Решение № 1807 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8720/2010 г.

Решение № 1807 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8720/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 209 и сл. от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Евроконсулт - Марчева" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна срещу решение № 969/10.05.2010 г., постановено по адм. д. № 541/10 г., по описа на Административен съд гр. Варна. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът е нарушил процесуалните правила, като не е обсъдил приложени по делото доказателства и не е допуснал исканата съдебно-счетоводна експертиза, въпреки че поставените към нея задачи са били относими към предмета на спора. Развитите оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон касаторът свързва с неправилното приложение на закона, резултат от допуснатите процесуални грешки. Моли да бъде отменено решението, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд с указания да бъде допуснато изслушването на исканата съдебно- счетоводна експертиза. Алтернативно се прави искане да бъде решен спора по същество от ВАС, като бъде допуснато изслушването на съдебно- счетоводна експертиза със задачи, формулирани в жалбата. Претендират се направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо А отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Предмет на обжалване пред Административен съд- Варна е бил РА № 030-901998/18.11.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 823/22.01.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството са определени задължения за данък върху добавената стойност, както следва: м. 11, 2008 г. - 2 800 лв. и лихви в размер на 280 лв.; м. 12, 2008 г. - 2 214.50 лв. и лихви в размер на 141.38 лв.; м. 02, 2009 г. - 3 000 лв. и лихви в размер на 18.71 лв. и м. 03, 2009 г. - 6 576 лв. За да отхвърли жалбата съдът е приел в обобщени мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и е законосъобразен, защото жалбоподателят не бил доказал твърденията за изпълнение на предпоставките по закон, визирани в чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДДС. Решението е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон. Липсват мотиви по основните въпроси - установената и приета от съда фактическа обстановка и съответстващите на нея правни изводи - чл. 168, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 143, ал. 1 от ГПК, чл. 145 от ГПК, с оглед разпоредбата на чл. 144 от АПК. Няма отделяне на спорното от безспорното и установяване на основните спорни моменти по делото. При няколко тома с доказателства, към които има приложени договори, приемо-предавателни протоколи, касови бонове, представени и в съдебната фаза на спора с молби от 12.04.2010 г. и 13.04.2010 г. писмени доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците "Стройсистемпласт" ЕООД и "Карго строй инвест" ЕООД (в това число справки за актуалното състояние на всички действащи трудови договори, извлечения от НАП с уведомленията по чл. 62, ал. 3 КТ за назначените работници и др.), които изобщо не са обсъдени от съда, и при липса на каквото и да е оспорване, съдът се е задоволил в повторение на изводите на органите по приходите, които няма пречка да бъдат възприети, но при изясняване на фактите в съдебното производство и при съобразяване с всички събрани доказателства по делото. Не е направен диференциран и подробен анализ на доказателствата, събрани и от самите органи по приходите. Именно в горепосочения контекст следва да бъде посочено, че съдът, като съд по същество по силата на чл. 160, ал. 1 ДОПК, не следва при решаването на спора да формира окончателна воля напр., че "не може да направи извод за предмета на възложените услуги от дружеството - жалбоподател на "Стройсистемпласт" ЕООД" или "за предмета на договора, услугата по който е извършена от "Карго строй инвест" ЕООД. В тази връзка административният съд като съд по същество е следвало да издири и установи всички относими обстоятелства за правилното прилагане на материалния закон. За приложението му в конкретния случай е било необходимо да бъдат анализирани поотделно представените доказателства за всеки един от договорите с контрагентите "Стройсистемпласт" ЕООД, "Енд Джи къмпани" ЕООД и "Карго строй инвест" ЕООД, още повече, че не е посочено от съда, с оглед служебното начало, какво друго за доказване на изпълнението на договорите е следвало да бъде представено. Дори и да бъдат квалифицирани определени документните като частни, без достоверна дата, респективно да се приеме, че същите нямат обвързваща съда доказателствена сила, не е налице основание те да не бъдат ценени. Именно защото са частни документи, те следва да бъдат разгледани като се даде всякаква възможност за доказване на изразеното в тях и следва да се анализират всички доказателства в тяхната съвкупност, което в случая не е сторено. Въз основа на гореизложено, настоящият състав намира, че оплакванията в касационната жалба са основателни, а решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Съдопроизводствените правила са гаранция за правилното установяване на фактите по делото и за правилното прилагане на материалния закон. В случая нарушението е съществено тъй като се създава вероятност, че фактите може да са се осъществили по различен от приетия от съда начин. Необсъждане на приети по делото доказателства без изрични доводи в тази насока, винаги се приема за нарушение на съдопроизводствените правила. В конкретния случай приетите от съда и необсъдени в постановения от него акт доказателства, са относими към спорното материално право, поради което не следва да бъдат обсъждани за първи път в настоящата инстанция, тъй като би се нарушило правото на страната на двуинстанционно производство. В този контекст следва да бъде посочено и друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от съда, а именно неизслушването на поискано експертно заключение, което да даде заключение за твърденията в жалбата. Основателно е и оплакването на касатора, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна, тъй като съдът не е допуснал исканата от дружеството още със самата жалба съдебно-счетоводна експертиза. Преценката, извършена от съда в съдебно заседание на 14.04.2010 г., че задачите, поставени към експертизата са неотносими към спора, е неправилна. Необходимост от назначаване на съдебно-счетоводна експертиза в спор като процесния, която да помогне със своите специални знания на решаващия състав, е несъмнена. Като не е назначил исканата от жалбоподателя съдебно- счетоводна експертиза, съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като той е длъжен да произнесе решението си при изяснена фактическа обстановка, с оглед установяване на обективната истина. Така постановеното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, с указания за назначаване на съдебно- счетоводна експертиза, която да установи обстоятелствата, останали неизяснени за съда, а именно - налице ли са предпоставките упражняване право на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. При новото разглеждане на делото следва да бъдат преценени и направените разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Първо А отделение,