Решение № 1482 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8871/2016 г.

Решение № 1482 от 1.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8871/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на Г. ХII АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С., представен от юрисконсулт Б. З.-С., срещу Решение № 1975/24.03.2015 г. на Административен съд - С.-град по адм. дело № 10914 по описа за 2012 г., с което е отменен Ревизионен акт № 2900-1200130/18.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - С., относно допълнително установени задължения за ДДС в размер 1 772 212.72 лева и за лихви за забава в данъчен период м. 12.2010 г. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Иска отмяна на оспорения съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - "Б. Т. К." АД, чрез поверениците си, изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноските за всички инстанции. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 АПК, съдът прие следното: С отменената от АССГ част от РА са установени в тежест на "Б. Т. К." АД допълнителни задължения за ДДС в размер 1 772 212.72 лева в данъчен период м. декември 2010 г., както и за лихви за забава. И. на публичното задължение е отказът на органите по приходите да зачетат извършено в този данъчен период анулиране на основание чл. 80, ал. 5 и ал. 6 ППЗДДС на издадени в последната дата на всеки от месеците от 05.2009 г. до м. 12.2010 г. протоколи за извършена корекция на ползван данъчен кредит за продадени през 2009 и 2010 г. сгради, които не са нови, придобити са преди 1.01.2007 г. и продажбите им са третирани като освободени доставки по чл. 45, ал. 3 ЗДДС. За да отмени тази част от РА, съдът е приел, че корекциите на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 79, ал. 1 ЗДДС не могат да се основават на правото на освобождаване на доставките с предмет дълготрайни активи, включително на сгради по чл. 45, ал. 3 ЗДДС. С. е правилата на чл. 188 и чл. 189 от Директива 2006/112/ЕО, определил е като недопустимо извършването на корекцията при пропуск на националния законодател да уреди корекцията по чл. 189, б. "в" от Директивата. Заключил е, че правилно от ДЗЛ са анулирани протоколите за корекции, тъй като корекциите не е следвало да бъдат извършени. Решението е правилно. Не се спори по фактите. РЛ е придобило преди 1.01.2007 г. сгради, при което е упражнило право на приспадане на данъчен кредит. Последващата им продажба е третирало като освободена доставка по чл. 45, ал. 3 ЗДДС и така е упражнило правото си на избор по чл. 45, ал. 7 ЗДДС. И. споделяни от касационния съдебен състав са изводите на първостепенния съд за липса на национална правна уредба на обществените отношения във връзка с корекцията на данъчен кредит, ползван при придобиването на ДМА. При действието на чл. 188, § 1, ал. 3 от Директивата за ДДС за стопанската дейност се счита, че е изцяло облагаема, когато доставката на дълготрайните активи е освободена от ДДС. Д. не е предприела мерките по чл. 189, б. "в" от Директивата, за да изключи получаване на неоснователно предимство в хипотезите на чл. 188 от Директивата. Затова и в съответствие с чл. 188, § 1, ал. 3 от Директивата освободената от облагане с ДДС доставка на дълготрайни активи се счита за облагаема. Не са осъществени предпоставките за корекция по чл. 79, ал. 1 ЗДДС. И. на такава корекция от ДЗЛ с протоколите по чл. 79, ал. 4 ЗДДС е било недължимо, а анулирането им в данъчен период месец декември 2010 г. с протоколите по чл. 80, ал. 5 и ал. 6 ППЗДДС е съобразено с материалния закон. Неправомерно е установяването на несъществуващи задължения с РА, а отмяната на тази част от утежняващия административен акт с първоинстанционното решение - правилна. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции по представения списък по чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК (доколкото Решение № 2373/6.04.2015 г. на АССГ и Решение № 11329/28.10.2015 г. на ВАС по адм. дело № 5329/2015 г., с които е присъдена съответната за производствата пред първата и касационната инстанция част от тях, са били отменени по реда на чл. 237 и следв. АПК с Решение № 9409/2.08.2016 г. на ВАС по адм. дело № 2639/2016 г., а според указанията на петчленния състав възстановяването на висящността на спора по жалбата срещу съдебното решение, предмет на настоящото производство, обуславя и ново произнасяне по въпроса за разноските). Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на адвокатския хонорар. В общия си претендиран размер от 15 606, 17 лв. за всички проведени съдебни производства той надвишава с по-малко от 1 000 лв. минималният размер по чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е дължим за процесуално представителство във всяка съдебна инстанция - вж. чл. 161, ал. 1 и 2 ДОПК и чл. 2, ал. 4 от Наредбата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, състав на II отделение