Решение № 13658 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 85/2011 г.

Решение № 13658 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 85/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на EТ "Веселина - Божко Митев" с ЕИК ХХХХХХХХХ, общ. Долни Чифлик, с Шкорпиловци, област Варна, подадена чрез адв. В. Савов против решение № 2261/04.11.2010 г. на Административен съд - гр. Варна, Първо отделение, Първи състав, постановено по адм. д. № 769 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу РА № 030902400/04.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 70/26.02.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя за д. п. м. 06., м. 07, м. 08, м. 09.2008 г. включително, са определени допълнителни данъчни задължения, в резултат на непризнат данъчен кредит по ЗДДС общо в размер на 39 868 лв. и са определени лихви общо в размер на 7 089,01 лева. В полза на Д "ОУИ" - гр. Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 389,14 лева. В касационната жалба и в писмени бележки се твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Спорът по делото е за неоснователно отказано право на данъчен кредит за част от покупките на строителни материали и транспортни услуги, свързани с дейността на едноличния търговец, както следва: Покупки на строителни материали и транспортни услуги, от пряк доставчик "Мейтрикс" ЕООД за които са издадени 9 бр. фактури с ДДС 42 966,05 лв.; Покупки на строителни материали от пряк доставчик "Агроинвест 1" ЕООД по фактура № 319/27.06.08 г. с ДДС 2000 лева; Покупки на транспортни услуги, извършени от пряк доставчик "Стройтрейдпродукт" ЕООД по фактура № 602/30.06.08 г. с ДДС 3000 лева. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 6 ЗДДС (неоснователно начислен ДДС). Според касатора правните изводи се основават на фактически констатации за непредставяне на доказателства за реално осъществени доставки не от преките доставчици, а от предходните. Изводът за липса на доставка не се прави пряко, а косвено, като в писмените бележки подробно е описано кои са предходните доставчици, недоставили според приходните органи, стоки и услуги на преките доставчици, а оттук се сочи липсата и на доставка от прекия доставчик към жалбоподателя. Касаторът не спори относно евентуалното наличие на данъчно нарушение, но счита че то е осъществено от предходните доставчици и е правноирелевантно за данъчния състав на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. В жалбата е разгледана разликата между безстоковите нарушения и стоковите нарушения, като е посочено, че използваната от НАП логика противоречи на приетото в решението по дела С - 439/04 и С - 440/04 на СЕО от 06 юли 2006 г. Жалбоподателят тълкува чл. 17 от Шестата директива в смисъл, че той изключва възможността за разпоредба в националния закон, според която невалидността на договора за покупко-продажба - води до загубване правото на приспадане на платения от ДЗЛ данък върху добавената стойност. Пълномощниците на едноличния търговец се позовават и на казаното от Генералния адвокат по обединени дела на СЕС Joined Cases C - 354/03, С - 355/03 и С - 484/03. В обобщение се формулира оплакването, че след като по делото са налице доказателства, установяващи осъществяване на преките доставки, то липсата на доказателства за осъществяване на предходните доставки не може да обуслови извод, че не са извършени и преките доставки. Този извод е подкрепен от данните, съдържащи се в ПИНП № 03 - 02- 900675 - 2/15.06.09 г., съставен при насрещната проверка на "Агроинвест 1" ЕООД; ПИНП № 03 - 02 - 900675 - 3/09.06.09 г., съставен при насрещната проверка на "Стройтрейдпродукт" ЕООД; ПИНП № 03 - 02 - 900675 - 1/09.06.09 г., съставен при насрещната проверка на "Мейтрикс" ЕООД. Според пълномощниците на жалбоподателя след като стоките са фактически предадени по силата на договори, фактури, платежни документи и протоколи, то следва да се приеме, че са доказани реалните доставки на строителни материали (пясък и чакъл) по смисъла на чл. 6 ЗДДС от "Мейтрикс" ЕООД, "Агроинвест 1" ЕООД на ЕТ "Веселина - Божко Митев". Горните доводи са подробно развити в писмените бележки на касатора, който е пледирал в съдебно заседание чрез адв. Русков и адв. Стоев за отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Липсват доказателства за техническата, кадрова и материална обезпеченост на доставчика, документи за транспортиране. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения: В производството по адм. д. № 769/10 г. административният съд е установил следното: Спорът между страните е дали са извършени реални доставки на стоки и услуги (пясък и чакъл, транспортни услуги) от преките доставчици "Агроинвест 1" ЕООД, "Стройтрейдпродукт" ЕООД, "Мейтрикс" ЕООД. Обсъдени са разпоредбите на чл. 68, ал. 1, чл. 25, ал. 2 и 3, чл. 6, чл. 8 и чл. 9 ЗДДС. Посочено е, че съгласно чл. 12 ППЗДДС услугата се счита за извършена на датата на която възникват условията за да бъде признат приход от нея съгласно ЗСч. и приложимите счетоводни стандарти. Анализиран е СС - 18 "Приходи", т. 7. В съдебното решение е направен извод за законосъобразно приложение на материалния закон. Не са представени доказателства относно произхода на стоката, техническата и материална обезпеченост на доставчика, наличие на складова база и прочие. Липсват пътни листи, товарителници, експедиционни бележки, складови разписки, договори, приемо - предавателни протоколи и други. Няма платежни документи и такива за осчетоводяване. Посочено е, че съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка страна трябва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Това означава, че в случая ЕТ е трябвало в условията на пълно и главно доказване да докаже наличието на правото на данъчен кредит. Относно представените по време на съдебното производство писмени доказателства в решението е отбелязано, че те са оспорени от ответника, представляват частни документи без достоверна дата. Фактурата и нейното осчетоводяване не установяват фактическото извършване на доставката. Завършващият извод на административния съд е, че законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Обжалваното решение е правилно и като такова трябва да бъде оставено в сила. Принципно вярно е твърдението на пълномощниците на касатора, че отказ за признаване правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС не може да се обосновава с поведението на предходните доставчици и с произхода на стоката. Неточно е обаче в случая твърдението, че между страните не е съществувал спор за наличието на осъществени доставки между преките доставчици и ЕТ "Веселина - Божко Митев". В решението на Д "ОУИ" - гр. Варна са описани протоколите за извършване насрещни проверки на преките доставчици, но не в смисъла, посочен от жалбоподателя. Директорът на Д "ОУИ" е обсъдил обстоятелството, че дружеството е представило макар и след срока писмени доказателства, но е формулирал мотива според който прекият и предходният доставчици не са ангажирали доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с нея, включително относно наличието на персонал, отразяване на разходи, приемо - предаване на стоката, пътни листи, документи за транспортни разходи и други такива. Изрично е посочено, че това са доказателства, чието изискване е направено за да се докаже по безспорен начин реалното извършване на доставката и наличието на данъчно събитие съгласно чл. 6 и чл. 25 ЗДДС. В този смисъл не може да бъде възприето твърдението на представителите на търговеца, че насрещните проверки на преките доставчици са положителни, потвърждаващи осъществяването на доставките по процесните фактури. С писмените обяснения, дадени от управителя на "Мейтрикс" ЕООД е разяснено, че услугите не са в обхвата на основната дейност на дружеството, респективно, че за тяхното извършване е ползван подизпълнител "Строй комерс груп". Очевидно е, че прекият доставчик не притежава необходимата обезпеченост за да може самостоятелно да извърши доставките към жалбоподателя щом се е принудил да използва подизпълнител. В ПИНП № 03 - 02 - 900675 - 2/15.06.09 г. (л. 224) е отразено, че прекият доставчик "Агроинвест 1" ЕООД не е представил договори, поръчки, транспортни документи. Представени са счетоводни справки, СД и ДПр., оборотна ведомост, справка - стоков поток. В протокола е направена констатацията, че за целите на извършената проверка не са представени доказателства и не са установени по безспорен начин осъществените доставки със стоки по чл. 6 ЗДДС, в т. ч. дата и час на предаване на стоките в обект /склад на получателя, МОЛ, оригинал на складово - експедиционни документи, оригинал на транспортни документи, не са установени лицата, осъществили натоварването, разрешително за транспорт или за складиране, документи за разфасовка на стоката, място и период на нейното съхранение. Описани са и непредставените документи във връзка с придобиване на стоките, предмет на процесните доставки. По отношение доставките от "Стройтрейдпродукт" ЕООД са представени следните документи: Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 01.06.08 г., договор от 01.06.08 г., сключен между прекия доставчик в качеството му на наемател и "Хеопс" ЕООД, като наемодател за товарен автомобил, счетоводна справка, СД и ДПр. Управителят С. Стефанов е декларирал, че са загубени фирмени документи, съставляващи товарителници и пътни листи, обект на проверката. Такива транспортни документи не са представени и от собственика на търговското предприятие на ЕТ "Веселина - Божко Митев". Депозираните писмени доказателства по време на ревизията освен, че са недостатъчни за доказване реалното осъществяване на предмета на доставката, са и оспорени от ответника, видно от решението на Д "ОУИ" - гр. Варна. В него е прието, че представените от жалбоподателя и от "Стройтрейдпродукт" ЕООД документи относно транспортната услуга не доказват фактическото й осъществяване. Решението на Д "ОУИ" е постановено след преценка на констатираните факти поотделно и в тяхната съвкупност (стр. 5 от решението). Във връзка с оспорването на писмените доказателства в съдебно заседание жалбоподателят е поискал събирането на гласни доказателства. В качеството на свидетел е разпитано лицето Ч. Колев, което работи като шофьор в ЕТ "Веселина - Божко Митев" и което е осъждано. Относно приемо - предаването на товара Коев е обяснил пред съда, че не е подписвал съответните документи, с които цит. се е "оправял" собственика на предприятието. Коев е признал, че при транспортирането не е попълвал пътни листи, а пътните книжки не са запазени. Курсовете били записвани в някаква тетрадка, която шофьорът не е предал на шефа си. Според обяснението на свидетеля данните от записванията в тетрадката са ползвани от него са собствена информация. Отчитането на извършените курсове е ставало чрез уведомяване по телефона. Показанията на Колев не доказват оспорените документи, показанията са твърде общи, като с тях на практика се подкрепят констатациите от РА и от потвърдителното решение на Д "ОУИ". Решението на административния съд е правилно, не е засегнато от основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на VIII отделение