Решение № 4455 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 205/2010 г.

Решение № 4455 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 205/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Лъчезар Атанасов Берберов, гр. София, срещу Решение № 14146/24.11.2009 г. по адм. д. № 6974/09 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отхвърлено оспорването по жалбата му срещу Заповед № К-2259/13.04.2009 г. на Министъра на вътрешните работи, с която основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и процесуални нарушения - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде уважена касационната му жалба. Не претендира разноски. Ответникът Министър на вътрешните работи оспорва касационната жалба като мотивира подробно становището си в писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № 14146/24.11.2009 г. по адм. д. № 6974/09 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отхвърлено оспорването по жалбата на Лъчезар Атанасов Берберов, гр. София срещу Заповед № К-2259/13.04.2009 г. на Министъра на вътрешните работи, с която основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, като при издаването й е спазена разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (нова в редакция от ДВ, бр. 69/08 г.). Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната инстанция намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по спора и е приложил относимите правни норми. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е допуснал неправилно приложение на разпоредбата на чл. 245 от ЗМВР и нейното тълкуване, направено в Тълкувателно постановление № 6/29.10.07 г., защото в конкретния случай обжалвания административен акт е издаден на друго правно основание, което не е предмет на тълкуване от общото събрание на ВАС. Приложената разпоредба на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е приета след постановяване на Тълкувателно постановление № 6/29.10.07 г. и изрично регламентира правната възможност служебното правоотношение на държавния служител в МВР да се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване - по инициатива на органа по назначаването. В цитираната разпоредба изразът по инициатива на органа по назначаването" е използван именно за разграничаване на тази хипотеза от правилото на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и не следва да бъде тълкуван, че органът по назначаването лично трябва да започне процедурата. Касационната инстанция намира, че не са налице допуснати процесуални нарушения при разглеждане на съдебното производство. Сезирането на Конституционния съд на Република България е правна възможност, но не и задължение на решаващият съд при отправено искане за това от страна в производството. При оспорване на атакуваната заповед не са посочени доводи и факти, които да опровергават приложението на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, не са ангажирани и доказателства, от които да се установява различно фактическо положение от възприетото от издателят на акта. Касационната инстанция намира, че предмет на съдебен контрол е заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на служителя с МВР, за което няма спор, че е съществувало като действително към датата на издаване на обжалваната заповед. Конкретната длъжност на служителя е само един от елементите на това правоотношение, а не единствена негова характеристика, поради което в конкретния случай няма неяснота относно обекта на обжалваната заповед, за да е налице основание за нейната незаконосъобразност. По изложените съображения касационната инстанция намира, че изводът на тричленния състав за законосъобразност на обжалваната заповед на министъра на МВР е правилен. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,