Решение № 1844 от 16.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3224/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Марин в качеството му на ЕТ "Тимагро-В. Марин", подадена чрез пълномощника адвокат В. Станкова, срещу решение 51/20.01.2023 г., постановено по адм. дело 1126/2021 г. по описа на Административен съд Хасково, в частта му с която е отхвърлена неговата жалба против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 - 2013 г. за Кампания 2015, с изх. 02-260-2600/5332#5 от 18.10.2021 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). В касационната жалба се изложени аргументи от които се налага извод, че съдебното решение се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, като заявява, че отмяната на предходното уведомително писмо в първото съдебно производство води до недействителност на последващото произнасяне на органа по същия начин. Позовава се на липсата на диспозитив в първото съдебно решение, за връщане на преписката за ново произнасяне. Поради това намира, че новото уведомително писмо е нищожно на основание чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като преповтаря констатациите на предходното отменено такова. Счита, че за първи път сега се изтъкват аргументи за попадане на площи в различни физически блокове, без конкретизация за кои парцели и блокове се отнася. Заявява, че дори да има причина за санкциониране във връзка с одобрения план за четириполно сеитбообращение в третата година от поетия ангажимент за два от парцелите, няма основание да се налага санкция за останалите. Излага разсъждения за липса на мотиви в процесното уведомително писмо. Твърди, че извършената в хода на съдебното производство експертиза не доказва наличие на допуснато от него нарушение. Иска прогласяване нищожност или отмяна на потвърдената с атакуваното съдебно решение част от уведомителното писмо и постановяване да му бъде заплатена отказаната сума в размер на 9268,90 лева. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, не изразява становище по касационната жалба, не изпраща представител в съдебно заседание и не прави искания. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Административен съд Хасково е бил сезиран с жалба от ЕТ "Тимагро-В. Марин" срещу уведомително писмо изх. 02-260-2600/5332#5 от 18.10.2021 г. в частта, с която е намалена заявената субсидия и отказано финансово подпомагане общо за сумата от 9268,90 лева. Писмото, имащо характер на индивидуален административен акт, е било второ по ред на издаване, след отмяната на първото уведомително писмо изх. 02-260-2600/5332 от 23.08.2018 г., с което е оторизирана сумата от 169 014,66 лева и са наложени редукции на поисканите субсидии в размер на 9268,90 лева, от които 366,63 лева за наличие на 0,2 % наддекларирана площ и 8895,51 лева за неспазени изисквания за управление. С решение 176/15.03.2019 г. по адм. дело 947/2018 г. на Административен съд Хасково, оставено в сила с решение 9297/10.07.2020 г. по адм. дело 6537/2019 г. на Върховния административен съд (ВАС), първото уведомително писмо е било отменено в частта му, с която е отказано частично подпомагане за сумата от 8895,51 лева поради неспазване на изисквания за управление, а по отношение на останалата му част, относно отказа за подпомагане поради наддекларирани площи за сумата от 366,63 лева, жалбата е била отхвърлена. Първоинстанционният съд е приел жалбата срещу настоящото уведомително писмо за допустима и я разгледал по същество. След преценка на ангажираните доказателства намерил същата за частично основателна, като е обявил нищожността на уведомителното писмо в частта му с която е отказано подпомагане за установена наддекларирана площ за сумата от 366,63 лева. В останалата й част, относно отказаното подпомагане за сумата от 8895,51 лева поради неспазване изискванията за управление, жалбата е намерена за неоснователна, като била отхвърлена. Именно тази част е предмет на разглеждане в настоящото касационно производство. При постановяването на посочения резултат съдът е установил, че уведомителното писмо е постановено от компетентен орган и в изискуемата форма. Във връзка с възраженията на жалбоподателя на нищожност на уведомителното писмо и в тази част е изложил, че за отказаното частично подпомагане за сумата от 8895,51 лева, първото уведомително писмо е било отменено от съда поради липса на мотиви относно основанията за налагане на това намаление и точно определения му размер. В съдебното решение не е имало произнасяне за това дали са били спазени изискванията за управление на заявената дейност. Поради това и като приел, че оспореният акт в този път съдържа фактически и правни основания за извършеното намаление на сумите за подпомагане, първоинстанционният съд намерил, че липсват основания за негова нищожност и в тази част, като не е налице противоречие с влязлото в сила съдебно решение по адм. дело 947/2018 г. на Административен съд Хасково. За да отхвърли жалбата по отношение намалението за сумата от 8895,51 лева съдът се позовал на доказателствата по преписката и е допуснал извършването на съдебно техническа експертиза, като потвърдил правилността на изводите на административния орган, залегнали в Колона 9 към таблицата с която за изчислени намаленията и редукциите на субсидията (стр. 3 от писмото). Установил е, че ЕТ "Тимагро-В. Марин" през 2015 г. е представил планове за четириполно сеитбообращение, различни от заявените и одобрени от ДФЗ през 2013 г. по отношение парцели 65317-2-2-1 и 65317-3-3-1, през всяка от годините за поетия петгодишен агроекологичен ангажимент. В одобрения от ДФЗ план от 2013 г., за третата година от поетия петгодишен ангажимент - 2015 г., за парцел 65317-2-2-1 е била планувана културата рапица, а за парцел 65317-3-3-1 пшеница. За същите парцели в плановете от 2015 г. са предвидени културите рапица-зимна и мека пшеница-зимна. Съдът е установил несъответствие в плановете при преглед на заявените през 2015 г. култури в двата парцела, като същите първоначално са заявени с култура слънчоглед, а в последствие като угар, а в плановете, представени през 2015 г. за същата година са били планувани рапица-зимна и мека пшеница-зимна. Поради това е потвърдена законосъобразността на извода на органа за наличие несъответствие в заявените през 2015г. култури със заложените такива в плана за въвеждане на сеитбообращение за площите от същата година и със заложените култури в плана от 2013 г. Това е довело до неспазване изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 - 2013 г. (Наредба 11/06.04.2009 г.), представляващо основание за прилагане на т. 8.2.1 от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по същата мярка, в частта относно т. 8.2 Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите и определяне на петпроцентно намаление на заявената субсидия. Така постановеното решение е правилно в оспорената му част. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че на основание чл. 177, ал. 2 АПК, отмяната на предходното уведомително писмо в първото съдебно производство води до нищожност на последващото произнасяне на органа поради липсата на диспозитив в първото съдебно решение, за връщане на преписката за ново произнасяне. Оспореното сега уведомително писмо е издадено при изпълнение на изложените в мотивите на съда указания по прилагането на закона. В случаите като настоящия, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен оспорен индивидуален административен акт, заради липса на фактически и правни основания, не е налице процесуална пречка за издаване на нов административен акт при съобразяване с мотивите в отменителното съдебно решение, както е сторил административният орган. В АПК не се съдържат нормативни ограничения за издаване на нов акт само ако с отменителното съдебно решение е приложен чл. 173, ал. 2 АПК. Ето защо, дори преписката да не е върната за ново произнасяне на органа, след като със съдебното решение не е отречено спорното материално право, за органа не само няма пречка, но той е длъжен да издаде повторно акта, тъй като все още е валидно сезирането му - в случая от ЕТ "Тимагро-В. Марин" със заявлението за подпомагане от 2015 г. Несъстоятелно е възражението, че неизпълнението на одобрения план за четириполно сеитбообращение за някои от парцелите не обосновава санкция за всички, тъй като същата се налага като процентно съотношение от заявената сума за подпомагане. В съответствие с чл. 47, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба 11/06.04.2009 г., при управление на дейностите по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" подпомаганите лица са длъжни да подготвят и спазват петгодишен план за минимум четириполно сеитбообращение за пет години, който се заверява от дипломиран агроном, като в плана се описват номерата на земеделските парцели със съответната култура за всяка година и се предоставя с подаване на първото заявление за подпомагане по направлението. Съгласно чл. 47, ал. 8 от същата наредба допуска изменение на този план в частта относно планираните култури, но номерата на парцелите в изменения план следва да бъдат идентични с номерата на парцелите в първоначално одобрения план. В случая обективно е установено от съда и въз основа на извършената съдебно-техническа експертиза, която противно на твърдението на касационния жалбоподател, потвърждава установените от органа факти, че реално двата парцела са били засети с различни култури от поетия ангажимент по плана за сеитбообращение. Това обуславя нарушение на този ангажимент, свързано и с ненадлежно уведомяване за промяна на плана, след като е имало изменение в номерацията на парцелите - 65317-3-3-1 е бил записан като 65317-3-1-1, а 65317-2-2-1 - като 65317-2-1-1. Наложената санкция от 5 % е на основание чл. 16 от Наредба 11/06.04.2009 г., който предвижда, че когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели не са спазени базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2 или изискванията по управление, агроекологичните плащания се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. Безспорно е установено от съда, че земеделският стопанин не е спазил изискванията по одобрения план и процесните парцели са били засети с култури, несъответстващи на одобрения план за сеитбообращение, с което реално е осъществено нарушение на поетия ангажимент. При тези обстоятелства законосъобразно административния съд е приел, че наложената санкция от 5 % е основателно наложена, предвид наличието на предпоставките по чл. 16 от Наредба 11/06.04.2009 г. Не могат да бъдат обсъждани възраженията, свързани с твърдяната неяснота на наддекларираните площи, тъй като те касаят установената от първоинстанционния съд нищожност на уведомителното писмо в частта му която е отказано подпомагане за сумата от 366,63 лева, а същата не е предмет на разглеждане в настоящото касационно производство. Предвид на изложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е правилно в оспорената му част, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение