Решение № 7576 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6230/2015 г.

Решение № 7576 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6230/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 68 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение № 1817/2015 г., постановено по адм. дело № 474/2014 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и постановяване на ново, по същество на спора, с което да се отмени административния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна - Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Л. Б. В., чрез процесуален представител и в писмени бележки оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и иска неговото оставяне в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд отхвърля жалбата на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] срещу Решение № 286 от 20.11.2013 г. по преписка № 280/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация, Пети специализиран постоянен заседателен състав, с което е установено, че поддържането на изградена архитектурна среда, която затруднява достъпа на хора с увреждания до търговския обект "Ресторант М." с адрес: [населено място], [община], автомагистрала Т., управляван от [фирма] води до по-неблагоприятни условия на предоставяне на услуги, което представлява нарушение по смисъла на чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр. и е пряка дискриминация поради по-неблагоприятно третиране на основата на признак "увреждане" на засегнатото лице. На основание чл. 80, ал. 2 от закона на [фирма] е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500 лева. С цел преустановяване на нарушението е предписано предприемане на мерки за осигуряване на достъпна архитектурна среда на изследвания обект за цялото население, отчитаща и специфичните нужди на хора с намалена подвижност. За да постанови този резултат, решаващият съд приема за безспорно установено по делото, че не са изпълнени изискванията за достъп чрез осигуряване на входни и комуникационни пространства, помещения и пространства за общо ползване, санитарно-хигиенни и спомагателни помещения. Направената проверка е установила липсата на "достъпен вход" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, както и несъответствие на предписаните в същия нормативен акт размери, оборудване и вратите на санитарните помещения. Липсват данни за преустановяване на нарушението и за предприемане на действия по преустройство на обекта за достъп на хора с увреждания. Описаното положение води до накърняване достойнството на В. и създава обидна, враждебна и застрашителна за него среда. Според представеното по делото експертно решение на ТЕЛК същото лице е с определено пожизнено трайно увреждане, от което следва че за него съществува необходимост от придружител и подходящи условия за достъпна жизнена и архитектурна среда с цел преодоляване чувството на изолираност от обществото и възпрепятстване накърняване на личното му достойнство. При извършване на служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд приема, че нарушението по чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗЗДикср. кореспондира със санкционната норма на чл. 80 от закона, която в ал. 2 определя, че когато деянието е извършено при осъществяване дейността на юридическо лице, на него му се налага имуществена санкция в размер от 250 до 2500 лева. Направен е извод досежно правилното определяне размера на наложената санкция, обусловен от продължителното бездействие и непредприемане на мерки по съобразяване на строежа с изискванията за достъпна среда на населението, както и с оглед редицата засегнати хора с подобни на В. увреждания и невъзможността да получат равностойно с останалите клиенти обслужване в процесния търговски обект поради наличие на непреодолими пречки за достъп. С оглед горепосоченото, решаващият съд приема за законосъобразно и даденото на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДикср. задължително предписание за преустановяване на нарушението, водещо до пряка дискриминация. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд напълно споделя изложените в обжалваното решение фактическа обстановка и правни изводи, поради което счита, че не следва да се преповтарят. Необосновани са доводите на касатора за неправилност на първоинстанционното решение, в което е прието че решението на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) отговаря на законовите изисквания. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно правомощията на КЗД, които счита, че следва да се приемат в условията на алтернативност - да наложи имуществена санкция или принудителна административна мярка. Комисията за защита от дискриминация е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите и като такъв осъществява контрол по прилагането и спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането. Съгласно нормативно определените й в чл. 47 ЗЗДискр. компетенции Комисията установява нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице; постановява предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение; налага предвидените санкции и прилага мерки за административна принуда; дава задължителни предписания с оглед спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането и т. н. Тези правомощия КЗД има и упражнява на собствено основание по силата на функциите й по защита от дискриминация. Предвид гореизложеното, решаващият съд правилно приема, че при установяване на пряка дискриминация поради по-неблагоприятно третиране на основата на признак "увреждане", законосъобразно са наложени едновременно имуществена санкция и принудителна административна мярка. Ирелевантни са доводите на касатора, че това е последният обект, който е останал с недостъпна среда, което обуславя бъдещите им намерения за привеждане на стопанисваните от тях обекти в съответствие със закона. Неоснователни са възраженията за приложимост в случая на § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 4/2009 г., съгласно която обследването за достъпност на съществуващите строежи се извършва като част от общото обследване на строежите и в съответствие със сроковете за съставяне на техническите паспорти на строежите, определени с § 2 от Наредба № 5/2006 г. за техническите паспорти на строежите, респ. 31 декември 2018 г. Първоинстанционният съд, правилно и законосъобразно приема, че цитираният подзаконов нормативен акт е издаден на основание чл. 169, ал. 2 от ЗУТ, който във всичките си редакции от обнародване на закона през 2001 г. въвежда изискване строежите да бъдат с улеснен достъп и ползване от лица с увреждания, т. е да се създаде достъпна за тях среда. Правилно е отчетено, че при издаване на разрешението за ползване на обекта през 1996 г. са действали други законови разпоредби (Закона за териториално и селищно устройство, Наредба № 1 от 10 януари 1995 г. за изграждане на среда в населените места с оглед ползването й от инвалиди), но и в тях се съдържат изисквания за достъпност. Съгласно § 2 от ПЗР на отменения Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите разпоредбите за създаване на подходяща жизнена и архитектурна среда по чл. 27 и за приспособяване и достъпност на транспортните съоръжения по чл. 28, ал. 1 влизат в сила три години след обнародването на закона в "Д. вестник", т. е ако се поставя въпроса относно срока за изпълнение на задължението, то неговият начален момент е края на 2008 г. От този момент насетне институциите следва да следят за отстраняване на съществуващите архитектурни бариери и изграждане на приспособления, осигуряващи свободно използване от инвалидите. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд следва да се осъди [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на Комисия за защита от дискриминация, сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, пето отделение,