Решение № 467 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1184/2004 г.

Решение № 467 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1184/2004 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев Производството е по чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. В. И. против въззивно решение на Софийски апелативен съд от 06.07.2004 г. по гр.д. № 1479/2003 г, с което е оставено в сила решение на Софийски градски съд по гр.д. № 515/2001 г. По този начин са уважени исковете, предявени от С. А. Г. против жалбоподателя за признаване за установено, че детето П. А. Г., родено на 23.10.1998 г., е заченато и произхожда от П. В. И.; определено е детето да носи името П. П. И.; упражняването на родителските права спрямо детето е предоставено на майката С. А. Г. и са уредени мерки на лични отношения между детето и бащата; П. В. И. е осъден да заплаща на детето чрез майка му сумата 70 лв. месечна издръжка. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е необосновано и противоречащо на доказателството по делото. Според касатора без каквото и да е основание съдът не е възприел заключението на медицинската експертиза, очертаващо времето на зачеване на детето в период, когато той се е намирал извън пределите на страната. Неподкрепен от доказателствата бил и изводът на съда, че е имал интимни връзки с ищцата, както и че в периода на зачеване тя не е имала интимни връзки с други мъже. За първия факт били налице само твърдения на ищцата, без доказателства, а за втория били събрани гласни доказателства. Ищцата отказала изследване на ДНК, поради което липсвали категорични доказателства кой е биологичния баща на детето. По тези съображения според касатора твърденията на ищцата не са установени от доказателствата по делото и поради това моли решението на въззивния съд да бъде отменено със законните последици от отмяната. Ответникът по касация С. А. Г. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима. Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна. Установено е от фактическа страна, че детето П. А. Г. е родено на 23.10.1998 г от майка С. А. Г., като произходът от бащата е неизвестен. Приета е експертиза, чието заключение не изключва възможността П. И. да е биологичен баща на детето, а потвърждава тази възможност с вероятност 97 %. Събрани са свидетелски показания, които потвърждават, че ищцата и ответникът са били в интимни отношения към периода на зачеване на детето. Налице са били показания и в противоположния смисъл - че такива отношения между двамата не е имало, но съдът ги е обсъдил и отхвърлил. Отхвърлени са и възраженията на ответника, че в периода на зачеване не е бил на територията на Република България, като е прието, че зачеването е възможно и в рамките на времето, когато той е пребивавал на територията на страната. При установяването на фактите въззивният съд не е извършил нарушения на правилата на ГПК. Обсъдени са всички доказателства в тяхната съвкупност, включително тези, които са в подкрепа на защитната теза на ответника. Съдът е изложил мотивирани съображения защо дава вяра на едни доказателства и защо не кредитира други. Поради това в процеса на доказване не са извършени нарушения на правилата на ГПК. Решението не е необосновано. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в ТР № 2 от 2004 г на ОСГК на ВКС необосноваността се изразява в грешки при формиране вътрешното убеждение на съда в резултат на нарушаване на норми от неюридически характер на логиката, опита и научната теория. Такива грешки в случая не се твърдят и не се констатират. Логично е, след като детето съответства по кръвно-групова идентификация на ответника до 97 % и след като ответникът и ищцата са имали интимни отношения, детето да произхожда от ответника. За да направи този извод съдът се е опрял на постиженията на теорията на медицината. Поради това вътрешното убеждение на въззивния съд е формирано при спазване на правилата на ГПК и без да нарушени нормите на логиката, опита и теорията. Ето защо същото не страда от твърдяните от ответника пороци и следва да бъде потвърдено. При този изход от спора само ответницата по касация имат право на разноските по производството по ВКС. От нейна страна обаче няма направено искане за възлагане на разходи, поради което по отговорността за разноски ВКС не следва да се произнася. По изложените съображения Върховният касационен съд