Решение № 3790 от 10.4.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление срещу Решение 3985 от 14.06.2022 г. на Административен съд София-град по адм. дело 2861/2022 г., с което е отменен отказ рег. 02.50-6 от 09.03.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление за верификация на разходи в размер на 40 207,66 лв. по окончателно искане за плащане 3 от 16.12.2021 г. на Изпълнителна агенция по околна среда и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на делото по същество, като касационната инстанция отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Изпълнителната агенция по околна среда, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е отказ рег. 02.50-6 от 09.03.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление за верификация на разходи в размер на 40 207,66 лв. по окончателно искане за плащане 3 от 16.12.2021 г. на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) по фактури на Клийнтех България ООД по договор 3931/01.09.2020 г. с предмет Организиране и провеждане на специализирани обучения за Повишаване на знанията и уменията на служителите на регионалните лаборатории на Главна дирекция Лабораторно-аналитична дейност към ИАОС.

В сумата от 40 207,66 лв. има две групи разходи:

1. Първата група са преки разходи за настаняване, изхранване и кафе-паузи в общ размер на 35 134,20 лв. по шест броя фактури. В тази част отказът е издаден на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм., ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) във връзка с чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма (ЗТ). Отказът е мотивиран, че процесните разходи за настаняване, изхранване и кафе-паузи са предоставени от лице, което не разполага с необходимата годност за упражняване на професионална дейност, регламентирана в чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма, за услуги, попадащи в т. 69 и 70 във връзка с т. 60 (дефиниция за туроператор), т. 62 (туристически агент) и т. 67 (дефиниция за туристически пакет) от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗТ.

Според органа настаняването и изхранването представляват основни туристически услуги по смисъла на т. 69 от ДР на ЗТ, като кумулативното им предоставяне представлява туристически пакет по смисъла на т. 67 от ДР на ЗТ и изисква регистрация по чл. 61, ал. 2 ЗТ.

1. Втората група са непреки разходи в размер на 5 073,46 лв. В тази част отказът е издаден на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ във връзка с т. 4 от административен договор BG05SFOP001-2.019-0068. Мотивиран е, че е налице превишение на максималния допустим размер на единната ставка, изчислен като процент върху допустимите преки разходи.

Съдът е отменил отказа с мотиви, че предоставените услуги не представляват туроператорска или туристическа дейност по смисъла на § 1, т. 59 и 61 от ДР на ЗТ, поради което доставчикът на услугите не подлежи на регистрация по Закона за туризма.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилен е крайният извод на съда, че административният акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби, но по различни съображения от изложените в обжалваното съдебно решение.

Процесните разходи са отчетени във връзка с изпълнение на договор за възлагане на обществена поръчка 3931 от 01.09.2020 г. със страни Изпълнителна агенция по околна среда и Клийнтех България ООД, сключен за изпълнение на проект Повишаване на знанията и уменията на служителите на регионалните лаборатории на Главна дирекция Лабораторно-аналитична дейност към ИАОС, процедура BG05SFOP001-2.019 Специализирани обучения за териториалната администрация. Предметът на поръчката е: Организиране и провеждане на специализирани обучения за Повишаване на знанията и уменията на служителите на регионалните лаборатории на Главна дирекция Лабораторно-аналитична дейност.

Съгласно техническата спецификация изпълнителят ще осигури лектори; учебни материали и пособия; наем на зала и техника; кафе-паузи; обеди и вечери; единично настаняване и закуска за всички участници в хотел минимална категория 3 звезди; представител на изпълнителя на мястото на провеждане на обученията с цел обезпечаване на събитието; предоставяне на сертификат на всеки завършил служител. За отделните видове обучения в техническата спецификация е конкретизиран броят на кафе-паузите, обедите и вечерите. Като начин на изпълнение на обучението е посочено присъствено обучение, извън населеното място по месторабота.

По делото не се спори, че бенефициерът е определил като критерии за подбор на участниците в обществената поръчка специфичен оборот и опит в организиране и провеждане на специализирани обучения. Не е поставил като критерий за подбор наличието на регистрация по чл. 61, ал. 2 ЗТ. Предвид предмета на поръчката ръководителят на УО приема, че изпълнението на поръчката от лице без такава регистрация е основание за отказ за верификация на разходите за настаняване, изхранване и кафе-паузи по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 61, ал. 2 ЗТ, т.е. административният орган мотивира извода си за недопустимост на разходите с констатация за нарушение на правилата за избор на изпълнител на обществената поръчка. Дали при изготвянето на документацията и избора на изпълнител възложителят е бил длъжен да съобрази императивното изискване за годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност по чл. 61, ал. 2 ЗТ е въпрос, който е относим при проверката на процедурата по възлагане на поръчката, а не при проверката на документирането и отчитането на разходите във връзка с изпълнението на вече възложената поръчка. Следователно соченото от административния орган фактическо основание е относимо към етапа на провеждане на процедурата за възлагане на поръчката, а не към етапа на изпълнението на договора, с който поръчката е възложена. По горните съображения изводът на административния орган за недопустимост на разходите на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 61, ал. 2 ЗТ е в противоречие с материалния закон.

На следващо място, мотивите на органа съдържат вътрешни противоречия дали процесните разходи касаят само основни туристически услуги или и допълнителни такива. Органът е квалифицирал настаняването и изхранването като основни туристически услуги, относно кафе-паузите няма квалификация, а като част от правното основание за издаване на акта сочи и т. 70 от ДР на ЗТ, която дефинира допълнителните туристически услуги. Не е ясна волята на органа кои от процесните разходи са извършени за допълнителни туристически услуги.

Административният акт е незаконосъобразен и в частта на отказа за сумата от 5 073,46 лв. непреки разходи, тъй като размерът на допустимите непреки разходи се изчислява като пропорционална част от допустимите преки разходи. От незаконосъобразността на отказа за верификация на част от преките разходи следва извод за незаконосъобразност и на отказа за верификация на съответстващата им част непреки разходи. Относно тази част от отказа съдът не е изложил никакви мотиви, с което е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. В случая обаче това нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира върху изхода на спора - административен акт е незаконосъобразен в неговата цялост и подлежи на отмяна по горепосочените съображения.

В заключение касационната инстанция приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция. Относно разноските пред първата съдебна инстанция е налице произнасяне на административния съд в производство по чл. 248 ГПК, което не е обжалвано, поради което настоящата инстанция не следва да обсъжда този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд