Решение № 510 от 8.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 527/2010 г.

Решение № 510 от 8.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 527/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на "Ю" Е., представлявано от Ю. М. А. на влязло в сила решение № 1083/12.03.2009 г. по гр. д. № 125/2006 г. на Софийски градски съд, I ГО-12 състав, с което молителят е осъден да предаде владението върху 1/2 ид. ч. от нива, с площ от 3,735 дка, находяща се в гр. С., м. "Д" и представляваща имот № 2*, както и да заплати сумата от 26 000 лв. /частичен иск/ - обезщетение за ползване за периода 15.08.1999 г. - 3.01.2006 г., мораторна лихва в размер на 4 000 лв./частичен иск/и съдебни разноски - 2 088 лв. на С. С. Т. Поддържа, че е бил лишен от възможността да участвува в производството по делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като не е получил съобщение за съдебното заседание, проведено на 29.06.2006 г. - призовката е била приложена към делото като връчена на основание чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.), но предпоставките за прилагането на тази правна норма не са били налице, а за постановеното решение е разбрал от получена покана за доброволно изпълнение на частен съдия изпълнител, поради което иска отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Освен това не е бил надлежно представляван съгласно чл. 16, ал. 5 ГПК (отм.), което е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Претендира разноски. Ответниците по молбата - Ц. Г. Т., Р. С. З. и Д. С. И. /правоприемници на С. С. Т./ изразяват становище, че молбата е неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор, подаден в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК . Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното в нея, констатира следното: Молбата за отмяна е подадена в 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от 16.11.2009 г. - получаване на поканата за доброволно изпълнение на частен съдия изпълнител и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая нито една от тези хипотези не е налице. В развилото се производството пред Софийски градски съд по гр. д. № 125/2006 г. изпратената до "Ю. Ко" Е., представлявано от Ю. М. А. призовка на адрес- гр. София, ул. "Шейново" № 4, вх. "Д" е върната в цялост с отбелязване, че по сведения на домоуправителя П. П., търговецът не се намира на посочения адрес от една година, тъй като жилището е продадено. И тъй като този адрес е посочен като седалище и адрес на управление на търговецът при упражняване на търговската му дейност и вписан като такъв в търговския регистър при СГС, ФО по ф. д. № 12960/1998 г., на основание чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.) съдът е приложил призовката към делото като надлежно връчена. С молбата за отмяна се твърди, че молителят има автосервиз и този адрес е бил известен на ищцовата страна, поради което е следвало да бъде призован и от него. Това твърдение обаче е ирелевантно при извършването на преценката за наличие на твърдяното основание за отмяна, тъй като в случая от значение е дали търговецът може да бъде открит на последния вписан в търговския регистър адрес с цел връчване на призовка. В случая призовката за съдебното заседание, проведено на 29.06.2006 г. е оформена по предвидения в закона ред с оглед хипотезата на чл. 51, ал. 4 ГПК (отм.). Връчващото призовки длъжностно лице е извършило надлежно отбелязване, че търговецът не се намира на адреса от една година, което сочи на трайно отсъствие и невъзможност за лично връчване. По този начин е установено, че търговецът е променил адреса си. Доказателства към датата на извършване на отбелязването, промяната в адреса на управление да е била надлежно вписана в търговския регистър не са представени, поради което следва да се приеме, че наведените в молбата доводи за допуснати нарушения на правилата по призоваването по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са неоснователни. Молителят не е бил лишен от възможността да участва в производството по делото, поради неспазване на процедурата по призоваване, а по причина неизпълнение на задължението си за вписване в търговския регистър на промяната в адреса на управление на търговското предприятие. Не е налице и основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК - нарушаване на съдопроизводствени правила, което да е лишило страната от надлежно представителство съгласно чл. 29 ГПК аналогичен на чл. 16, ал. 5 ГПК (отм.). Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.)е неприложима по отношение на юридическите лица, поради което те не се представляват от особен представител съгласно чл. 16, ал. 5 ГПК (отм.), респективно чл. 29 ГПК във висящи съдебни производства. С оглед изложеното молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение, а молителят да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в размер на 400 /четиристотин/лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение