Решение № 4118 от 16.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12012/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Джъмп Фрут" АД, чрез процесуален представител адв. Е. Хубенова, срещу решение 746 от 15.10.2024г. по адм. дело 200/2023г. на Административен съд - Разград, с което е отхвърлено оспорването по негова жалба против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г. с изх. 02 - 170 - 2600/949 #9 от 18.10.2023г., издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Оспорват се изводите на АС, че оспореното УП отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за форма и съдържание и съдържа изчерпателно изложение както на правните, така и на фактическите основания за издаването му. Твърди се, че при постановяване на съдебния акт, съдът е определил сам приложимите правни основания като ги е обвързал по свое усмотрение с фактическите такива, съдържащите се в административната преписка, като неправилно съдът е приел, че причините за постановения отказ се съдържат в доклада за проверка на площи, към който органа препраща. Твърди се неизпълнение на влязло в сила решение 79 от 10.07.2023г. по адм. дело 35/2023г. от страна на административния орган. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска отмяна на решението и оспореното уведомително писмо. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационна жалба - Заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез юрк. Абилов в представен писмен отговор, оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора, в случай че се претендира такова над минималния размер, определен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че оспореното пред него УП е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съдът в писмото са изложени изчерпателно както правните, така и фактическите основания за издаването му. Изложените мотиви( словесно, в табличен вид и поясненията към таблиците), според АС са конкретни, ясни и недвусмислени и дават възможност на жалбоподателя да разбере каква е волята на административния орган и да организира защитата си, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на акта. Съдът е приел, че са изпълнени указанията, дадени с влязлото в сила решение на АС - Разград за излагането на мотиви от страна на органа. От събраните по делото доказателства, съдът е стигнал до извод, че оспорения акт е издаден при правилно приложение на материалния закон. За да стигне до този извод, съдът е анализирал част от множеството, посочени в писмото законови разпоредби и позовавайки се на извършените проверки на място е приел, че същите установяват нарушения на изискванията на чл.9, ал.1, т.2 и чл.10, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и 2 от Наредба 2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, правни основания непосочени от самия орган в оспореното УП. Решението е неправилно. Неправилни са изводите на АС - Разград, че уведомителното писмо отговаря на изискванията за форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал. 2, включително и по т.4 от АПК - фактически и правни основания за издаване на акта, както и че изложените мотиви ( словесно, в табличен вид и пояснения към таблиците) са конкретни, ясни и недвусмислени и дават възможност на жалбоподателя да разбере действителната воля на органа, да организира защитата си, включително и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на акта. Въпреки, че в оспореното УП е посочено, че се издава в изпълнение на влязлото в сила решение 79 от 10.07.2023г. по адм. дело 35/2023г. на АС - Разград и съдържа само относимите и приложими таблици и информация по заявените схеми/мерки за подпомагане, базирани на площ по подаденото от дружеството заявление, издаденото ново уведомително писмо отново не съдържа конкретни фактически основания и съображения на органа, от които да става ясна действителната му воля за извършените намаления по заявените схеми и мерки за кампания 2020г. При сравняване на двете уведомителни писма, предходно отмененото от 10.03.2022г. и процесното УП, безспорно е налице разлика, но същата се състои в изписване на още повече и множество различни правни норми, но не и фактически основания - съображения, мотиви на органа, които да могат да бъдат подведени и проверени за съответствие с конкретно посочено правно основание. В оспореното УП е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и проверки на място ( в съответствие с чл.37 ЗПЗП) на данните от подаденото заявление за подпомагане. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 ЗПЗП. Налице е изявление на органа, че съгласно декларираните данни и след извършване на горецитираните проверки, в таблица 1 са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане. За тези площи, Разплащателна агенция намалява или отказва финансово подпомагане на основание чл.43, ал.4 ЗПЗП, както и разпоредбата на чл.13 от Наредба 6 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения от ПРСР за периода 2014 -2020г. В таблица 1 "Площи с констатирани несъответствия по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2020г., след извършени проверки за допустимост на площите" по заявените от дружеството схеми, освен идентификатор на парцелите, площ на парцела и др. в колона 10 "причина за недопустимост на площите" е посочено за първите пет парцела - 1* и за останалите два парцела - 2*. В поясненията под таблицата за колона 10 - "Причина за недопустимост на площите" са разяснени така: 1* - недопустима площ в резултат от извършена проверка на място със заявка 430516 в периода 13 - 18.05.2021г., извършена от Технически инспекторат към Разплащателна агенция, а 2* - недопустима площ съгласно заповед РД 09 - 155 от 23.02.2021г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, подходящи за подпомагане". Така посочените декларативно разяснения от органа не представляват фактически основания или съображения на органа, от които да става ясно и недвусмислено приетата причина за недопустимост на площите от съответните парцели, която да бъде подведена под приложимата правна разпоредба. Дори за приемем, че в разяснението с легенда - 1* органа препраща към Доклад за проверка на площи, относно извършена проверка в периода 13 -18.05.2021г. от РТИ - Разград, който изрично не е посочен в УП и не е налице препращане към него, то видно от самия доклад е, че и в него не се съдържат конкретни фактически и правни основания за постановения отказ за подпомагане. Съгласно отбелязванията в доклада за декларираната култура вишни( костилкови, овощни видове), срещу всеки един заявен земеделски парцел композитен номер са посочени две групи забележки - "към момента на проверката, парцелът е младо овощно насаждение, недопустим е по схема СП (основна)" и втората група забележка - "към момента на проверката в парцела има гъста храстовидна растителност, недопустим е за подпомагане по всички схеми". В таблица обобщени резултати са посочени съответните схеми/мерки, декларираната площ по всяка схема - 22.96ха. и установената площ в размер на 8,51ха по всички схеми и само по по схема СП (основна) - 0.00 ха. Така посочените забележки от проверяващите не съставляват конкретни фактически основания и не могат да послужат като мотиви на органа и да заместят липсата на такива в оспореното УП, относно приетата недопустимост на площите. В доклада не са посочени и относимите материалноправни основания за приетата недопустимост, под които да бъдат подведени фактически такива, за да бъде проверена законосъобразността на приетата от органа недопустимост на площите, респективно извършените намаления и отказ за подпомагане по конкретните схеми и мерки. По конкретните схеми и мерки в оспореното уведомително писмо, органа е посочил отново само правно основание за оторизираните суми и извършените намаления. По СЕЕП са посочени разпоредбите на чл.13, чл.16, чл.19а и дял IV от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията; по СПП са посочени като правни основания същите разпоредби, както и разпоредбите на чл.43б, ал.1 от ЗПЗП за първите 30ха за които СЗ има право на подпомагане, по Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (ЗДП) е посочена разпоредбата на чл.2 от Наредба 3 от 17.02.2015г. Отново липсват каквито и да е мотиви на органа за извършените намаления и за оторизиране на сумите в посочените размери. В поясненията както към таблица 1, така и таблица 3 са изписани от органа всички възможни законови хипотези, но не и конкретни негови съображения, от които да се установи действителната му воля, относно приетите за недопустими площи и размера на оторизираните суми, както и защо са извършени конкретните намаления на исканите в заявлението суми. Аналогично е подходено и по отношение на площите с констатирани несъответствия, заявени по СП - основна и разясненията към таблица 4 от писмото. Освен, че е посочено отново правното основание на чл.43, ал.3, т.4 от ЗПЗП и декларативно е възпроизведен текста на разпоредбата: Разплащателна агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, органът отново не е изложил нито едно негово съображение за констатираните несъответствия на площите, заявени по СП - основна. Липсват каквито и да е мотиви - фактически съображения на органа, които да могат да обсъдени и проверени, както и съотнесени към изброените в разясненията към таблица 4 множество на брой правни разпоредби - чл.17 от Наредба 5 от 27.02.2009г. във вр. с чл.37, ал.2 от ЗПЗП, чл.28 и чл.29 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията, чл.24 от Наредба 105 от 22.08.2006г., чл.16а, ал.6 от същата Наредба във вр. с чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП, чл.31а от Наредба 3 от 17.02.2015г., чл.29, ал.1 (за СП - основна), чл.29а, ал.1( за СП - други), чл.30, ал.1 (за СП -ДККП), чл. 30а, ал.1 )за СП - П), чл.30б, ал.1 (СЗ - КЛЧ) и още много други. При липсата на фактически съображения на органа, изложени в писмото, съдът няма как да провери дали същите, кореспондират на посочените правни такива - на всички или на някои от тях. Съдът не е длъжен да издирва коя е приложимата от всички изложени правни разпоредби и да дава отговор на въпроса за законосъобразното им прилагане или да издирва други непосочени в писмото, както е процедирал в случая първостепенния съд. С влязлото в сила решение на АС - Разград за отмяна на предходно издаденото уведомително писмо преписката е върната за ново произнасяне, изрично е указано на административния орган, че следва да посочи конкретни фактически и правни основания за постановяване на съответния административен акт. Тези указания не са изпълнени, конкретни фактически основания от органа изобщо не са изложени, но за сметка на това са изброени всички възможни хипотези и правни основания, относими към съответните схеми и мерки, които могат да послужат като причина за недопустимост, включително и площи, попадащи в слой "Опожарени земеделски площи" за кампания 2020, които са недопустими за подпомагане, съгласно чл.10, ал.2 от Наредба 2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания. Основателни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на изводите на решаващия съд за липсата на допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. От съдържанието на уведомителното писмо, АС-Разград неправилно е приел наличието на ясни, конкретни и недвусмислени мотиви на органа, както и причините и начина на формиране на отразените в табличната форма на акта стойности. Липсва недвусмислено обосноваване на фактически и правни основания за изготвяне на административен акт точно с това съдържание. В предварително зададената форма на уведомителното писмо се съдържа описание за всяка една от колоните на използваната таблица, но преобладаващо в него са включени различни алтернативни хипотези, произтичащи от различни правни норми. От данните в оспорено пред административния съд уведомително писмо не е видно какви са конкретните установени в административното производство факти и кое от абстрактно посочените правни основания е приложено за случая, за да се достигне до записаните в съответната колона и ред стойности. В нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в оспореното УП няма ясно изразени мотиви, които да гарантират ефективно упражняване правото на жалба на адресата на акта и да осигурят възможност за съдебен контрол за спазване на материалния закон. Видно от съдържанието на атакуваното писмо, то не съдържа конкретните фактически основания за издаването му, чрез които административният орган да обоснове разпореденото намаление на исканите суми за съответните схеми и мерки за кампания 2020г., посочвайки и основанието за това. Трайно установената административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт не следва да води до игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуалните административни актове и следва да бъде изоставена от страна на зам. изпълнителния директор на ДФЗ. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти, преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма. Противно на приетото от първоинстанционния съд, настоящият състав счита, че тази дейност е недопустимо да се извършва за първи път от съда в производството по обжалване на административния акт. Според съдебната практика (съобразяваща се с незагубилото действие Тълкувателно решение 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд) е допустимо осъществяването на тази дейност да е видна и от други документи, съставени в административното производство от органът или негови помощни органи, но това не означава, че събраните доказателства трябва да се обсъждат и анализират за първи път в съдебното производство, а фактите, които се приемат за доказани от тях според административния орган да се посочват за първи път след сезиране на съда. В случая не е налице хипотеза, в която липсващите в уведомителното писмо мотиви - конкретни фактически и правни основания за постановения отказ се съдържат в друг акт, издаден от същия орган най - късно до изпращане на административната преписка с жалбата на съда или в документ, издаден от друг орган и цитиран изрично с номер, дата и издател в оспорения акт. В писмото не е налице и позоваване на друг акт. УП освен, че не препраща към доклада за проверка на площи също така не съдържа каквито и да е фактически и правни основания и не може да замести задължителните реквизити по АПК, липсващи в оспорения акт. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. В проведеното съдебно производство, чрез исканата от него и допусната съдебно - техническа експертиза, административният орган се домогва да уточни и изясни пред съда конкретните мотиви и причини на органа да издаде оспорения административен акт, което е недопустимо. Експертизата е допустимо доказателствено средство по чл.171, ал.2 от АПК, но същата не може да служи за установяване на факти и обстоятелства, непосочени от органа в уведомителното писмо, респективно да тълкува волята на органа, мотивирала го да издаде акт с това съдържание. Експертиза се назначава за проверка на приети за установени от органа факти, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания. В случая експертизата е възложена за изясняване действителната воля на органа, поради липсата на изложени конкретни фактически и правни съображения и изясняване на въпроси, за които няма никакви данни в писмото, както и изчисления относно размера на установените допустими и недопустими площи и причините за това, които констатации, следва да са посочени конкретно в писмото. Недопустимо е съща така в решението си съдът, издирвайки конкретно приложимите материалноправни разпоредби по отношение на заявените схеми да предполага какви са фактическите основания, мотиви на органа, относно извършеното намаление на исканите суми за подпомагане и въз основа на тях да дописва липсващите фактически съображения за отказа и приложимите материалноправни основания за това. В случая АС - Разград е приел за приложими разпоредбите на чл.9, ал.1, т.2, чл.10, ал.1, т.1 и ал.2 от Наредба 2 от 26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи, без изобщо да е налице позоваване на тези разпоредби от страна на административният орган в оспореното уведомително писмо. Недопустимо е също съдът в решението си дописва фактическите основания и констатации от извършените проверки на място, че процесните парцели не са обработени и почистени, а са заети от гъста растителност, както и че в тях има млади фиданки, очевидно недостигнали зрялост за плододаване. Неспазване на установената форма по чл.59, ал.2, т.4 от АПК е самостоятелно основание за отмяна на оспореното уведомително писмо по смисъла на чл.146, т.2 от АПК, което съдът неправилно е отрекъл с оспореното решение. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отмени обжалваната част на административния акт поради липса на задължителни реквизити по чл.59, ал.2, т.4 АПК - фактически и правни основания за извършените намаления и постановения частичен отказ за финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) намаление в размер на 7748.43лв.; Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (ЗДП) намаление в размер на 2281.61лв. 71лв. ; Схема за преразпределително плащане (СПП) намаление в размер на 131.48лв.; СП (основна) намаление със сумата 177594.12лв. и преписката да се върне на административния орган за ново, мотивирано произнасяне по заявлението за подпомагане за 2020г. в отменената част. При новото произнасяне административният орган, следва да изложи конкретни фактически основания по всяка една отделна схема/мярка от подаденото заявление, както и само относими към съответната схема и мярка конкретни правни основания по подаденото заявление за подпомагане, в съответствие с изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане в полза на касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции в претендирания размер от 22 882лв., от които заплатена държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 50лв., адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 12 170лв.( договор за правна защита и съдействие от 19.01.2024г., заплатено в брой) , заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 1502.05лв. и адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 9160 лева ( договор за правна защита и съдействие от 17.01.2025г. заплатено в брой. Възражението за прекомерност на претендиранато адвокатско възнаграждение от страна на ответника е неоснователно тъй като е направено само при условие, че е по - високо от минималните размери, предвидени в Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая заплатеното и претендирано адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство е в минималния размер по чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата и за касационното производство в минималния размер по чл.9, ал.2 от Наредбата. Воден от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение