Решение № 9173 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6032/2019 г.

Решение № 9173 от 8.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6032/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Паша срещу Решение № 261/11.02.2019 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 556/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № ДК-10-ЮЗР-64/11.06.2018 г. на началника на РДНСК-Югозападен район в частта, с която е отменено Разрешение за строеж № 126/22.11.2016 г. на главния архитект на община Гоце Делчев в частта за изграждане на масивна ограда с височина 2, 20 м по вътрешна регулационна линия на УПИ IV-22 към УПИ V-19, кв. 4 по плана на с. Корница. Ответникът – началникът на РДНСК-Югозападен район, е на позиция за правилност на съдебното решение. Претендира разноски. Останалите ответници не вземат участие в касационното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Касаторът не оспорва констатациите, че изградената масивна ограда по вътрешната регулационна линия на УПИ IV-22 към съседния УПИ V-19, кв. 4 по плана на с. Корница, попада изцяло в УПИ IV-22, височината й е около 2, 00 м, приблизителната дължина е 13, 90 м и отстои на 0, 60 м от най-близката част на сграда в УПИ V-19, първият етаж от която се ползва за жилище. Не съществува спор и по отношение на обстоятелството, че съсобственикът на съседния УПИ V-19 Ю. Л. не е изразявал съгласие с подобни параметри на строителството. Правилен е изводът на административния съд, че при тези данни не са спазени изискванията на чл. 48, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ съответно за съгласие на собственика на засегнатия имот и за дължимо разстояние на оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния УПИ. Неоснователен е единственият касационен довод за стабилитет на частично отмененото разрешение за строеж поради реализиране на строителството. РС не е съобщено на всички заинтересовани лица. Съсобственикът на УПИ V-19 Ю. Л. е засегнат от строителство с такива характеристики и има качеството на заинтересовано лице на основание чл. 149, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 48, ал. 3 и 4 ЗУТ. Отричането на това му качество би поставило в невъзможност засегнатият собственик да упражни правото си на защита при допуснат строеж в отклонение от правилата на ЗУТ. Без доказателства за съобщаване на издаденото РС на всички заинтересовани лица при условията и по реда на АПК (чл. 149, ал. 1 ЗУТ) или за изтичане на срока за обжалването му, актът не е стабилизиран като условие да породи правните си последици. Доколкото влизането в сила на РС е юридически факт, подлежащ на обективна проверка, удостоверяването му върху документа от страна на администрацията не обвързва нито издателя на контролната заповед, нито съда в тази им преценка, която е самостоятелна. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. При неоснователността на касационната жалба, в полза на ДНСК ще бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение