Решение № 12767 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7285/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от БОЛКАН МЕДИЯ ГРУП ЕООД с ЕИК 175332035 със седалище и адрес на управление в гр. Своге, обл. София, представлявано от управителя Н. Т., чрез представител по пълномощие адв. Т. Белева от Адвокатска колегия Кърджали против Решение 512/14.04.2025 год., постановено по административно дело 896/2024 год. по описа на Административен съд София-област. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалба на дружеството срещу Решение на Управителният съвет (УС) на Агенция Пътна инфраструктура (АПИ), обективирано в Протокол РД-15-1767/24 от 13.06.2024 год., с което е отказано преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, намиращо се на път ІІ-82, при км 40+460 ляво с площ 12 кв.м. В касационната жалба е заявено, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение са оспорени изводите на първоинстанционния съд, съгласно които, процесното рекламно съоръжение се експлоатира в нарушение на чл. 26, ал. 7, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), доколкото не са спазени изискванията на чл. 73, ал. 4 и ал. 5 от Наредба РД-02-20-2/28.08.2018 год. за проектиране на пътища. Заявено е и несъгласие с извода на съда, че въпросното рекламно съоръжение не отговаря на изискванията на чл. 17б, ал. 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата, доколкото за същото има надлежно издадено и влязло в сила Разрешение за строеж 152/04.06.2014 год. Развити са и доводи, съгласно които, при издаване на оспореното решение е допуснато неправилно приложение по време на Наредба за проектиране на пътища, която е в сила от 26.10.2018 год., която разпоредба не е действала към момента на изграждане на процесното рекламно съоръжение, а именно към 2014 год. Твърди се също, че неправилно е прието, че рекламното съоръжение се намира в границите на зоната за безопасност, като в тази връзка, съдът не е обсъдил задълбочено заключението на вещото лице, нито отговорите му в съдебно заседание. По отношение на твърдяните съществени нарушения на съдопроизводствените правила се сочи, че от страна на съда липсват конкретни указания, относно доказателствената тежест на страните, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. В този смисъл е заявено, че с Разпореждане от 13.08.2024 год., съдът е дал указания относно разпределянето на доказателствената тежест между страните, но по мнение на оспорващия, същите не са конкретни, а бланкетни. Заявено е също и твърдение за наличие на нарушение на процесуалните правила, доколкото, според жалбоподателя, съдът не е обсъдил в цялост всички доказателства по делото и възраженията на жалбоподателя. Развити са и аргументи за непълнота на доказателствата, доколкото административната преписка не е била представена в цялост. В заключение са заявени и твърдения за несъответствие на съдебното решение с целта на закона. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество с отмяна на оспорения отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение и връщане на преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона. Заявено е и искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание, касаторът не изпраща процесуален представител, като депозира допълнителна молба, в която заявява, че поддържа касационната жалба по изложените доводи и аргументи. Заявява искане за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски. Ответникът Управителният съвет (УС) на Агенция Пътна инфраструктура (АПИ), в писмен отговор чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Николов, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура в писмено становище и в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, доколкото не са налице касационните отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението на Административен съд София-област като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-област е образувано по жалба на БОЛКАН МЕДИЯ ГРУП ЕООД срещу Решение на УС на АПИ, обективирано в Протокол РД-15-1767/24 от заседание, проведено на 13.06.2024 год., с което е отказано издаване на Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, намиращо се на път ІІ-82 (Самоков-София), при км 40+460 ляво, с площ 12 кв.м. От фактическа страна, първоинстанционният съд е установил, че в полза на дружеството БОЛКАН МЕДИЯ ГРУП ЕООД е издадено Разрешение 152/04.06.2014 год. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения, по силата на което се разрешава на дружеството да експлоатира рекламно съоръжение с квадратура 12.00 кв. м., в обхвата на път IІ-82, км 40+460 ляво при изрично посочени условия и със срок на валидност 10 години от датата на издаването му. Във връзка с изтичащия срок на Разрешения за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения (в т.ч. и Разрешение 152/04.06.2014 год.), с писмо изх. 53-00-230/21.02.2024 год., директорът на Областно пътно управление София е уведомил дружеството за възможността да поднови срока на разрешенията за нов десетгодишен период, за което е необходимо представяне на изрично описани в писмото документи. Във връзка с предоставената му възможност, БОЛКАН МЕДИЯ ГРУП ЕООД е депозирало искане с вх. 53-00-596/14.05.2024 год. за преиздаване на Разрешение 152/2014 год. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на 1 брой рекламно съоръжение, попадащо в обхвата на Път IІ-82, км 40+460 ляво с площ 12 кв.м. По повод подаденото заявление и след извършена проверка, служители на Областно пътно управление София са съставили Констативен протокол 8/17.05.2024 год., в който са описали, че рекламното съоръжение не отговаря на условията на НСПП по чл. 17б, ал. 2, в частта на чл. 73 от Наредба РД-02-20-2/28.08.2018 год. за проектиране на пътищата. Вписано е, че процесното съоръжение отстои с целия си габарит на 3.68 м. от ръба на пътната настилка и 5,73 до крака, с измерен динамичен габарит 2,12 м., като липсва и изградена ограничителна система за пътища (ОСП). Въз основа на данните от констативния протокол, с Доклад изх. 93-01-4563/12.06.2024 год., директорът на Дирекция Поддържане на пътната инфраструктура е сезирал УС на АПИ относно постъпилите искания за преиздаване на разрешения, в това число и искането на дружеството за преиздаване на Разрешение 152/04.06.2014 год. С оглед обективираните в констативния протокол констатации, в доклада е направено предложение за вземане на решение, с което да бъде отказано преиздаването на Разрешението, като неотговарящо на изискванията на чл. 17б ал. 2 от НСПП. На 13.06.2024 год. е проведено заседание на УС на АПИ, резултатите от което са обективирани в Протокол РД-15-1767/24. Видно от същия, в т.1.5 е взето решение, с което е отказано преиздаване на РСПП 152/2014 год. чрез експлоатация по реда на чл. 17б от НСПП за рекламно съоръжение намиращо се в обхвата на път ІІ-82, при км 44+460 ляво с площ на съоръжението 12 кв.м. Така постановения отказ е оспорен от дружеството пред Административен съд София-град, който с Определение 12873/25.07.2024 год., постановено по административно дело 7011/2024 год. по описа на съда е прекратил производството и е изпратил делото на Административен съд София-област по подсъдност. В хода на съдебното производство пред Административен съд София-област е изготвена и приета без възражения от страните съдебно-техническа експертиза, от заключението по която се установява, че процесното рекламно съоръжение е от опасност трета степен и попада в така наречената зона за безопасност, свързано с голям риск за пътуващите МПС. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице е посочило, че в този пътен участък с проектна скорост 100 80 км/ч, предвидените като опасни от трета степен билбордове, следва да са обезопасени с ограничителни системи за пътища еластична предпазна ограда, съгласно БДС EN 1317 и/или да бъде изпълнени изискването по т. 1 от Таблица 19 - ограничение на скоростта или намаляване на максималната скорост. При изготвяне на заключението си, вещото лице е установило, че процесното рекламно съоръжение отстои с целия си габарит на 3,63 м. от ръба на пътната настилка, разстоянието от края на платното за движение до центъра (оста) на колоната с кръгъл стоманен профил е 5,73 м., а височината на съоръжението спрямо нивото на пътната настилка е 2,12 м. При тези фактически установявания, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен колективен орган при наличие на изискуемия се кворум и мнозинство, съответства на изискванията за форма и съдържание, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на оспорения административен акт, съдът, позовавайки се на заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза е приел, че процесното рекламно съоръжение не съответства на изискванията на чл. 17б, ал. 2 от НСПП, поради което, оспореният отказ на УС на АПИ се явява законосъобразен. С оглед така формирания извод, съдът е отхвърлил оспорването и в полза на административния орган е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място, настоящият касационен състав споделя мотивите на първоинстанционния административен съд относно компетентността на административния орган, постановил оспорения отказ, относно съответствието на административния акт с формалните изисквания за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати нарушения на процесуалните правила, които да обосноват незаконосъобразност на акта на собствено основание.Споделим е извода на първоинстанционния съд, относно съответствието на административния акт с изискванията за форма и съдържание. Действително, видно от оспорения отказ, обективиран в Протокол РД-15-1767/24 от 13.06.2024 год., в същия липсват надлежно изложени мотиви, но така установения пропуск е преодолим въз основа на запазилото правното си действие Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 год. на Върховния съд, съгласно което, мотивите на административния акт могат да са изложени в допълнителен акт, включително такъв, последващ издаването на основния акт. В случая такива обстоятелствени мотиви, обосноваващи необходимостта от постановяване на отказ за преиздаване на РСПП чрез експлоатация на рекламни съоръжения са изложени в цитирания Доклад с изх. 93-01-4563/12.06.2024 год. на директора на Дирекция Поддържане на пътната инфраструктура , адресиран до УС на АПИ.В допълнително представеното писмено становище на процесуалния представител на касатора са обективирани твърдения за нищожност на процесния отказ на УС на АПИ, доколкото се твърди, че с оглед класа на пътя, в чийто обхват попада процесното рекламно съоръжение ІІ клас и в съответствие с чл. 5, ал. 2, т. 3 от НСПП, във вр. с чл. 26 от ЗП, компетентен да издаде разрешение/отказ за преиздаване на РСПП е директора на ОПУ София, а не УС на АПИ.Настоящият касационен състав приема така заявеното твърдение за неоснователно. Експлоатацията на рекламно съоръжение, поставено в обхвата на пътя, е специално ползване на пътя, което с оглед на чл. 18, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) се разрешава от собственика на пътя или от администрацията, която го управлява. В чл. 18, ал. 5 от ЗП е посочено, че специалното ползване на пътища се извършва при условията и реда, определени с наредба на МС. Такъв подзаконов акт е Наредба за специално ползване на пътищата (приета с ПМС 179/04.07.2001 год., обн. ДВ бр. 62/13.07.2001 год.). Наредбата има за цел да уреди правоотношенията свързани с условията и реда за специално ползване на пътища. В конкретния случай правоотношенията, свързани със специалното ползване на пътища се отнася до изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и обслужващите зони. На първо място, настоящият касационен състав споделя мотивите на първоинстанционния административен съд относно компетентността на административния орган, постановил оспорения отказ, относно съответствието на административния акт с формалните изисквания за форма и съдържание, както и относно липсата на допуснати нарушения на процесуалните правила, които да обосноват незаконосъобразност на акта на собствено основание. Споделим е извода на първоинстанционния съд, относно съответствието на административния акт с изискванията за форма и съдържание. Действително, видно от оспорения отказ, обективиран в Протокол РД-15-1767/24 от 13.06.2024 год., в същия липсват надлежно изложени мотиви, но така установения пропуск е преодолим въз основа на запазилото правното си действие Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 год. на Върховния съд, съгласно което, мотивите на административния акт могат да са изложени в допълнителен акт, включително такъв, последващ издаването на основния акт. В случая такива обстоятелствени мотиви, обосноваващи необходимостта от постановяване на отказ за преиздаване на РСПП чрез експлоатация на рекламни съоръжения са изложени в цитирания Доклад с изх. 93-01-4563/12.06.2024 год. на директора на Дирекция Поддържане на пътната инфраструктура , адресиран до УС на АПИ. В допълнително представеното писмено становище на процесуалния представител на касатора са обективирани твърдения за нищожност на процесния отказ на УС на АПИ, доколкото се твърди, че с оглед класа на пътя, в чийто обхват попада процесното рекламно съоръжение ІІ клас и в съответствие с чл. 5, ал. 2, т. 3 от НСПП, във вр. с чл. 26 от ЗП, компетентен да издаде разрешение/отказ за преиздаване на РСПП е директора на ОПУ София, а не УС на АПИ. Настоящият касационен състав приема така заявеното твърдение за неоснователно. Експлоатацията на рекламно съоръжение, поставено в обхвата на пътя, е специално ползване на пътя, което с оглед на чл. 18, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) се разрешава от собственика на пътя или от администрацията, която го управлява. В чл. 18, ал. 5 от ЗП е посочено, че специалното ползване на пътища се извършва при условията и реда, определени с наредба на МС. Такъв подзаконов акт е Наредба за специално ползване на пътищата (приета с ПМС 179/04.07.2001 год., обн. ДВ бр. 62/13.07.2001 год.). Наредбата има за цел да уреди правоотношенията свързани с условията и реда за специално ползване на пътища. В конкретния случай правоотношенията, свързани със специалното ползване на пътища се отнася до изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и обслужващите зони. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗП, разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия се разрешава от Управителния съвет на агенцията или от упълномощено от съвета длъжностно лице от агенцията за републиканските пътища. Идентична по съдържание е и разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредбата, а чл. 6, ал. 2 от Наредбата изрично сочи, че компетентен да постанови отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътя е органът, компетентен да издаде разрешението, като се мотивират писмено. С оглед така цитираната правна регламентация, изводът на първоинстанционния административен съд за компетентността на УС на АПИ да постанови оспорения отказ се явява правилен и се споделя от настоящия състав. Неоснователни са и обективираните в касационната жалба твърдения за наличие на допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неразпределяне на доказателствената тежест на страните. Видно от първоинстанционното производство, с Разпореждане 1631/13.08.2024 год., постановено по административно дело 896/2024 год., съдебният състав на Административен съд София-област е разпределил доказателствената тежест на страните, като на жалбоподателя е указал, че носи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактическите обстоятелства, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. В цитираното разпореждане, съдът изрично е указал и на административния орган задължението му да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, включително да представи доказателства за компетентността на органа, издал оспорения административен акт. С оглед така постановеното съдебно разпореждане, в случая не е налице твърдяното процесуално нарушение, доколкото първоинстанционният съд, в съответствие с разпоредбата на чл. 170 от АПК е разпределил доказателствената тежест между страните. Не е налице и твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото, според жалбоподателя, съдът не е обсъдил в цялост всички доказателства по делото и възраженията на жалбоподателя. Противно на заявеното в касационната жалба, видно от мотивите на оспорения съдебен акт, съдът е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението по поисканата от жалбоподателя съдебно-техническа експертиза. Доколкото по делото не са останали неизяснени факти и обстоятелства от предмета на доказване, нито жалбоподателя е формулирал допълнителни доказателствени искания, които съдът да е отхвърлил, твърдението за несъбиране и необсъждане на всички относими към спора доказателства се явява неоснователно. Неоснователно се явява и твърдението за необсъждане в съдебното решение на всички възражения на жалбоподателя. Видно от мотивите на съдебния акт, съдът се е произнесъл по всички възражения и твърдения на жалбоподателя, но обстоятелството, че съдът е приел същите за несъстоятелни не съставлява нарушаване на съдопроизводствените правила. Неоснователни са възраженията на касатора за неправилно приложение по време на Наредба за проектиране на пътища, която е в сила от 26.10.2018 год. и която разпоредба не е действала към момента на изграждане на процесното рекламно съоръжение - към 2014 год. По отношение на това възражение следва да се има предвид, че след изтичане на 10-годишния срок на предходно издаденото на дружеството разрешение за специално ползване на спорното рекламно съоръжение - 04.06.2024 г., то същото не е годно да породи желаните и предвидени в него правни последици акт. Дружеството, с подаденото ново заявление за преиздаване на разрешение за специално ползване на рекламното съоръжение, е сезирало органа с ново административно производство, в което са приложими действащите към момента на произнасянето на органа правни разпоредби, на които следва да отговаря разрешението, т.е. издателят на акта е длъжен да съобрази правните норми към момента на постановяването му, а не към момента на издаване на първоначалното разрешение, чийто срок е изтекъл. Настоящата касационна инстанция споделя и мотивите на първоинстанционния съд, относно материалната законосъобразност на оспорения отказ на УС на АПИ. При формиране на този извод, настоящият съдебен състав взе предвид следното: Видно от Доклад с изх. 93-01-4563/12.06.2024 год., съдържащ мотивите на постановения отказ, е прието, че процесното рекламно съоръжение се експлоатира в нарушение чл. 26, ал. 7, т. 2 от ЗП, доколкото не са спазени изискванията на чл. 73 от Наредба РД-02-20-2/28.08.18 год. за проектиране на пътища. Така формирания от административния орган извод изцяло се подкрепя от приетото без възражения заключение по изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. От вещото лице е установено, че експлоатираното от дружеството съоръжение отстои с целия си габарит на 3,63 м. от ръба на пътната настилка, разстоянието от края на платното за движение до центъра (оста) на колоната с кръгъл стоманен профил е 5,73 м., а височината на съоръжението спрямо нивото на пътната настилка е 2,12 м. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 5 и Таблица 18 от Наредба РД-02-20-2/28.08.18 год., съоръжението попада в зоната за безопасност, която е 8,00 м. С оглед на това и на основание чл. 74, ал. 7 от Наредба РД-02-20-2/28.08.18 год., при наличие на опасност в зоната за безопасност се предприемат действия в следната последователност: премахване, преместване, модифициране чрез промяна на конструктивните характеристики, така че същата да не представлява опасност, и обезопасяване чрез мерки, посочени в наредбата по чл. 14, ал. 3 от ЗДвП. С оглед горните фактически установявания, обоснован се явява извода на административния орган, изцяло споделен и от първоинстанционния съд, че процесното рекламно съоръжение не отговаря на изискванията на чл. 17б, ал. 2 от НСПП, съгласно който, разрешението за експлоатация се преиздава за нов 10-годишен период, когато са спазени условията на чл. 15 и след заплащане на всички дължими такси за специално ползване чрез експлоатация на съоръжението. В случая, изискването, регламентирано в чл. 15, ал. 1, т. 1 от НСПП не е изпълнено, доколкото са налице основанията за отказ по чл. 6, ал. 1 - администрацията, управляваща пътя, отказва издаване на разрешение за специално ползване на пътя, когато не са налице условията по чл. 26, ал. 7 от Закона за пътищата. Съобразявайки цитираната правна регламентация и обстоятелството, че в хода на съдебното дирене безспорно е установено, че процесното рекламно съоръжение попада в зоната за безопасност, обоснован се явява извода на първоинстанционния административен съд, относно материалната законосъобразност на отказа. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли, а оспореното съдебно решение, като правилно следва да се остави в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и своевременно направеното искане, в полза на АПИ следва да бъде присъдена сумата от 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в действащата редакция (изм. и доп. ДВ. бр. 53 от 1 юли 2025 год., в сила от 1.10.2025 год.). Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,