Решение № 15953 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7723/2009 г.

Решение № 15953 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7723/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Делчо Станимиров Илиев от село Лесковец, Пернишка община против решение № 108 от 16.04.2009 г. по адм. дело № 142/2008 г. на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу изричен отказ в писмо № 08 /ТР 275-1/08.02.2008 г. на Община Перник и е осъден да й заплати сумата от 150 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение. Касаторът изразява недоволство от така постановеното съдебно решение и по подробно развити съображения моли да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна и се намира за втори път във ВАС, следва да бъде решено по същество като се отмени атакуваната заповед за отчуждаване на процесния имот, както и да бъде осъдена общината да му заплати всички направени разноски за всички инстанции - два пъти в Административен съд град Перник и два пъти във Върховния административен съд. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и чрез надлежно упълномощен още от първоинстанционното производство адвокат - пълномощник поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответникът - Кмета на Община Перник не заявява становище по жалбата. Участвуващият в производството на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба, разгледана по реда на чл. 218 от АПК е подадена в срок и е допустима, а по същество е и основателна. Решението е необосновано и незаконосъобразно. Събраните доказателства по делото не подкрепят направените изводи от съда. Възраженията, посочени в касационната жалба, се явяват основателни. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 108 от 16.04.2009 г. по административно дело № 142/2008 г., Административен съд - Перник ОТХВЪРЛЯ жалбата на Делчо Станимиров Илиев от с. Лесковец, общ. Перник срещу изричен отказ инкорпориран в писмо с изх. № 08 (ТР 275-1 от 08.02.2008 г. на община Перник, с което се отказва да бъде отменено на основание § 9 от ПРЗ на ЗУТ и чл. 31 от ЗОбС отчуждаването на имот с пл. № 1767, по плана на гр. Перник - запад от 1955 г. и с втори диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА Делчо Станимиров Илиев от с. Лесковец да заплати на Община Перник сумата от 150 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспореното с жалбата писмо е издадено от компетентен административен орган в предписаната от закона форма, при правилно прилагане на материалния закон и спазване на процесуалните правила, като е съобразено с целта на закона, и в този смисъл община Перник е действала законосъобразно и не е налице нито едно от посочените в чл. 146 от АПК основания за отмяната му. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 31 от ЗОбС и е приел, че възможност да поиска отмяна на отчуждаването е предоставена само на бившия собственик на имота, а наследниците не са легитимирани да искат отмяна на отчуждаването и че тъй като е допустимо да бъде отменено отчуждаването за целия имот, а не само за част от него, искането следва да изхожда от всички бивши собственици. В случая искането е от наследник и няма данни по делото друг от отчуждените собственици на процесния имот (още 10 лица) да е поискал отмяна по реда на ЗОбС, още по малко да е предложил да върне полученото като обезщетение. Съдът е посочил още и че по отношение на имота не може да бъде приложен реда за отмяна на отчуждаването в § 9 от ПРЗ на ЗУТ, тъй като имотът е завзет за прокарването на улица и изграждането на стационар за бездомни кучета до 31.10.1998 г. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Производството и пред административния орган - Кмета на Община Перник и респективно и пред Административен съд - Перник е по реда на чл. 31 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Това е така, защото молбата на Делчо Станимиров Илиев с вх. № 08 (ТР - 275 от 11.01.2008 г., която е поставила началото на административното производство е подадена на основание чл. 31, ал. 1 от ЗОбС с искане да се отмени заповедта за отчуждаване на 650 кв. м част от имот пл. № 1767 по кадастралния план на Перник - Запад от 1955 година. С Определение № 2170 от 17.02.2009 г. по адм. дело № 10325/2008 г. на Върховния административен съд - Второ отделение е установен и предмета на делото - отказ на кмета на община Перник, обективиран в писмо с изх. № 08 (ТР 275-1 от 08 февруари 2008 година. Определението на тричленния състав на ВАС е задължително за по-долния съд (чл. 235, ал. 2 АПК). В случая АС - Перник се е съобразил с него и правилно е приел, че заповед № 1640/31.10.2001 г. на Кмета на Община Перник, която е свързана с устройство на територията и касае обособяването на нови урегулирани поземлени имоти, не само няма отчуждителен характер, но и че нейната законосъобразност е следвало да бъде проверена по реда на ЗАП (отм.) към момента на издаването й не може да бъде разглеждана, обсъждана и отменена по реда на чл. 31 от ЗОбС. Предмет на спора не са и останалите писма до жалбоподателя, с които му е отговаряно на молбите, както следва: Молба вх. № 07 (ТР-3765 от 10.05.2007 г. - отговор изх. № 07) ТР-3765/1 (от 19.06.2007 г.; Възражение вх. № 07) ТР-3765-2 от 02.07.2007 г. - отговор изх. № 07 (ТР -3765/3) от 24.08.2007 г.; Молба вх. № 08 (ТР-275-2 от 22.02.2008 г. - отговор) удостоверение (изх. № 08) ТР 275-3 от 16.04.2008 г. Следователно не следва да се обсъжда въпроса с различието в номера на имота в различните молби и писма - № 1770 или № 1767, според които първият цитиран имот попада извън границите на отчуждения терен за "разсадник, озеленяване и цветопроизводство", а част от втория имот е отчужден за горепосоченото мероприятие. Дали се касае за очевидна фактическа грешка, или нова номерация по нова регулация е ирелевантно за спора, след като предмет на обсъждане са предпоставките на чл. 31 от ЗОбС. Що се отнася до предвидената в § 9 от Преходните разпоредби (ПР) на ЗУТ (погрешно посочвано от съда ПРЗ на ЗУТ) процедура, то тя е неотносима за случая доколкото самият жалбоподател е избрал начин да защитава правата си по чл. 31 от ЗОбС, а не по § 9 от ПР на ЗУТ. Двете производства са различни както по правно основание, така и по фактически предпоставки, поради което не могат да се разглеждат успоредно в едно и също административно производство. Съгласно приложимата за случая разпоредба на чл. 31, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), "ако в тригодишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се ползва по предназначението, за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване след възстановяване на полученото обезщетение". Становището на Административен съд - Перник, че възможността да се поиска отмяна на отчуждаването е предоставена само на бившия собственик на имота, а наследниците му не са легитимирани да искат отмяна на отчуждаването изразява становището на болшинството от съдиите на Четвърто отделение, които разглеждат възникналите спорове по тази материя и волята на мнозинството оформя и съдебната практика в това отношение. Разбирането на съда, че тъй като е допустимо да бъде отменено отчуждаването за целия имот, а не само за част от него, искането следва да изхожда от всички бивши собственици е правилно, но доколкото се касае за отчуждаване на идеални части от имота в съсобственост и обезщетението е едно за всички, поради което на практика не може да се върне само част от него. От законодателното разрешение в целия текст на чл. 31 от ЗОбС във всичките му алинеи следва извода, че частична отмяна на отчуждаването е недопустима - тоест само на идеални части от него, защото самото отчуждаване е единно и неделимо и е недопустимо връщане само на част от полученото обезщетение. В конкретния случай обаче тези пречки от правен характер за отмяна на заповедта за отчуждаване не са налице. Видно от отчуждителната заповед № 654 от 29.V.1985 г. на Председателя на ИК на Общински народен съвет - гр. Перник, имот пл. № 1767 е отчужден заедно с други имоти за "разсадник, озеленяване и цветопроизводство". Самият имот пл. № 1767 е собственост на много лица и отчуждаването и обезщетяването е извършено по следния начин: за част от имот пл. № 1767 на н-ци Васил Стоянов Иванов - Славка Иванова Колева - едно двустайно жилище, Елза Василева Георгиева - едно тристайно жилище; за част от имот пл. № 1767 - Драган Тодоров Иванов - едно тристайно жилище; за част от имот пл. № 1767 на н-ци Стамен Димов Спасов - Стоян Стаменов Димов - в брой, Павлина Стаменова Найденова - в брой, Асен Стаменов Димов - в брой, Милка Стаменова Алексиева - в брой, Цена Стаменова Спасова - в брой; за имот пл. № 1767 - Станимир Будинов Илиев - в брой и за имот пл. № 1767, собственост на Станка Станимирова Петрова - с един едностаен апартамент и Снежана Боянова Савкова - с един тристаен апартамент. Както се вижда, имотът е отчужден от различни лица - собственици, но обезщетението също е различно и е възможно реално да бъде върнато в унисон с разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОбС за възстановяване на полученото обезщетение. Освен това, от Протокола на комисията от 4. ХI. 1981 г. се установява, че е отчуждена част от имота пл. № 1767 собственост на Станимир Будинов Илиев, но тази част на практика не е идеална част, а реална част от имота - дворно място от 650 кв. метра, оценено по 4.00 лв. за сумата 2600.00 лева, с начин на обезщетение за тази част - в брой. За посочената част от имота е съставен и нотариален акт за право на собственост № 85, том III, дело № 786/1979 г. - дворнонеурегулирано място от 650 квадратни метра, незастроено, находящо с в землището на град Перник, местността "Воденичен камък", с конкретно посочени граници от четирите посоки на света, което е достатъчно да бъде индивидуализирано на място. С оглед изложеното може да се приеме, че в случая не е необходимо молбата за отмяна на заповедта за отчуждаване на тази част от имота да бъде подадена от останалите изброени по-горе лица - собственици на други части от същия имот. Отделно от това настоящият състав констатира и следното: към момента на издаване на заповед № 654 от 29.V.1985 г. на Председателя на ИК на ОбНС, гр. Перник за отчуждаване на имота Станимир Будинов Илиев е бил починал. Видно от Удостоверение за наследници № 000782/11.01.2008 г. лицето е починало на 17.11.1983 г. и негов единствен наследник е сина му Делчо Станимиров Илиев. При тези обективни данни имота следва да се счита отчужден не от Станимир Будинов Илиев, а от Делчо Станимиров Илиев. Следователно подадената от него молба вх. № 08/ТР - 275/11.01.2008 г. е била допустима за разглеждане по съществото й и посочените от съда основания за отхвърляне на жалбата са незаконосъобразни. Изложеното налага постановеното съдебно решение да бъде отменено изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който следва с помощта на вещо лице със специални знания да установи, да обсъди и прецени дали да налице законоустановените в чл. 31, ал. 1 от ЗОбС предпоставки за отмяна на заповедта за отчуждаване на частта от имот пл. № 1767 - дворно място от 650 кв. метра. По искането за разноски пред настоящата инстанция съдът не следва да се произнася предвид разпоредбата на чл. 294, ал. 2 от ГПК, която намира приложение по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,