Решение № 480 от 10.11.2025 г. на ВКС по н.д. № 20258002200826/2025 г.

Касационното производство е образувано по протест на Русенската окръжна прокуратура против въззивна присъда № 13 от 10.04.2025 г., по в.н.о.х.д. № 896/2024 г., по описа на Русенския окръжен съд, с касационни доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. В протеста се твърди, че материалният закон е нарушен, тъй като не е приложен правилно с оправдаването на подсъдимия по обвинението за извършен умишлен палеж, а като процесуално нарушение се сочи неправилната оценка на доказателствата, довела до построяването на неверен извод за недоказаност на обвинението и участието на подсъдимия в деянието. Представителят на Върховната прокуратура не поддържа протеста и счита мотивите за оправдаване за правилни и законосъобразни, поради недоказаност на деянието. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият М. С. Г. и неговият защитник Н. Д. оспорват протеста като неоснователен и предлагат атакуваната въззивна присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилия протест, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното: С нова въззивна присъда № 13 от 10.04.2025 г., по в.н.о.х.д. № 896/2024 г., Русенският окръжен съд отменил първоинстанционната осъдителна присъда № 119 от 26.10.2023 г., по н.о.х.д. № 1607/ 2023 г. на Русенския районен съд и признал подсъдимия М. С. Г. за невинен в това на 06.11.2020 г. в гр. Русе, да е запалил имущество на значителна стойност – лек автомобил “Фолксваген Пасат“, с рег.№ * **** ** и детско столче „Спарко“, всичко на обща стойност 8 785 лв, собственост на К. С. Д., поради което го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК. Въззивното производство е второ по ред, след отмяната на предишна присъда № 15 от 11.04.2024 г. по в.н.о.х.д. № 963/2023 г., по описа на Русенския окръжен съд с решение № 464 от 01.10.2024 г. по н.д. № 582/2024 г. от Върховния касационен съд, ІІ н.о. и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Касационният протест е процесуално допустим, подаден е в законовия срок, от легитимирана страна и срещу акт, подлежат на касационна проверка. Разгледан по същество протестът е неоснователен. Въззивният съд е направил самостоятелна проверка на събраните по делото доказателствени материали и е изложил фактическа обстановка, според която палежът на лекия автомобил е резултат от човешка намеса. Съдът е съпоставил изводите на отделните пожаротехнически експертизи и е приел заявеното от експертите, че не са налице данни за самозапалване на автомобила следствие на късо съединение, конденз, тлееща цигара и др. Версията за умишлен палеж също не е категорично защитена от вещите лица, поради липсата на характерни следи. Човешката намеса е утвърдена в мотивите на съда, поради изображенията на бягащ силует по време на пожара и наличието на преминаващ автомобил, записани от охранителни камери наблизо. Макар и да се е съгласил с обвинителната теза за умишлен палеж окръжният съд не е открил убедителни доказателства за авторството на деянието. Техническите записи от камерите не можели да дадат друга информация за идентификация на бягащия човешки силует, нито марката, модела и регистрационния номер на автомобила. Освен това, мобилният телефон на подсъд. Г. бил засечен като активен няколко минути преди пожара, но на значително голямо разстояние от мястото на пожара. Всичко това дало категорично основание на въззивната инстанция да приеме, че липсват убедителни и сигурни доказателства подсъдимият Г. да е запалил изгорелия автомобил на гр. ищец К. Д.. Преки доказателствени източници не били открити, а наличието само на косвени доказателства не били достатъчни да изградят единствения извод, на който се позовава обвинението. Въпреки положените усилия и проявена служебна активност от страна на въззивния съд не бил постигнат нужния стандарт на доказване. Законосъобразно осъдителната присъда на първоинстанционния съд била отменена като необоснована. Затова и представителят на Върховната прокуратура не поддържа протеста. При така изложените съображения ВКС не установи проявление на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, заявени от Русенската окръжна прокуратура. Касационният протест като неоснователен следва да бъде оставен без последици, а въззивната присъда като правилна и законосъобразна да бъде изцяло потвърдена. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК.