Решение № 14310 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1306/2011 г.
ВАСV отделение07.11.2011 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 262/08.12.2010 г., постановено по адм. д. № 299/2010 г. от Административен съд -Ямбол. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14310 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1306/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 121, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) Образувано е по касационна жалба на кмета на община Ямбол против решение № 262/8.12.2010 г., постановено по адм. д. № 299/2010 г. от Административен съд - Ямбол. Доводите са за неправилност на атакуваното решение като постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповед № 11/17.09.2010 г. на кмета на община Ямбол. Ответницата по касационната жалба - Димка Анестиева Иванова от гр. Ямбол не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилно постановен съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд отменя заповед № 11/17.09.2010 г. на кмета на община Ямбол, с която на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Димка Анестиева Иванова за длъжността "старши инспектор" в отдел "Местни данъци и такси", в дирекция "Финанси" на община Ямбол. За да постанови този резултат съдът приема, че жалбоподателката заема длъжността "старши инспектор" в общинската администрация за периода 7.01.2008 г. - 16.07.2010 г. по безсрочно трудово правоотношение, а след тази дата е назначена на същата длъжност, но по служебно правоотношение, и в този случай е приложима разпоредбата на § 36, ал. 1 и ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ПЗР на ЗИДЗДСл) в която е предвидена специална закрила на служители, изпълнявали съответната длъжност по безсрочно трудово правоотношение, като изрично е изключена привилегията на органа по назначаване установена в разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Доводът на касатора за нарушение на материалния закон от административния съд поради приетата неприложимост на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл в разглеждания случай е неоснователен. Настоящата инстанция напълно споделя задълбочената и прецизна правна аргументация, с която първоинстанционният съд отговаря на спорния по делото въпрос-налице ли са материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на посочената норма за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДСл всяко служебно правоотношение, което възниква за първи път, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, може да бъде прекратено от органа по назначаването, без да отправя за това предизвестие. По съществото си това е изпитателен срок, установен в полза на органа по назначаването, в рамките на който последният да прецени качествата на служителя, необходими да изпълнява служебните функции и задачи. Отрицателната преценка намира израз в едностранното волеизявление на легитимираната страна за упражняване на потестативното право на прекратяване на правоотношението. С оглед императивния си характер нормата се прилага при първоначално назначаване на държавна служба за всички категории служители, освен визираните с разпоредбите на § 75, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗДСл (ДВ, бр. 95/2003 г.) и § 36 ПЗР на ЗИД на ЗДСл. (ДВ, бр. 24/21.03.2006 г.) изключения. От доказателствата по делото безспорно се установява, че длъжността, заемана от Иванова е изпълнявана по безсрочно трудово правоотношение до 16.07.2010 г., когато по силата на утвърдено от кмета на община Ямбол ново длъжностно разписание трудовото правоотношение е прекратено и Иванова е назначена по служебно правоотношение. Длъжностното разписание е утвърдено при спазване на изискването на чл. 6, ал. 3, т. 7 във връзка с ал. 1 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията във връзка с раздел "Б" на Единния класификатор на длъжностите в администрацията и съобразно броя на населението на община Ямбол. Според тях процесната длъжност е определена за заемане по служебно правоотношение. При тези данни и според нормата на § 36 ПЗР на ЗИД ЗДСл. (ДВ, бр. 24/21.03.2006 г.), съгласно която, когато една длъжност, изпълнявана по трудово правоотношение бъде определена с нормативен акт за заемане от държавен служител, в едномесечен срок от влизане в сила от акта, лицето се назначава за държавен служител, ако отговаря на изискванията на закона и подаде заявление в 14-дневен срок от влизане в сила на нормативния акт, като изтеклият до момента на преобразуване на правоотношението срок за изпитване, определен с трудовия договор, се включва в срока по чл. 12, а за лица, заемали длъжността по безсрочно трудово правоотношение, разпоредбата на чл. 12 от същия закон не се прилага, решаващият състав правилно приема, че правото на административния орган да прекрати едностранно съществуващото служебно правоотношение е упражнено в нарушение на закона. По изложените съображения обжалваното решение, с което е отменен оспореният административен акт и правилно и следва да бъде потвърдено с настоящото. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 12, ал. 1