическите основания, поради което е постановена същата. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че посочването на решението на Академичния съвет е достатъчно, за да се приеме, че актът съдържа фактически и правни основания. Както вярно е преценил решаващият съд, независимо, че като основание за издаването му е посочено решението на Академичния съвет по т. 7. 1 от протокол № 6/05.07.2017 г., в акта не се съдържат текстове с организационен характер, насочени към привеждане в изпълнение на решението на Академичния съвет. Заповедта няма самостоятелно съдържание, различно от решението на Академичния съвет, с нея не се създават права и задължения за органи и лица, подчинени на издателя и не се разпорежда предприемането на действия по организацията за изпълнение на решението на Академичния съвет. За яснота на изложението трябва да се отбележи, че в решението на Академичния съвет също не фигурират както правни разпоредби, така и фактически обстоятелства, въз основа на които е прието (поради което е отменено от съда, както се посочи по-горе), т. е няма възможност от този акт да се извлекат правните съображения и фактическите мотиви на административния орган. Ето защо следва да се сподели изводът на решаващия съд, че същата не отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК да съдържа фактически и правни основания за издаването й. Отсъствието на фактически и правни основания не позволява на съда да извърши контрол за законосъобразност като прецени дали административният орган законосъобразно е упражнил правомощията си. На следващо място, съдът правилно е приел за релевантен към въпроса за законосъобразността на обжалваната заповед спорът за законосъобразност на решението на Академичния съвет. При положение, че решението на Академичния съвет е отменено с влязло в сила съдебно решение, заповедта на ректора на висшето учебно заведение също се явява незаконосъобразна, т. к. единственото основание за издаването й, на което се е позовал административният орган, към момента на решаване на правния спор вече не съществува. Недопустимо е от гледна точка на правната сигурност да продължи съществуването си в правния мир акт с идентично съдържание, т. к. би продължило да съществува обективираното в него фактическо и правно положение и да се проявяват разпоредените с него правни последици, които вече са отречени с влязло в сила съдебно решение. Тезата на касационния жалбоподател, че оспорената заповед има само организационен характер и е издадена в изпълнение на решението на Академичния съвет не налага различни изводи, т. к. освен посочената по-горе липса на фактически и правни мотиви за издаването й, то отмяната на последното като незаконосъобразно лишава същата от фактическо и правно основание за продължаване на действието й и обуславя отмяната й също като незаконосъобразна. Предвид изложеното, обжалваното решение е допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Независимо от изхода на спора и направеното искане от пълномощника на касационните ответници за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждeние, по делото не са представени документи, удостоверяващи такива, както и списък на разноските по чл. 80 ГПК, поради което няма основание за присъждане на разноски в полза на ответниците по касация. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,