Решение № 15262 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4885/2018 г.

Решение № 15262 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4885/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на Столична регионална здравна инспекция против Решение № 1169 от 23.02.2018 г. постановено по адм. д. № 4722/2016 г. по описа на Административен съд С. – град. С решението съдът е отменил заповед № РЛЗ 150 от 19.04.2016 г. издадена от директора на Столична регионална здравна инспекция (СРЗИ) и е осъдил касационния жалбоподател да заплати разноските по делото. Последният твърди, че неправилно първоинстанционният съд не кредитирал констативен протокол № 27 – 94/15.03.2016 г. на Изпълнителна агенция "Медицински одит" (ИА "МО"), в който са установени възприетите от контролния орган нарушения, респ. констатациите от него са пренесени в доклада на ИА "МО", послужил като основание за издаване на процесната заповед. Отделно от това, прилаганият метод за лечение на онкоболни лица - "инсулин потенциална терапия" не попадал в медицинския стандарт за това заболяване. При изложени доводи за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. трето АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост моли съдът да отмени обжалваното решение на Административен съд С. – град и да отхвърли жалбата на "Амбулатория за извънболнична специализирана помощ – Медицински център за интегративна медицина" ("АИСП-МЦ за интегративна медицина") ООД гр. С. против заповедта. Ответникът – "Амбулатория за извънболнична специализирана помощ – Медицински център за интегративна медицина" ООД – чрез адвокат Чобанова оспорва подадената касационна жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение № 1169 от 23.02.2018 г. постановено по адм. д. № 4722/2016 г. по описа на Административен съд С. – град. С него по жалба на "АИСП-МЦ за интегративна медицина" ООД гр. С. съдът е отменил заповед № РЛЗ 150 от 19.04.2016 г. издадена от директора на Столична регионална здравна инспекция(СРЗИ). С тази заповед на Медицинския център е заличено Удостоверение № 7719, вписано под № 00369, партида 3, том II, стр. 463, във връзка с междинен доклад на Изпълнителна агенция "Медицински одит" с вх. № 12-00-118/07.04.2016 г., считано от 19.04.2016 г., с което се обезсилва Удостоверение за регистрация № 7719. За да достигне до този резултат първоинстанционният административен съд е приел за установено и е изложил доводи в тази насока, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но не е мотивиран, тъй като липсата на фактически установявания в заповедта не може да бъде заменена от мотиви, изложени в цитирания в заповедта междинен доклад от ИА "МО. Обжалваният административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при несъответствие с материалния закон. В този смисъл решаващият съд е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съответния съдебен контрол на оспорения административен акт и на основанията, посочени в чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. "Амбулатория за извънболнична специализирана помощ-Медицински център за интегративна медицина" ООД гр. С. е регистрирана като Медицински център с предмет на дейност "осъществяване на специализирана извънболнична медицинска помощ", с код на практиката 2214131501, представлява се от д-р Х. Д.. За тази си дейност има издадено Удостоверение за регистрация № 7719/11.01.2012 г., вписано под № 00369, партида 3, том II, стр. 463 от регистъра на СРЗИ и на осн. чл. 40, ал. 9 от Закона за лечебните заведения. Неразделна част от това удостоверение е Приложение № 1 "Списък на медицинските дейности по специалности". Според приложението Амбулаторията извършва дейности по вписаните специалности: вътрешни болести, урология, хирургия и обща медицина. От първоинстанционния административен съд е приет като доказателство Правилник за дейността на "Амбулатория за извънболнична специализирана помощ - Медицински център за интегративна медицина" ООД. Видно от съдържанието му предметът на дейност на Амбулаторията е "осъществяване на специализирана извънболнична медицинска помощ при заболявания от областта на урология, хирургия, вътрешни болести и интегративна медицина", като "в лекарските кабинети се извършват първични и вторични специализирани прегледи в областта на вътрешни болести, хирургия, урология, интегративна медицина, онкология, профилактични прегледи, консултации с други специалисти". При съдебния контрол за законосъобразност на оспорената заповед № РЛЗ 150/19.04.2016 г. съдът е установил основанията за нейната отмяна по чл. 146, т. 2, във връзка чл. 59, ал. 2, т. 4 и чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Видно от заповед № РЛЗ - 150/19.04.2016 г. на директора на СРЗИ, се заличава, считано от 19.04.2016 г. Удостоверение за регистрация № 7719, вписано под № 00369, партида 3, том II, стр. 463 от регистъра на СРЗИ, издадено на "Амбулатория за извънболнична специализирана помощ - Медицински център за интегративна медицина" ООД. Като мотив за заличаване на удостоверението и като фактическо основание за постановяването на акта, административният орган е посочил междинен доклад от ИА "МО" с вх. № 12-00-118/07.04.2016 г. Касационният жалбоподател се е аргументирал с обстоятелството, че се касае за извършване на дейности по лечение на пациенти, с онкологични заболявания в противоречие с издаденото Удостоверение за регистрация и в нарушение на медицински стандарт "Медицинска онкология". Д. И. агенция "Медицински одит" на осн. чл. 116 б, ал. 1, т. 9 от Закона за здравето има правомощие да прави мотивирани предложения до регионалната здравна инспекция за заличаване от регистъра на лечебни заведения по чл. 8 и чл. 10, т. 5 от Закона за лечебните заведения, които нарушават правата на пациента и не спазват утвърдените медицински стандарти. Доколкото заповедта е издадена и на осн. чл. 116 б, ал. 1, т. 9 от Закона здравето, съществен елемент от законосъобразността на акта е наличие на мотивирано предложение на ИА "МО" за заличаване на регистрацията на лечебното заведение, поради неспазване на медицинските стандарти. По своята същност това предложение следва да съдържа съображенията на административния орган защо счита и въз основа на какви обстоятелства, следва да се отнеме разрешението за извънболнична помощ на лечебното заведение. Наведените от касатора доводи досежно обстоятелството, че процесната заповед е мотивирана и поради това неправилно с обжалваното решение е отменена, са неоснователни. Първоинстанционният съд законосъобразно приема, че посоченият в заповедта "Междинен доклад от ИА "МО" с вх. № 12-00-118/07.04.2016 г. по същество има характер на уведомително писмо от изпълнителния директор на ИА "МО" до директора на СРЗИ. С него последният се уведомява, че ИА "МО" е извършила няколко проверки на дейността на лечебното заведение, като при тях се установяват идентични нарушения през годините, поради което цит. "поради спецификата на установените факти и обстоятелства по време на проверката предстои да се вземе становище от външен консултант по онкология и ендокринология с оглед прилагането на инсулин при прилагане на Инсулин - потенцирана терапия", като цит. "след получаване на изисканите становища, в зависимост от същите, ще бъдат предприети действия в насока сезиране на СРЗИ за заличаване на "АИСП-Медицински център за интегративна медицина" от регистъра на лечебните заведения". В хода на първоинстанционното дело касационният жалбоподател (тогава ответник) не е представил доказателства, че този доклад, за който се претендира да е част от административната преписка, е връчен на Амбулаторията. Фактически установено е, че липсва мотивирано предложение по чл. 116 б, ал. 1, т. 9 от Закона за здравето до регионалната здравна инспекция за заличаване от регистъра на лечебното заведение. Посоченият в оспорената заповед междинен доклад № 12-00-118/07.04.2016 г. на ИА "Медицински одит" няма необходимото по закон съдържание и констатации. В тази насока са и обсъдените от АССГ изявления на процесуален представител на ответника в хода на разглеждане на делото пред първата инстанция. Освен това, с Решение № 3179 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4681/2016 г., в сила от 07.11.2017 г. е отменена Наредба № 30 от 15.07.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Медицинска онкология", издадена от министъра на здравеопазването. Отмяната на подзаконовия акт е в сила от 07.11.2017 г. т. с. преди приключване на устните състезания по делото пред Административен съд С. – град, поради което съдът правилно е констатирал в обжалваното решение, че понастоящем няма нормативно разписани критерии на медицински стандарт "Медицинска онкология", за да се установи със сигурност дали осъществяваната от Медицинския център инвазивна медицина и лечение с инсулин, противоречи на този стандарт. Съдът правилно е съобразил съответствието на административния акт с действащата нормативна уредба към момента на неговото издаване, както и правилото на чл. 142 АПК. Неспазване на утвърдените медицински стандарти по отменен като незаконосъобразен акт - Наредба № 30/2010 г. също не е обосновано. Недопустимо е едва в касационното производство позоваване на Констативен протокол № 27-94/15.03.2016 г. и Констативен протокол № 12-00-52/05.02.2016 г., които не са част от административната преписка по издаване на процесната заповед. Те не могат да заместят липсващите мотиви, още повече, че в представения в производството пред настоящата съдебна инстанция Констативен протокол № 27-94/15.03.2016 г. се дава само препоръка на лечебното заведение, а именно да се приведат дейностите в медицинския център в съответствие с изискванията на Закона за здравето и Закона за лечебните заведения и съответните подзаконови норми, но не и да се заличи регистрацията му като такова. За пълнота на изложението, което не води до различни правни изводи от установените от АССГ, следва да се изтъкне и обстоятелството, че с Решение от 27.01.2018 г. постановено по нахд № 22283/2016 г., влязло в сила на 06.03.2018 г., съдът е отменил наказателно постановление № 27 - 94/10.11.2016 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит" против "Амбулатория за извънболнична специализирана помощ - Медицински център за интегративна медицина" ООД, за това, че в "Амбулатория за извънболнична специализирана помощ - Медицински център за интегративна медицина" ООД, представлявано от д-р Х. Дамянов, е налице системна порочна практика за лечение с противотуморни медикаменти на онкоболни пациенти от лекари без изискуемата от утвърден с издадената от M3 Наредба № 30/15.07.2010 г. Медицински стандарт "Медицинска онкология" придобита медицинска специалност "Медицинска онкология" и/или "Вътрешни болести" и "Онкология", което е нарушение на изискванията на Медицински стандарт "Медицинска онкология" Раздел II "Професионална компетентност в медицинската онкология", т. 1. 1. "Лекарска компетентност", поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 115, ал. 2 вр. с чл. 117 от Закона за лечебните заведения е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. От представеното решение на СРС следва извод, че е отречено със сила на пресъдено нещо, че използваните в това лечебно заведение методи на лечение на онкоболни пациенти се предоставят от лекари без придобита специалност "Медицинска онкология" и/или "Вътрешни болести" и "Онкология", както и, че не е налице нарушение на изискванията на медицински стандарт "Медицинска онкология" от медицинския център. Обосновани и съответни на представените доказателства в хода на разглеждането на жалбата против процесната заповед, са изводите на Административен съд С. - град за липса на фактически съображения (мотиви) на органа издал заповедта. Заповедта е издадена на осн. чл. 45, ал. 1, т. 4 от Закона за лечебните заведения(ЗЛЗ), според който текст регистрацията на лечебно заведение се заличава при осъществяване на дейности в нарушение на утвърдените медицински стандарти и здравни изисквания. Правилни са изводите на АССГ относно нарушение на материалния закон, а именно, че заповедта е издадена без да са налице кумулативните изисквания за заличаване на регистрацията по чл. 45, ал. 1, т. 4 от същия закон. В случая това са нарушени здравни изисквания и медицински стандарти, докато в заповедта е изписано само, че са нарушени медицинските стандарти. На следващо място нито в заповедта, нито в съпътстващите я документи на основание разясненията дадени в Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, се посочва кои точно дейности в обхвата на извънболничната медицинска помощ, касационният жалбоподател намира, че противоречат на медицинския стандарт "М. О.". Още повече, че СРЗИ не разполага с компетентност да проверява дали дейността на ответника по касация е в противоречие с медицински стандарт. Установява се следователно правилно от първоинстанционния съд, че записаното в заповедта фактическо основание - "във връзка с междинен доклад от ИА "МО" с вх. № 12-00-118/07.04.2016 г., относно извършване на дейности по лечение на пациенти с онкологични заболявания в противоречие с издаденото Удостоверение за регистрация и в нарушение на медицински стандарт "Медицинска онкология" ", е относимо към две различни правни основания за заличаване на лечебното заведение. Това са непосоченото в заповедта правно основание по т. 3 от чл. 45, ал. 1 - "осъществяване на дейности в нарушение на извършената регистрация" и посоченото в заповедта правно основание по т. 4 на ал. 1, чл. 45 ЗЛЗ –"при осъществяване на дейности в нарушение на утвърдените медицински стандарта и здравни изисквания". Правилно съдът е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. Нарушенията се обосновават с обстоятелството и след съвкупната преценка на доказателствения материал по делото пред първата инстанция, че органът не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая с оглед задължението, което има по чл. 35 от АПК. По – конкретно административният орган не е установил кои точно извършвани дейности на лечебното заведение са в нарушение на регистрацията за осъществяване на медицински дейности, относими към медицинския стандарт "Онкология". С оглед на така изложените съображения съдът приема, че при наличие на основанията на чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК за незаконосъобразност на издадения административен акт, Административен съд С. – град обосновано и в съответствие с приетите по делото доказателства, и при правилно прилагане на материалния закон е достигнал до извод, че процесната заповед следва да бъде отменена. Предвид горното и при липса на сочените касационни основания за неговата отмяна, решението на Административен съд С. – град е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По разноските: С оглед изхода на спора и заявеното изрично искане от страна по делото, на ответника по касация не следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, за един адвокат по делото (лист 10 от делото пред ВАС). Този извод се обосновава с обстоятелството, че не се представят доказателства от"Амбулатория за извънболнична специализирана помощ – Медицински център за интегративна медицина" ООД съобразно записа в пълномощното, че сумата се заплаща по банков път. След като страните по договора за правна защита и съдействие са уговорили специален ред и начин за заплащане на адвокатското възнаграждение - по банков път, не може да се приеме, че плащането е сторено в брой при подписването му от страните по него. Договорът за правна защита и съдействие с оглед на тълкуване волята на страните, в частта по записа "начин и срок на плащане" не може да се приеме като разписка за заплатено адвокатско възнаграждение, без да има доказателства, че клиентът е извършил плащане по банков път на договорената сума от 600 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,