Решение № 11685 от 15.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Х. Тончев, чрез адвокат В. Спасова, против решение 12 от 25.02.2022 г., постановено по адм. дело 322/2021 г. по описа на Административен съд Габрово. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на съда, че не е налице причинна връзка между отменения административен акт и претендираното обезщетение за вреди, както и настъпила вреда. Ответната страна Областна дирекция на МВР Габрово не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Въз основа на доказателствата по делото, обосновано съдът е приел, че не са установени и доказани всички кумулативно изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Счита, че ищецът, върху когото лежи доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване на твърдените в исковата молба факти, не е установил причинени имуществени и неимуществени вреди, вследствие на отмененото наказателно постановление. Предвид гореизложеното счита, че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Габрово е образувано по искова молба от Х. Тончев от [населено място], общ. Севлиево, област Габрово, против Областна дирекция на МВР Габрово със заявено искане за присъждане на обезщетение в размер на 100 лева за претърпени имуществени вреди и обезщетение в размер на 1600 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразен акт на посочения като ответник административен орган Наказателно постановление 21-0341-000067/23.03.2021 г. на Началника на РУ към ОД на МВР - Габрово, РУ Севлиево, отменено като незаконосъобразно с Решение 44/22.06.2021 г. по АНД 184/2021 г. на Районен съд Севлиево, влязло в законна сила на 30.07.2021 г. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от Х. Тончев за присъждане на обезщетение в размер на 100 лева за претърпени имуществени вреди и обезщетение в размер на 1600 лева за претърпени неимуществени вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт - Наказателно постановление 21-0341-000067/23.03.2021 г. на Началника на РУ към ОД на МВР - Габрово, РУ Севлиево, като неоснователен и недоказан. Съдът е изложил мотиви, че е налице първият кумулативно предвиден елемент от състава на чл. 203, ал. 2 АПК незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, но от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се доказва причинно следствена връзка между него и претендираните от ищеца вреди от имуществен и неимуществен характер. Съдът е приел, че не е доказано от ищеца твърдяното настъпване на промяна в здравословното му състояние, като липсвали категорични данни повишените нива на [заличен текст] през исковия период да са се дължали именно на негативни емоции и усещания у ищеца от факта, че спрямо него било постановено процесното наказателно постановление. На следващо място административният съд приема, че не са представени доказателства и за направени разходи вследствие на постановения административен акт. Установено било, че свидетелството за управление на МПС на ищеца по време на проверката било с изтекъл срок на валидност, поради което независимо от определянето на специални и временни мерки с оглед COVID-19, за ищеца би настъпило, макар и на по-късен етап, задължение за подновяване на изтеклото свидетелство. Засягането на емоционалната сфера на ищеца било в значително ниска степен на интензитет, поради което не предполагало присъждане на претендираните неимуществени вреди. В тази насока с незаконосъобразния административен акт не се ограничавало правото на ищеца да управлява МПС, а било наложено административно наказание - глоба в минималния предвиден размер. Решението е правилно. Не са налице съществени процесуални нарушения, довели до опорочаване на крайните фактически и правни изводи на съда. Доказателствата по делото установяват, че с Наказателно постановление 21-0341-000067/23.03.2021 г. на Началника на РУ към ОД на МВР - Габрово, РУ Севлиево на Х. Тончев за извършено нарушение на 22.02.2021 г. в [населено място], общ. Севлиево по чл. 150а ЗДвП, на основание чл. 185 е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева. След оспорване на наказателното постановление с Решение 44/22.06.2021 г. по АНД 184/2021 г. на Районен съд Севлиево, влязло в законна сила на 30.07.2021 г. административният акт е отменен като незаконосъобразен. По делото са събрани доказателства, от които недвусмислено се установява, че ищецът има водеща диагноза на заболяване [заличен текст] от 1996 г. видно от експертно решение на ТЕЛК Габрово 91672 от 06.12.2021 г. Обосновано административният съд е приел, че между отменения като незаконосъобразен административен акт и претендираните по делото имуществени и неимуществени вреди няма пряка и непосредствена причинна връзка. С отмененото наказателно постановление действително е наложена административнонаказателна санкция глоба на ищеца, но правилно административният съд е стигнал до заключението, че размера на глобата е определен в минимално предвидения, като в същото време на ищеца не е отнето правото да управлява МПС, поради което следва да бъде споделен извода, че засягането на емоционалната сфера на ищеца не е с висока степен на интензитет и не предполага уважаването на исковата претенция по отношение на претърпените неимуществени вреди. Разпределението на доказателствената тежест сочи, че ищецът следва да установи наличието, както на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, така и твърдените в исковата молба факти и обстоятелства, с наличието на които се обосновава правото на иск. Правилен е извода на административния съд, че по делото не са представени доказателства за претърпените имуществени вреди, които се претендират с исковата молба, поради което същите не могат да бъдат определени по размер и основание. При тази нормативна уредба, фактическата обстановка по спора е надлежно установена и въз основа на нея са формирани съобразени със закона правни изводи. Предвид изложените съображения, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,