Решение № 7442 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3336/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С., гражданин на Сирия, чрез пълномощник адв. Лютфиева, против решение 3378 от 01.02.2025 г., постановено по адм. дело 191/2025 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. С., гражданин на Сирия, против решение 12654/03.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ). В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че не са налице материалноправните предпоставки да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Сочи, че в съдебното решение са изложени формални съображения, които не кореспондират с личната бежанска история на молителя. Счита, че в Сирия, провинция Дамаск безогледното насилие достига толкова високо ниво, че има основания да се смята, че цивилно лице, върнато в провинцията, единствено поради своето присъствие там, би било изправено пред реален риск да бъде изложено на сериозна заплаха, по смисъла на чл. 15, б. в от Директива 2011/95/ЕС. Намира, че съобразно актуалната информация за страната на произход на кандидата е дължим извод, че спрямо него е налице основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Сочи, че ситуацията в Сирия отговаря на тълкуването, дадено в Решение на СЕС от 30.01.2014г. по дело С-285/12г. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на преписката на ДАБ за предоставяне на хуманитарен статут. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез пълномощник юрк. Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представя справка от 19.05.2025г. за обстановката в Сирийската арабска република и справка от 03.04.2025 г., относно това подлежат ли на наказание лицата, неявили се за отбиване на редовна военна служба, и има ли възможност по желание да бъдат освободени от същата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от М. С., против решение 12654/03.12.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. От фактическа страна по делото е установено, че с молба до ДАБ от 31.07.2024г. лицето, гражданин на Сирия, [заличен текст] по народност, роден на [дата].; вероизповедание [заличен текст]; етническа принадлежност [заличен текст]; семейно положение неженен, е поискало предоставяне на международна закрила от Република България. С чуждия гражданин е проведено интервю на 14.08.2024 г., отразено в Протокол Рег. УП23589/14.08.2024 г., в присъствието на преводач от/на арабски език. Лицето е посочило, че роднините му родителите му, петимата му братя и една сестра продължават да живеят в Сирия, но той не би могъл да живее там, защото всички живеели в един апартамент и там нямало никаква работа. Напуснал Сирия на 10.07.2024 г. и влязъл нелегално в Турция, където останал 5 дни. В България преминал нелегално на 16.07.2024 г., заедно с още 10 човека. Сега за пръв път подавал молба за закрила. Заявил, че в района, в който живеел след 2018г., в гр. Африн се управлявал от Свободната армия, но нямало сигурност и нямало възможност за работа. Посочил, че не е извадил своите документи, защото ако отидел, щял да бъде вкаран в казармата, а той не искал. Не бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради религията или етноса си, не членувал в политическа партия или организация, не участвал във въоръжена групировка, не участвал в религиозни организации, и не му било оказвано насилие. Подал молба за закрила в България, защото тук имало сигурност и можел да продължи кариерата си. Съобразно чл. 58, ал. 10 ЗУБ административният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, като същото е дадено преди произнасянето на органа и с него ДАНС не възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това. Със Становище рег. УП 23589/18.11.2024 г. на младши експерт в РПЦ София, на председателя на ДАБ при МС е предложено на търсещия закрила да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С оспорваното решение председателят на ДАБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждия гражданин. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съставът на Административен съд София-град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Приел е, че в решението са посочени, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждия гражданин. Приел е също така, че при постановяване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Наред с това, съдът е счел за правилна преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата му на произход или на пребиваване чуждият гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, както предвиждат разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. След анализ на личната бежанска история на лицето и ситуацията в Сирия след оттеглянето на президента Башар Асад, съобразно приложената по делото Справка от 14.01.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ, е формиран извод, че за М. С. не се установява опасност от тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради което му е отказано предоставяне на хуманитарен статут. По отношение на възможността за мобилизация, съдът е приел, че жалбоподателят е навършил пълнолетие и нежеланието му да отбие редовната си военна служба не би могло да бъде основание за предоставяне на статут. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата на чуждия гражданин срещу решение 12654/03.13.2024 г. на председателя на ДАБ. Така постановеното съдебно решение е правилно. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора, и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто административният орган е приел, че не се установява той да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателят е гражданин на Сирия с етническа принадлежност - [заличен текст], вероизповедание [заличен текст], неженен, като няма данни да е членувал в политическа партия или организация и не е бил член на въоръжена групировка. В настоящия случай не е установена заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1-6 ЗУБ. От протокола от проведеното интервю се установява, че чуждият гражданин не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, не е бил осъждан и не е бил преследван от официалните власти нито в Сирия, нито в Турция, включително по етнически или религиозни причини. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, също не са били заявени от кандидата. Цялостният анализ на обясненията на М. С. сочи, че са налице единствено лични и икономически причини за напускане на Сирия. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, като се твърди, че изводите на съда в обратен смисъл почиват на неправилно анализиране на ситуацията в страната на произход. В случая е безспорно установено, че лицето не е било принудено да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, нито би било застрашено от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Правилно е прието, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до обосновано заключение, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От приобщената по делото справка относно актуалното положение в Сирия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Установява се, че макар обстановката след падането на режима на Башар Асад в някои части от страната да остава сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск лицето да понесе тежки посегателства. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетата като доказателство в касационното производство справка с вх. МД-02-262/19.05.2025 г., от която се установява, че след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 08.12.2024 г., 481 730 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а към дата 08.05.2025 г. 1,18 млн. вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. При отчитане на тези данни неоснователно се явява основното възражение на касационния жалбоподател, че нивото на сигурност в страната не се е подобрило. След като по делото е безспорно установено, че роднините родителите, петимата братя и една сестра на чужденеца живеят необезпокоявано на територията на Сирия, не може да се счита за доказано, че той не може да пребива там мирно. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи, съобразно бежанската история и актуалната информация относно обстановката в Сирия, изложена в представените справки. В настоящия случай следва да бъде съобразено и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни и не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Причините, които е изтъкнал като основания за напускането на страната му по произход Сирия, са такива от икономически характер и не обосновават законовите предпоставки за предоставяне на международна закрила. Данните по делото за личното положение на чужденеца, категорично не сочат на тежки заплахи срещу живота или личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Във връзка с установената обществено - политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С- 465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намери приложение основанието по чл. 9, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,