Решение № 64 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11193/2015 г.

Решение № 64 от 5.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11193/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ). Образувано е по касационна жалба на А. М. Г. срещу решение № 128/07.08.2015 г., постановено по адм. дело № 180/2015 г. по описа на Административен съд - С. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът иска решението да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени административния акт. Претендира присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - Директор на Регионална служба "Военна полиция" - С., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение и иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на възнаграждение за процесуално представителство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на обжалваното решение, което намира, че следва да се остави в сила, поради липса на касационни основания по чл. 209 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд - пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на А. М. Г. - "инспектор" в първи сектор "Разкриване на престъпления" в отдел "Разкриване и разследване на престъпления" в Регионална служба "Военна полиция" гр. С., с местослужене гр. Я. срещу Заповед № СЛ-3333/17.06.2015 г. на Директора на РС "Военна полиция" гр. С., с която на основание чл. 244, т. 1 и чл. 242, т. 1 от ЗОВСРБ във връзка с чл. 5, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за военната полиция (ППЗВП) и чл. 148, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ППЗОВСРБ) за нарушение на военната дисциплина му е наложено дисциплинарно наказание "забележка", като неоснователна. При постановяване на съдебния акт, решаващият съд приема, че наказаният служител не е изпълнил задължения по военна служба, предвидени в съответните нормативни актове, поради това поведението му законосъобразно е прието от административния орган като нарушение и представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 1 от ЗОВСРБ. От установените по делото обстоятелства, изложени в хода на дисциплинарното производство, приобщени в съдебното и от приложената административна преписка е прието, че Георгиев не е изпълнил задължението да изготви актуални справки на кандидатите за работа, като извърши всички действия за изясняване на фактическата обстановка, с цел установяване по безспорен начин наличието или отсъствието на данни, имащи отношение към назначаването им на длъжност, с което е създал предпоставка комисията за подбор на кандидатите да бъде подведена и да вземе грешно решение, поради това поведението му несъмнено представлява нарушение на задълженията, регламентирани в чл. 140 от Устава за войсковата служба на РБългария, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 1 от ЗОВСРБ. В заключение решаващият съд констатира, че размерът на наложеното наказание не подлежи на съдебен контрол, но следва да се отбележи, че наказващият орган е спазил разпоредбата на чл. 145 от ППЗОВСРБ и е наложил най - лекото предвидено дисциплинарно наказание. Решението е правилно. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства. Правилно е прието, че оспорваната заповед, с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание "забележка" е мотивирана и издадена при спазена процедура при провеждане на дисциплинарното производство и наличието на изискуемите материално - правни предпоставки, както и с предвидената от закона цел. Доказателствата сочат по безспорен начин, че наказаният служител не е изпълнил задълженията си по военна служба, предвидени в т. 3 от функционалните задължения, вменени му с длъжностната характеристика, с което е нарушил разпоредбите на чл. 178, ал. 1 и ал. 2 от ЗОВСРБ, представляващо нарушение на военната дисциплина, по смисъла на чл. 242, ал. 1 от ЗОВСРБ. Нарушението, причините, начинът на извършването му и формата на вината не се оспорват и от самия него, видно от приложените писмени обяснения. Дисциплинарното производство и налагането на наказанието са приключили в предвидения в чл. 149, ал. 1 от ЗОВСРБ срок. Заповедта е подробна мотивирана, като всички данни се съдържат в съставения протокол при извършената служебна проверка от нарочно назначената комисия и в събраните по делото доказателства. Размерът на дисциплинарното наказание е съобразен с личността и поведението на служителя, по която причина му е наложено най - лекото от предвидените в нормата дисциплинарни наказания. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че решаващият съд правилно е определил приложимата в казуса материалноправна норма спрямо конкретните фактически обстоятелства и е направил обоснован правен извод за законосъобразност на заповед Заповед № СЛ-3333/17.06.2015 г. на Директора на РС "Военна полиция" гр. С.. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. При осъществяване на правораздавателната дейност на решаващия съд не са допуснати и твърдяните нарушения на производствените правила - доказателствения материал е анализиран поотделно и в неговата съвкупност, а всички доводи и възражения на страните са обсъдени и правилно преценени. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, приложима съгласно чл. 144 от АПК и ТР № 3 от 13.05.2010 г. по ТД № 5/2009 г. на ОС на колегиите на ВАС, с решението си съдът правилно на основание § 1 от ДР, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.20104 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения присъжда в полза на юридическото лице Служба "Военна полиция", РС "Военна полиция" - гр. С. заплащането на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за представляващият го служител, който е с юридическо образование и в служебно правоотношение с него. Съгласно цитираното тълкувателно решение, в чл. 32, т. 3 от ГПК е посочено кои са представителите по пълномощие, като един от възможните представители освен адвоката, се явява юрисконсултът или друг служител с юридическо образование, чийто правен статут е равнопоставен с този на адвоката. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се дължат съдебно-деловодни за осъществената защита в производството по настоящото дело от лице с висше юридическо образование и следва да бъде присъдена сумата от 500 (петстотин) лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение