Решение № 8807 от 17.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15897/2014 г.

ВАСVII отделение17.07.2015 г.докладчик Даниела Мавродиева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1693/21.10.2014 г., постановено по административно дело № 500/2014 г. на Административен съд - Бургас, в обжалваната част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУЗД № 151/29.11.2012 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел МДТ при община Несебър, по отношение на определеното на дружеството задължение за ТБО за 2007 г. за услугите "сметосъбиране и сметоизвозване" в размер на - 9 212,24 лв. главница и 5 846,63 лв. - лихви и вместо него постановява: ОТМЕНЯ АУЗД № 151/29.11.2012 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел МДТ при община Несебър, и в частта относно определеното на дружеството задължение за ТБО за 2007 г. за услугите "сметосъбиране и сметоизвозване" в размер на - 9 212,24 лв. главница и 5 846,63 лв. - лихви. ОСЪЖДА община Несебър да заплати на "Грундинвест"ООД, със седалище и адрес на управление гр. Садово, Промишлена зона сумата от 1225/ хиляда двеста и двадесет и пет/ лева - деловодни разноски за настоящата инстанция/ държавна такса и платено адвокатско възнаграждение/. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8807 от 17.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15897/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Грундинвест" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Садово, Промишлена зона, подадена чрез пълномощниците на дружеството адв. Евелина Божикова и адв. Христо Матеев от АК-Пловдив против решение № 1693/21.10.2014 г., постановено по административно дело № 500/2014 г. на Административен съд - Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУЗД № 151/29.11.2012 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел МДТ при община Несебър, по отношение на определеното на дружеството задължение за ТБО за 2007 г. за услугите сметосъбиране и сметоизвозване в размер на - 9 212,24 лв. главница и 5 846,63 лв. - лихви, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Началник отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С решение № 1693/21.10.2014 г., постановено по административно дело № 500/2014 г. на Административен съд - Бургас, в обжалваната част, е отхвърлена жалбата на "Грундинвест" ООД срещу АУЗД № 151/29.11.2012 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел МДТ при община Несебър, в частта относно определеното на дружеството задължение за ТБО за 2007 г. за услугите сметосъбиране и сметоизвозване в размер на - 9 212,24 лв. главница и 5 846,63 лв. - лихви. За да постанови този резултат, съдът е приел, че АУЗД в цитираната по-горе част е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон. Приел е също така, че определената ТБО за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" е дължима, тъй като община Несебър е предоставяла реално услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" през процесния период - 2007 г. По отношение на останалите услуги на ТБО - " поддържане на чистотата на територии за обществено ползване" и " обезвреждане на битови отпадъци в депо" съдът е приел, че същите са недължими за 2007 г., тъй като не са предоставяни и е отменил АУЗД в тази част. В цитираната част решението е влязло в сила, тъй като не е обжалвано. Решението е неправилно в обжалваната част. Неправилно административният съд, е отхвърлил жалбата на касатора срещу АУЗД по отношение на определеното задължение за ТБО за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване". По делото е представена заповед № 1132/27.10.2006 г. на кмета на община Несебър за 2007 г., с която на осн. чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са определени райони на територията на гр. Обзор, в които се извършва сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Видно от цитираната заповед към тази територия попада и южният плаж на гр. Обзор. От заключението по назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза се установява, че в общината липсват документи, от които да е видно, че е извършвано сметосъбиране и сметоизвозване на територията на "южен плаж". Липсва каквато и да е документация, от която да следва извод, че в "Южен плаж"- гр. Обзор дейстително е предоставяна услугата "сметосъбиране и сметоизвозване". По делото липсват и доказателства, от които да се установи дали в близост до имота на касатора е имало контейнер за битови отпадъци. В случай че такъв контейнер е бил налице, не е установено дали той е бил обслужван от съответното дружество, извършващо услуги по почистването на територията на гр. Обзор. Съгласно чл. 62 ЗМДТ ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от ЗМДТ се разпорежда, че такса не се събира за: 1.сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване-когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От тълкуването на тези разпоредби от ЗМДТ следва извода относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия, че тази територия попада в обхвата на заповедта по чл. 63, ал. 1 ЗМДТ и че той реално е предоставил определените видове услуги. В случая ответникът не е представил достатъчно доказателства, от които да се заключи, че услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" реално се предоставя в "Южен плаж" гр. Обзор, където се намира имотът на касатора. Следователно община "Несебър" не е изпълнила задължението си за реално предоставяне на услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" по отношение на имота на касатора. След като не е предоставена реално услугата, то незаконосъобразен е изводът на съда за дължимост на ТБО за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване". С оглед изложеното касационната жалба е основателна, а решението в обжалваната част, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУЗД № 151/29.11.2012 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" при община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел МДТ при община Несебър, по отношение на определеното на дружеството задължение за ТБО за 2007 г. за услугите сметосъбиране и сметоизвозване в размер на - 9 212,24 лв. главница и 5 846,63 лв. - лихви, като неправилно следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което АУЗД в описаната по-горе част бъде отменен като незаконосъобразен. При този извод на спора основателна и доказана е претенцията на касатора за присъждане на направени съдебни разноски в размер на 1225 лева, от които 1200 лева - възнаграждение за един адвокат и 25 лева - платена държавна такса. При липса на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, настоящата инстанция следва да осъди ответника да заплати на касатора сумата от 1225 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

3