Решение № 14271 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9105/2013 г.

Решение № 14271 от 30.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9105/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Тихомир Александров Мичев, от гр. Пловдив, срещу решение № 1182/23.05.2013 г. по адм. д. № 693/2013 г. на Административен съд Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба-началникът на РДНСК Южен централен район - гр. Пловдив не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-378/15.11.2012 г., с която му е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ триетажна жилищна сграда в поземлен имот № 014010, масив 14, в землището на с. Храбрино като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е съответно на материалния закон: Безспорно се установява по делото, че жалбоподателят е извършил строежа в размерите и категорията, описани в констативния акт и обстоятелствената част на заповедта, без необходимите за това разрешение за строеж и инвестиционен проект. Издадената виза за проектиране е за сезонна постройка на 35 кв м., а в случая размерите и етажността на построеното далеч надхвърлят разрешения строеж. Построената сграда не е и за сезонно, а за постоянно ползване. Липсата на издадени за построената триетажна масивна жилищна сграда строителни книжа е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която е годна да предизвика правната последица премахване. Сградата не е и търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ както с оглед времето на извършване на строежа- 1993-1995 г., така и оглед липсата на предвиждания за жилищно строителство. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за валиден и законосъобразен такъв, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не е налице и другото, твърдяно в касационната жалба основание за отмяна- нарушение на съществени процесуални норми, поради което решението следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение