Решение № 57 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1706/2011 г.

Решение № 57 от 21.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1706/2011 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на С. Т. А., К. Т. А., Апостол Г. А. и В. А. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 1497 от 21.10.2008 г. по гр. дело № 1612/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 210 от 13.12.2007 г. по гр. дело № 3853/2004 г. на Пловдивски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД и е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане сключен на 10.04.2003 г. между Т. А. А. починала на 21.04.2003 г., обещател и Л. Т. И. в брак с Т. И. И., приематели. С определение № 1230 от 03.09.2009 г. по гр. дело № 916/2009 г. на Върховен касационен съд не е допуснато до касационно обжалване на решението на Пловдивски окръжен съд № 1497 от 21.10.2008 г. по гр. дело № 1612/2008 г. Молителите се позовават на ново писмено доказателство - свидетелски показания по представена нотариално заверена декларация от П. Т. Д. Ответниците Т. И. И. и Л. Димитрова И. по подробно изложени съображения в писмен отговор оспорват молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед посоченото отменително основание. Молбата за отмяна е неоснователна. Молителите се позовават на новооткрито писмено доказателство - свидетелски показания по представена нотариално заверена на 25.10.2010 г. декларация от лицето П. Т. Д., изготвена в интерес на молителите, след приключване на делото завършило с неизгодно за тях решение. Съгласно т. 4 от Постановление № 2 от 29.09.1977 г. на Пленума на ВС не е допустима отмяна по реда на чл. 231, б. "а" ГПК (отм.) - аналогична разпоредба чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, въз основа на писмени декларации на лица, които биха потвърдили пред съда вписаното в тях като свидетели или като вещи лица. Смисъла на законовата разпоредба има предвид писмен документ, който сам по себе си представлява доказателство по делото. Не е допустима отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания, а още по-малко такава отмяна е допустима въз основа на бъдещи свидетелски показания. Предвид изложеното молбата за отмяна на посоченото отменително основание е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото молителите следва да заплатят направените от другата страна съдебни разноски за настоящето производство в размер на 650 лв. адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.