Решение № 9628 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2517/2010 г.

Решение № 9628 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2517/2010 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ина Траянова Ангелова от гр. Пловдив, подадена чрез пълномощника й по делото - адв. Боева, срещу решение № 60 от 13.01.2010 г. по адм. дело № 1777/2009 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ с рег. № ИЯ/КАТ-6691 от 1.09.2009 г. на началника на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - гр. Пловдив за регистрация на ППС марка "Мерцедес", модел "С 180", регистрационен № РВ 3535 Н, собственост на Ангелова. Поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и за решаване на спора по същество. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът, началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - гр. Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна по същество. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, съобразно административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби и целта на закона. По делото няма спор за факти. Прието е, че административното производство е започнало по заявление на Ина Ангелова до началника на сектор "ПП" при ОД на МВР - гр. Пловдив за промяна на регистрацията на лек автомобил с марка "Мерцедес", модел " С 180", регистрационен № РВ 3535 Н, по повод прекратяване на досъдебно производство № ЗМ 3515/1994 г. (ДП № 801/1995 г. на II РСС), пр. пр. № 32786/1995 г. по описа на СРП. Според съдържащите се в експертна справка № 184/19.03.2009 г. констатации от извършено изследване на автомобила, наличният номер на рамата WDB202018 1А 005478 е изпълнен с неоригинален шрифт, последните седем знака са допълнително набити след заличаване на оригиналните такива, номерът на двигателя 11192010001870 също е неоригинален, допълнително набит след заличаване на оригиналния, като е посочено, че оригиналният номер на рамата и този на двигателя не може да се установи. В същата справка е отразено, че номерът на скоростната кутия 71741606341671 е оригинален без следи от поправки и заличавания, както и че автомобилът не е пребоядисван и е с оригинален сив цвят. Констатациите в експертната справка относно номерата на рамата и двигателя са възпроизведени в протокола на комисията за идентификация на ППС от 21.08.2009 г., с който се предлага да бъде отказана исканата регистрация. По преписката е приложено удостоверение № 09 0246 от 30.04.2009 г. от "Балкан Стар Аутомотив" ЕООД - оторизираният генерален представител на "Даймлер" АД за България, видно от което в базата данни на "Даймлер" АД съществува предавателна кутия с идентификационен номер 71741606341671, която заводски е окомплектована на автомобил "Мерцедес - Бенц", модел С 180, произведен на 18.06.1993 г. в заводите на "Даймлер" АД/Зинделфинген, с идентификационен номер на рама WDB 202018 1А 006127, номер на двигателя - 11192010002740, цвят - сив металик/744. При тези данни и на основание чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. на МВР във вр. с чл. 143, ал. 3 ЗДвП началникът на сектор "ПП" при ОД на МВР - Пловдив е издал писмо с рег. № ИЯ/КАТ-6691 от 1.09.2009 г., с което е отказал да извърши регистрация на процесното ППС с мотив, че не е установен автентичният идентификационен номер на автомобила. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е счел, че са налице фактическите и правни основания, обуславящи волеизявление за отказ на регистрацията. Позовавайки се на данните от експертната справка за невъзможност да бъде установен оригиналния идентификационен номер на рамата и на двигателя, съдът е навел извод за осъществяване на визираните в чл. 143, ал. 3 от ЗДвП юридически факти, явяващи се нормативна пречка за регистрация или пререгистрация на автомобила. При постановяване на решението съдът е отчел представеното удостоверение на оторизирания представител на производителя за България, съдържащо информация за оригиналните номера на рамата и на двигателя, като е преценил, че за да бъде допусната регистрацията е необходимо първо да бъде извършено възстановяване на оригиналния идентификационен номер, което представлява самостоятелно административно производство, подчиняващо се на специален нормативен ред. Според съда отказът на административния орган да регистрира лекия автомобил е законосъобразен, тъй като към датата на постановяването му няма данни за проведена от собственика на ППС процедура по възстановяване съгласно чл. 143, ал. 4 от ЗДвП и Инструкция на МВР № I-185 от 6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство. Решението е правилно. Предмет на оспорване пред настоящата инстанция са само направените въз основа на безспорно и правилно установените фактически положения правни изводи на решаващия съд за законосъобразност на процесния административен акт. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи, че постановеният от първоинстанционния съд правен резултат е незаконосъобразен, поради несъответствието му с приложимите материалноправни разпоредби и с данните по делото. Като се позовава на приложеното към доказателствения материал удостоверение № 09 0246 от 30.04.2009 г. от оторизирания генерален представител на "Даймлер" АД за България, касаторката твърди, че поставеният от производителя автентичен идентификационен номер на заявения за регистрация лек автомобил е документално установен, поради което не са налице предпоставките за прилагане на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП, като счита, че заключението на съда в обратния смисъл е неправилно. Така поддържаните оплаквания в касационната жалба не споделят от настоящия състав. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДвП пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Ал. 2 на разглежданата законова разпоредба забранява заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство. Според чл. 143, ал. 3 от същия закон не се регистрира пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. В доразвитие на цитираните законови положения, чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. предвижда превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), да не се регистрират. По силата на чл. 143, ал. 4 от ЗДвП възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи, а именно - Инструкция на МВР № I-185 от 6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство. Следователно, регистрацията на пътно превозно средство по Закона за движение по пътищата се извършва при наличието на две кумулативни предпоставки - поставен от производителя идентификационен номер на превозното средство и доказателство за собственост на превозното средство. Според закона наличието на фабричен идентификационен номер, поставен на съответното за тази марка автомобили място, е предпоставка за неговата регистрация, като регистрацията на пътни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер се извършва само при възможност за установяване на номера на рамата, там, където производителят първично го е поставил. Заложеното в закона изискване е да не се допусне движението на пътни превозни средство, които не носят поставен от производителя идентификационен номер като гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с производствените стандарти. В конкретния случай отказът за регистрацията на автомобила не се основава на причини, свързани с принадлежността на правото на собственост върху него, а на подмяната на цифри в автентичния идентификационен номер на рамата и този на двигателя, който според материалите в административната преписка не може да бъде установен. В хода на административното производство е установено безспорно, че има интервенция върху идентификационния номер на производителя - оригиналният заводски номер на рамата и този на двигателя са заличени, като на тяхно място са набити допълнително други номера. Видно от изрично формулираното в касационната жалба изявление, касаторката не оспорва заключението в експертна справка № 184/19.03.2009 г., съгласно което автентичните идентификационни номера на рамата и на двигателя на лек автомобил с марка "Мерцедес", модел " С 180", регистрационен № РВ 3535 Н, не могат да бъдат възстановени. Обстоятелството, че в удостоверение № 09 0246 от 30.04.2009 г. се съдържат данни относно оригиналния идентификационен номер, поставен от производителя, само по себе си не е достатъчно, за да се допусне регистрация на ППС и не означава автоматично, че за целите на регистрацията автентичният идентификационен номер е установен и следва задължително превозното средство да се регистрира. Наличната в удостоверението информация, на която се позовава касационната жалбоподателка, означава само, че автентичният номер е установяем и за да се извърши регистрация е необходимо той да се установи по смисъла на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП, което се извършва чрез процедурата, предвидена в издадената на основание чл. 143, ал. 4 от същия закон Инструкция № I-185. Както правилно е приел първоинстанционният съд, тази процедура е самостоятелно административно производство и като всяко такова започва по молба на заинтересованото лице, като в случая няма данни за провеждане на такава. При тези доказателства касационната инстанция приема, че е налице визираната в закона пречка за регистриране на ППС - неустановен оригинален идентификационен номер, поставен от производителя, поради което компетентният административен орган законосъобразно е отказал регистрация на автомобила на касаторката. Решаващият съд е приложил материалния закон според точния му смисъл, като е установил осъществяването на отрицателните предпоставки на фактическия състав на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП. Независимо от постановения отказ за регистрация, касационната жалбоподателка може да сезира административния орган с искане за възстановяване на идентификационния номер на притежавания от нея лек автомобил по реда на Инструкция № I-185. В случай, че административният орган постанови възстановяване на номера, касаторката би могла да сезира административния орган с ново искане за регистрация, тъй като ще бъдат налице нови обстоятелства, които не са преклудирани от първоинстанционното съдебно решение. По изложените съображения Върховният административен съд, в настоящия състав, счита, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на правния спор разноски в полза на касатора не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд