Решение № 9183 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2572/2020 г.

Решение № 9183 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2572/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, храните и горите срещу решение № 8353/23.12.2019 г., постановено по адм. д. № 12940/2019 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу Заповед № РД-15-1634/18.10.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Р. М. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 8353/23.12.2019 г., постановено по адм. д. № 12940/2019 г. по описа на АССГ е отменена Заповед №РД-15-1643/18.10.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Р. М. за заеманата от него длъжност "главен експерт" в отдел "Растениевъдство" на дирекция "Растениевъдство и биологично разнообразие", в Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) като са присъдени и разноски. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е установил и приел, че не е налице реално съкращение на щата, защото е налице пълно запазване на функциите на заеманата от Р. М. длъжност и липсва намаляване на числеността на щатните позиции за длъжността му, за която са запазени основни и преки задължения, ранг и компетентност и изисквания за заемането им. Обоснован е извод, че единствената съкратена длъжност при създаването на новата дирекция "Растениевъдство" е за главен експерт с образование "бакалавър" от бившия отдел "Политики в областта на растениевъдството", която е била свободна, а длъжността, заемана от Р. М. главен експерт с образование "магистър" в отдел "Растениевъдство" не е съкратена, но на нея е назначено друго лице. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Фактическите и правни изводи на решаващият съд са обосновани и са в съответствие със събраните по делото доказателства. Според разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. Предвид легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (обн. – ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 01 юли 2012 г.) на "длъжност в администрацията", правилно административният съд е приел, че длъжността, заемана от Р. М. не е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Съдът точно е установил, че длъжността главен експерт в отдел "Растениевъдство" на Дирекция "Растениевъдство и биологично производство", заемана от Р. М. продължава да съществува в длъжностното разписание на администрацията като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, но в новосъздадената дирекция "Растениевъдство", в която са преназначени другите двама главни експерти от неговия отдел и едно друго лице, чието име не съществува в предходното длъжностно разписание. Аргументите в касационната жалба, че и трите запазени щатни бройки са заемани от лица, които са заемали длъжността "главен експерт" с образование магистър в отдел "Растениевъдство" на дирекция "Растениевъдство и биологично развитие" не кореспондират със събраните по делото доказателства, въз основа на които е установена фактическата обстановка по спора. АССГ не е допуснал процесуално нарушение като е обсъждал поименното длъжностно разписание от 19.09.2019 г., представено от ответната страна в пръвоинстанционното производство, за да обоснове фактически извод, че е налице вакантна позиция за длъжността "главен експерт" с образование бакалавър в отдел "Политики в областта на растениевъдство" на дирекция "Растениевъдство и биологично развитие", която е отпаднала с приемането на новото длъжностно разписание. Дори да се приеме, въпреки забраната по чл. 220 от АПК за доказано твърдението в касационната жалба за назначаване на 08.10.2019 г. на нов служител след проведен конкурс, обясняващо липсата на неговото име в поименното длъжностно разписание от 19.09.2019 г., то неговото назначаване е било възможно само на единствената вакантна към този момент длъжност, която се различава като изискване за заемането й от тази заеманата от Р. М., поради което е и без значение притежаваната от новоназначения служител образователна степен. В новото длъжностно разписание са намалени щатните бройки именно за длъжността "главен експерт" с образование бакалавър, която е била свободна към 19.09.2019 г., а не с образование магистър, каквато е заеманата от Р. М., поради което обосновано АССГ е приел, че не е налице основание за прекратяване на неговото служебно правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. При извършената съпоставка на функции, задължения и изисквания за заемане на длъжността АССГ е провел задълбочен анализ въз основа на представените по делото длъжностни разписания, които не са оспорени от страните. Изрично следва да бъде посочено, че създадените с новото щатно разписание щатни бройки за длъжността, за която АССГ установява, че е идентична като система от функции, задължения и изисквания за заемането им са запазени, а намалението на общия брой на главните експерти в новосъздадената дирекция не е за тяхна сметка, а в резултат от съкращаване на една щатна бройка за главен експерт, към която има различно изискване за заемането й от тази, на която е бил назначен Р. М.. Следователно основаният правен извод на решаващият съд за липса на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е в съответствие със събраните по делото доказателства, поради което се явява обоснован и законосъобразен. Преструктурирането на администрацията чрез промяна на броя и наименованието на дирекциите и отделите, при което обаче се запазва системата от функции, задачи и изисквания към конкретна длъжност и броя на лицата, които я заемат, не представлява съкращение на щата по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Оплакванията в касационната жалба за допуснато нарушение от АССГ с необсъждането на съображенията за запазване на служебното правоотношение на служител, назначен непосредствено преди измененията в длъжностното разписание, не обуславят касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Действително първоинстанционният съд не е изложил подробни мотиви относно този аспект на спора, но той се явява относим към факт без правно значение спрямо основния правен извод на решаващия съд за липса на съкращение на длъжността на Р. М.. Обстоятелството дали е съкратена заета или свободна длъжност в конкретния случая не е решаващо за правилния извод, че не е съкратена длъжността, заемана от жалбоподателя. В случая АССГ не се е позовал на противоречие с целта на закона като основание за отмяна на оспорената пред него заповед, при което основание би трябвало да бъдат обсъдени изключително внимателно и спазването на принципите за стабилитет на държавната служба и добросъвестност и предвидимост в работата на всяка една администрация. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. В отговора на касационната жалба е направено искане за присъждане на обезщетение, каквото не е разглеждано от първата инстанция и в срока за допълване на съдебното решение не е направено искане по реда на чл. 176, ал. 1 от АПК, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция не е компетентна да го разгледа за първи път в настоящото производството, инициирано само от министъра на земеделието, храните и горите. По водене на делото пред касационната инстанция Р. М. е направил разноски в размер на 610 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане, трябва да му бъдат възстановени от бюджета на касационния жалбоподател. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение