Решение № 4348 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10731/2010 г.

Решение № 4348 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10731/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Стоян Василев Георгиев, гр. Варна, против решение по адм. д. № 795/2009 г. по описа на АС - Варна и по частна жалба против определение от 26.05.2010 г. по доказателствата. Иска отмяна на определението, с което са му отказани свидетели. Решението намира за неправилно и посочва факти във връзка с живота си, навежда оплаквания от "еквилибристики и лъжи" в мотивите на първоинстанционното решение, като иска да му бъде присъдено обезщетение за протези, лекарства, претърпян инфаркт. Твърди, че е претърпял вреди от побой, като всичките вреди са следствие от отказа за издаване на разрешение за оръжие. Развива и други съображения. Ответната страна ОД на МВР - Варна не е изразила становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на частната жалба и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като извърши служебна проверка по допустимостта на жалбите, намира, че частната жалба е недопустима, а касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК. Съгласно чл. 229, ал. 1 от АПК на обжалване с частна жалба подлежат само определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството и когато законът изрично го предвижда. Частният жалбоподател е недоволен от определение, с което съдът се е произнесъл по доказателства, като е отказал допускане на свидетели. Това определение не е от категорията на съдебните актове, с които се прегражда развитието на делото, нито обжалването му е допуснато по силата на специална правна норма. Затова частната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството в тази прекрати. Касационната жалба против постановеното по същество решение с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователна и следва да се остави без уважение. Решението на съда е правилно. Съдът се е произнесъл съобразно очертания предмет на делото с исковата молба и задължителните мотиви на касационната инстанция с отменителното определение по адм. д. № 15180/2009 г. по описа на ВАС, Iа отделение. Претендирани са имуществени и неимуществени вреди от отменен незаконен административен акт, а именно - мълчалив отказ на началника на II РПУ - Варна за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие от м. април 2000 г. Ищецът твърди, че вследствие на отказа не могъл да се защити и претърпял лека телесна повреда нанесена му от физически лица на 13.07.2000 г. На 22.09.2001 г. му е причинена средна телесна повреда, а на 16.10.2005 г. е претърпял побой. Искал е обезщетения за болките и страданията и обезщетения за лекарствата, които подробно е посочил като размери. За да отхвърли претенциите съдът развил мотиви за погасителна давност, на която ответната страна се е позовала и липсата на причинна връзка между отменения административен акт и вредите. Решението е обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда, установен в чл. 203 до чл. 207 от АПК. Според чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая претърпените вреди не са нито пряка, нито непосредствена последица от отменения незаконосъобразен административен акт. Вредите са претърпени от побой нанесен на ищеца от физически лица в различни периоди от време и с различна интензивност върху здравето му, за което ответникът не носи и не може да носи отговорност. Затова не може да се приеме, че са типична и нормално настъпваща непосредствена последица от отказа на административния орган. Само това е достатъчно за отхвърлянето на исковете като неоснователни, в какъвто смисъл е решението на първоинстанционния съд. Предвид изложеното и на основание чл. 236 вр. с чл. 215, т. 4 от АПК и чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, III отделение,