Решение № 6801 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3227/2011 г.

Решение № 6801 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3227/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Младен Бойчев Цветанов от гр. Монтана, срещу решение № 331/10.01.2011 г., по адм. д. № 3324/2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение, като нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. Иска се решението да се отмени изцяло и се постанови решение по съществото. Ответникът, комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, тричленният състав на седмо отделение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Младен Бойчев Цветанов срещу решение № 25/03.02.2010 г., постановено по преписка № 177/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация. За да постанови решението тричленният състав приел, че с оглед събрания доказателствен материал не е установено дискриминиране на жалбоподателя по някой от признаците по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ и тормоз на работното място по смисъла на чл. 5 от същия закон, както и че оспореното решение е постановено при спазване на административно-производствените правила и на материалноправните разпоредби. Решението е правилно. По съществото си касационната жалба е неоснователна, решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Не е нарушен материалният закон, нито съдопроизводствените правила, както се сочи - съдебният акт е обоснован, а изложените изводи почиват на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, въз основа на което са изведени правните изводи. Спор по фактите не е налице. Спрямо жалбоподателя Цветанов не е установено извършено нарушение по чл. 4 ЗЗДискр., както и тормоз на работното място, като развилите се фактически отношения и правни последици между него и съответните длъжностни лица от училището, се дължат изключително на спецификата на учителската работа с допълнителните съпровождащи основния учебен процес задължения, полаганите дежурства, стремеж за обективно прилагане на действащото законодателство от ръководството на училището и усилията за спазване на бюджетната дисциплина. Предприетите от директора на училището разпореждания са в правомощията му на работодател с оглед организацията работата на учебното заведение, за което работодателят разполага с право на преценка в рамките на закона. Несъгласията и противоречията между ръководството на училището и жалбоподателя се дължат на тълкуването и прилагането на трудовото законодателство от директора на училището в качеството му на работодател и не са резултат от отделно неравно третиране на жалбоподателя на дискриминационен признак при сравними сходни обстоятелства с посочените от него лица - учители в ПТГ "Юрий Гагарин" - гр. Монтана. При постановяване на решението не е допуснато съществено процесуално нарушение, с оглед твърдяното в касационната жалба, че не са обсъдени от съда представени в съдебно заседание писмени доказателства. Същите са молби с искане за разрешаване на отпуск, като само на една от молбите е постановено разпореждане "не", т. е. не е разрешен такъв. С представянето им не се е твърдяло, а и липсват доказателства, че отказът за разрешаване на искания отпуск, е по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя, обвързано с някой от признаците по чл. 4 ЗЗДискр., а разрешаването или отказването на искан отпуск е в правомощията на съответния работодател да прецени, с оглед работния процес, може ли да го разреши или не. Като се има предвид гореизложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК