Решение № 6198 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2468/2010 г.

Решение № 6198 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2468/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Франсоа Батти, гражданин на Ливан, срещу решение № 693/18.01.2010 г., постановено по адм. д. № 11307/09 г., по описа на ВАС, III отд., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 233/07.07.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет. В жалбата са излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението. Ответника по касационната жалба - председателят на ДАБ при МС, чрез юрк. Ичева, излага довод за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - петчленен състав, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото намира, че касационната жалба е подадена в срока по 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционният съд е било решение № 233/07.07.2009 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на Франсоа Батти е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, във връзка с чл. 8 и 9 от ЗУБ. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че не са налице материалноправните предпоставки визирани в чл. 8 и 9 от ЗУБ -поради липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх в Батти от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. На следващо място съдът е приел, че по отношение на молителя е налице и законова пречка да му бъде предоставен статут, съгласно чл. 12 от ЗУБ, тъй като съгласно писмено становище на Държавната агенция за национална сигурност/ДАНС/, лицето представлява заплаха за националната сигурност. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. От фактическа страна не се оспорва обстоятелството, че касаторът е влязъл законно в Р България за първи път през 1997 г., за два месеца и впоследствие законно е влязъл на територията на страната през 2000 г., като по негови твърдения живее постоянно в България. На 05.08.2008 г. Батти е подал молба за предоставяне на статут. От касатора не се прави възражение досежно приетото от АО и съда относно факта, че е осъждан в страната ни за извършено престъпление и ефективно изтърпял наложено му наказание "лишаване от свобода", поради което и въпреки липса на други доказателства в тази насока, следва да се приеме за безспорно установен този факт. Установено е също така, че Батти безпрепятствено нееднократно е пътувал до страна си по произход. С влязло в сила решение № 335/04.07.2008 г. на председателя на ДАБ- на чужденеца е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. От приетите . по делото справка на дирекция "Международно сътрудничество и евроинтеграция", отдел "Специализирана информация" на ДАБ при МС с вх. № 2178/17.07.2008 г. относно Ливан, писмо от ДАНС, с изх. № УП-3461/10.11.2008 г., се налага извода, че конституцията в Ливан гарантира свободата на вероизповеданията и това право е гарантирано от държавата Сочи се, че дори религиозният плурализъм и климатът на религиозните свободи привличат в Ливан много бежанци от съседни държави, избягали от преследване по религиозни причини При така установеното правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 8 от ЗУБ, тъй като кандидатът не изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и /или убеждение. Законосъобразен е изводът на съда, че не са налице изискванията на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: т. 1. смъртно наказание или екзекуция; т. 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Законът не съдържа легална дефиниция за понятието вътрешен въоръжен конфликт, поради което и предвид представените справки, правилно съдът е приел, че в Ливан не съществува такъв конфликт. Досежно предоставяне на хуманитарен статут следва да се приеме, че е налице пречка визирана в чл. 12, ал. 2 от ЗУБ, тъй като чужденецът е осъждан в РБ за извършено престъпление и ефективно изтърпял наложено му наказание- "лишаване от свобода". С оглед на изложеното и при липса на твърдяните в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав