Решение № 2927 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9312/2008 г.

Решение № 2927 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9312/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 44, ал. 6 - 8 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция", против решение № 416 от 7.05.2008 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело № 5942 по описа на съда за 2008 г. Твърди се, че е неправилно, постановено в противоречие със закона, необосновано и при съществени процесуални нарушения, като се иска отмяната му. Ответната страна - Млк Абоврда, редовно призован не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура намира жалбата за допустима и основателна по съображения подробно изложени в заключението. Върховният административен съд, трето отделение като съобрази допустимостта и основателността на касационната жалба намира същата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отменена по жалбата на Млк Абоврда- Заповед № ОЧ-2959 от 26.10.2007 г. на директора на Главна дирекция"Гранична полиция", с която на основание чл. 44, ал. 6 - 8 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), е наредено чужденецът да бъде настанен принудително в СДВНЧ - гр. София до отпадането на пречките за изпълнение на заповед за принудително отвеждане до границата. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна - издадена е в нарушение на изискванията на чл. 146, т. 1 - 5 от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че установената по делото фактическа обстановка не налага извод за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на ЗЧРБ, съставляващи основание за отмяна на заповедта, както принципно е приел и решаващият съд. Срещу лицето е издадена заповед от 4.10.2007 г. на директора на Главна дирекция"Гранична полиция", с наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата" по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ. Съобразявайки този факт жалбоподателят е настанен на основание чл. 44, ал. 6 - 8 от ЗЧРБ в СДВНЧ, до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта. Посочено е, че за изпълнение на наложената ПАМ е необходимо да се създаде организация за пътуване на чужденеца до страната на произход, което е пречка за незабавното изпълнение на наложената ПАМ. Неправилен е изводът на решаващия съд за допуснато нарушение на чл. 5, т. 1, б. "f" от Конвенцията за защита на правата на човека и основаните свободи. Смисълът на цитираната разпоредба е, че всяко лишаване от свобода ще бъде оправдано единствено докато процедурата по депортиране или екстрадиране е в ход, и то ако се провежда с дължимото усърдие. Под дължимо усърдие следва да се има пред вид и разумен срок за изпълнение. Преценката на въпроса дали периодът на задържането е разумен не може да бъде абстрактна. Това, дали е разумно едно лице да остане принудително настанено в СДВНЧ, трябва да се прецени според конкретните особености на всеки отделен случай. В разглежданият случай- лицето е принудително настанено на 26.10.2007 година, а жалбата срещу заповедта е постъпила на 14.11.2007 година. За да отмени заповедта, съдът механично е прибавил към срокът на настаняване и времето, през което е производството пред него е било висящо. Липсват обаче каквито и да било доказателства въз основа на които съдът е формирал извода си, че щом заповедта, чието обезпечаване принудителното настаняване осъществява- не е изпълнена и лицето не е извън пределите на Р България, то принудителното му задържане в дома е надхвърлило разумния срок и се явява незаконосъобразно. Такъв извод от събраните в процеса доказателства не може да бъде направен. В случая, при наличните по делото данни, преценката на административния орган е формирана законосъобразно и заповедта е в съответствие със законово въведените изисквания. Издадена е от компетентен орган, в законоустановената форма, с посочени фактически и правни основания за издаването й, поради което решението на АС- София град следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на Абоврада, бъде отхвърлена. Водим от изложеното, Върховният административен съд - III отделение