Решение № 13312 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6945/2012 г.

Решение № 13312 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6945/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно - почивно дело" против решение № 1873 от 05.04.2012 г. по адм. дело № 11340/2011 г. на Административен съд София - град, в частта, с която е отменена заповед № ЧР-09-902/06.12.2011 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на Виолета Кирилова Николова е прекратено поради съкращаване на длъжността и агенцията е осъдена да заплати разноски. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт в обжалваната част е постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички процесуални и материалноправни изисквания. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Николова против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № ЧР - 09 - 902/06.12.2011 г., с която служебното правоотношение на ответницата в касационното производство и жалбоподател пред първоинстанционния съд е прекратено, е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 10, т. 3 от Устройствения правилник на ИА "Военни клубове и военно - почивно дело" изпълнителният директор е орган по назначаването за държавните служители в агенцията) и в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - същата е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл. 61 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Аргументирано и законосъобразно е и заключението, че въпреки това атакуваната заповед следва да бъде отменена, тъй като материалноправните предпоставки, визирани в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - съкращаване на заеманата от служителката длъжност не са осъществени. Жалбоподателката е назначена на длъжност началник сектор "Центрове за индивидуално социално обслужване", отдел "Социално обслужване, Териториална дирекция София в Главна дирекция "Управление на социалните дейности" на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" и заема единствената бройка за длъжността. С Постановление № 54/01.04.2010 г. е приет нов Устройствен правилник на Министерство на отбраната и Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерство на отбраната" е преобразувана в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно - почивно дело". На това основание със заповед № РД - 26-288/25.05.2010 г. министърът на отбраната прекратява служебното правоотношение на Николова поради съкращаване на длъжността - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Тази заповед е обявена за нищожна с решение № 8966/21.06.2011 г. по адм. дело № 8596/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение, след като е установено, че министърът е не е компетентен да прекрати служебното правоотношение, тъй като дейността, изпълнявана от служителката е преминала в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно - почивно дело" и функциите, задълженията и изискванията за длъжността са запазени с незначителни различия в длъжността началник сектор "Военни клубове" в отдел "Югозападен" на дирекция "Управление на военните клубове и военно - почивното дело" на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно - почивно дело" съгласно действащото от 25.05.2010 г. ново длъжностно разписание на агенцията. След влизане на съдебното решение в сила с решение № 15264/21.11.2011 г. по адм. дело № 13229/2011 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, Николова е възстановена на заеманата до уволнението длъжност (заповед № ЧР-09-901/06.12.2011 г. на изпълнителния директор на агенцията). На същата дата е издадена и заповед № ЧР - 09-902/06.12.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", предмет на оспорване в настоящото производство, с която служебното правоотношение на служителката е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Като основание за издаване на заповедта е посочено цитираното по-горе ПМС 54/2010 г., длъжностното разписание на агенцията от 25.05.2010 г. и новото длъжностно разписание от 01.05.2011 г., според което длъжността началник сектор "Военни клубове" в отдел "Югозападен" на дирекция "Управление на военните клубове и военно - почивното дело" в агенцията продължава да съществува. При тези данни аргументирано първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в противоречие със закона. Отмяната на предходната заповед за уволнение на жалбоподателката или обявяването й за нищожна, както в случая, има за последица възстановяването на служителката на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая последното задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателката отново е прекратено. Следователно, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със служителката фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната заповедта за уволнение. С оспорената заповед са нарушени и материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, текст който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да възникне основанието, предвидено в цитираната норма, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. С влязло в сила съдебно решение е установено, че длъжността, заемана от служителката началник сектор "Центрове за индивидуално социално обслужване", отдел "Социално обслужване", Териториална дирекция София в Главна дирекция "Управление на социалните дейности" на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" с извършените с ПМС 54/2010 г. структурни промени е запазена в преобразуваната Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" като началник сектор "Военни клубове" в отдел "Югозападен" на дирекция "Управление на военните клубове и военно - почивното дело" съгласно длъжностното разписание от 25.05.2010 г. и последващото от 01.05.2011 г. Това обстоятелство се установява и от съпоставката на представените по делото длъжностни характеристики за длъжността, заемната от Николова и за длъжността началник сектор "Военни клубове" в отдел "Югозападен" на дирекция "Управление на военните клубове и военно - почивното дело". Следователно длъжността е запазена като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, независимо че наименованията на сектора и на отдела са променени. Поради това следва да се приеме, че по отношение на жалбоподателката не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното правоотношение. Нарушенията на цитираните норми водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени за заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. Това е още един аргумент в подкрепа на извода за отмяна на административния акт. Възражението, че длъжността е премахната като нормативно определена позиция и система от функции не може да бъде споделено. Съпоставката между длъжностната характеристика на длъжността, изпълнявана от Николова и на тази на началник сектор "Военни клубове" в отдел "Югозападен" на дирекция "Управление на военните клубове и военно - почивното дело" в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно - почивно дело" разкрива идентичност на основните функции и задължения, както и незначителни различия, които не променят характера на възложената дейност. Допуснатите от съдебния състав технически грешки и неточности относно фактите в мотивите на обжалвания акт не водят до неговата незаконосъобразност, тъй като не се отразяват на правилността на крайните изводи. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Всичко изложено налага извода, че длъжността, изпълнявана от Николова не е съкратена и не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Ето защо като достига до заключение в този смисъл, съдът постановява съдебен акт в съответствие със закона. С оглед изложеното следва да се приеме, че решението и в частта за разноски (с характер на определение) също е законосъобразно. Същите са определени съобразно изхода на спора и доказателствата за действително направени разноски от жалбоподателката, която на основание чл. 143, ал. 1 от АПК има право на възстановяване на разходите по водене на делото от бюджета на органа, издал отменения акт. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на административния съд е постановено след цялостна преценка на събрания доказателствен материал, а изводите на съдебния състав изцяло кореспондират с ангажираните доказателства. Изводът, че длъжността, заемана от Николова като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания е запазена, е направен след съпоставка и обстоен анализ на представените по делото длъжностни характеристики. В тази насока са и мотивите на съдебния състав при обсъждане на предходната заповед за уволнение на служителката. Ето защо крайните изводи за съда за липса на предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и незаконосъобразност на постановения на това основание административен акт, се подкрепят от доказателствата по делото. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд извършва цялостна преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, предвидени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно правилото на чл. 170 от АПК. Съдебният акт е постановен след обстоен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, а изводите на съдебния състав са подробно мотивирани (чл. 172а, ал. 2 от АПК). Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на решението в обжалваната част не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт в оспорената част е законосъобразен, обоснован и постановен при спазване на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставен в сила. При липсата на доказателства за действително направени разноски в касационното производство съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на ответницата по касация въпреки направеното искане. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,