Решение № 8331 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2352/2012 г.

Решение № 8331 от 12.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2352/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Валентин Асенов Далев от гр. Русе, представляван от адв. Карачолова, надлежно упълномощена, против решение № 16179/08.12.11 г., постановено от тричленен състав на V-то отделение на Върховния административен съд в производството по адм. д. № 7966/10 г. по описа на същия съд. С доводи за неправилност на решението се претендира отмяната му с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът, министър на отбраната, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, юрк. Колева, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното с нея решение да бъде оставено в сила, претендира разноски /юрисконсултско възнаграждение/ за тази инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба за неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № РД-26-179/25.05.10 г., с която министърът на отбраната на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратил служебното правоотношение с Валентин Асенов Далев на длъжност старши експерт в отдел "Персонална и индустриална сигурност на информацията, планиране и контрол", служба "Сигурност на информацията" с ранг "IV-ти младши", считано от 25.05.10 г. С постановеното в това производство решение оспорването е отхвърлено по съображения за законосъобразност на административния акт. Касационните оплаквания за неправилност на основанието по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК на така постановеното решение са неоснователни. Оспорващият Далев е заемал длъжност старши експерт в посочения отдел на Служба "Сигурност на информацията", която по силата на приетия с Постановление № 54/01.04.10 г. Устройствен правилник на Министерството на отбраната е преструктурирана в Дирекция "Сигурност на информацията" като съществувалите 46 щатни длъжности за цивилни и 40 за военнослужещи, в отдела респ. 8 за цивилни и 4 за военнослужещи, са редуцирани до 22 длъжности за цивилни и 18 за военнослужещи в дирекцията, а в отдела 5 длъжности за цивилни и 3 за военнослужещи. За длъжността "старши експерт" за цивилни служители е предвидена една щатна бройка. От писменото заключение на назначеното по делото в. л. Томова, прието и обсъдено от съда в унисон в процесуалните изисквания на Раздел V-ти, Глава четиринадесета от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложими на основание препращащата норма на чл. 144 АПК е установено, че по длъжностна характеристика за тази единствена длъжност са предвидени, наред със съществувалите и изпълнявани от жалб. Делев функции и нови контролни такива. При тези безспорни установявания изводът за наличие на реално съкращаване на длъжността е обоснован и в съответствие с материалния закон. Преструктурирането на администрацията с цел оптимизацията й е в оперативната самостоятелност на органа по назначението. Промените в настоящия казус са извършени въз основа на нов Устройствен правилник и съобразно определената с него численост на служителите, при което органът по назначението е имал компетентност да разпореди функциите, изпълнявани от държавните служители на длъжност "старши експерт" в съществувалата по стария Устройствен правилник Служба "Сигурност на информацията" да се поемат от един такъв, заемащ предвидената в новосъздадената дирекция 1 щатна бройка за тази длъжност. Общото намаляване на щатната численост на служителите в дирекцията, респ. намаляване щата за цивилни служители на длъжност "старши експерт" на един, обуславя законосъобразност на решаващия извод за неоснователност на оспорването, респ. за законосъобразност на заповедта предвид наличието на реално съкращаване на длъжността, заемана от касационния жалбоподател. В тази връзка следва да се има предвид, че отново в компетентността на органа по назначаване е решаването на въпроса кой от служителите следва да бъде определен да заеме длъжността, респ. с кого служебното правоотношение да бъде прекратено на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. В светлината на изложеното касационните доводи са явяват неоснователни, а позоваването на решение № 1946/15.02.10 г. по адм. д. № 5238/09 г. е некоректно, тъй като това решение е отменено от петчленен състав на Върховния административен съд с решение № 8818/28.06.10 г. по адм. д. № 4545/10 г. Следва обжалваното решение като постановено в съответствие с материалния закон да бъде оставено в сила. При този резултат на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски /юрисконсултско възнаграждение/ за тази инстанция в размер на 150 лв. на основание чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на II-ра колегия,