Решение № 7859 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5448/2012 г.

Решение № 7859 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5448/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ, Обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Георги Денев Дрянков, от гр. Габрово, ул. "Лазурна" № 7, ап. 13, е подал касационна жалба срещу решение № 19 от 19.03.2012 г. по адм. дело № 29/2012 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата му против обективиран в писмо рег. № 1679 от 25.01.2012 г. на началника на Районно управление "Полиция" (РУП), Габрово, при Областна дирекция "Полиция" (ОДП), с. гр., отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. По съображения за неправилно приложение на материален закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК, се претендира неговата отмяна. Ответникът - началникът на РУП, Габрово, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението на първостепенния съд не страда от пороци, съставляващи основания за касирането му, поради което жалбата следва да се отхвърли. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. Атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно. Касаторът е подал заявление с вх. № 10242/19.12.2011 г. по чл. 56, ал. 4 ЗОБВВПИ за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие, като е посочил, че същото му необходимо за "защита на живота и здравето, за отбрана и самоохрана на собствеността", без да сочи конкретни актове и действия, застрашаващи тези общественозначими ценности. На 18.01.2012 г. представя пояснения, в които подробно уточнява предишната си трудова заетост, мотивирайки с произтичащи от нея рискове, необходимост от самоотбрана. С оглед заявените в искането обстоятелства, административният орган е приел в мотивите на отказа си, че при липсата на фактически твърдения и представени доказателства за необходимост от снабдяване с оръжие за самоотбрана, не са налице предвидените предпоставки за постановяване на облагоприятстващ (разрешителен) административен акт по заявлението на Георги Дрянков. С оспореното решение състав на Административен съд - Габрово е отхвърлил жалбата срещу отказа на началника на РУП Габрово за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. За да постанови този правен резултат съдът е счел, че от доказателствата по делото не е обоснована необходимост от издаване на исканото разрешение, поради което постановеният в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ отказ е преценен като законосъобразен. Обосновано и в съответствие с материалния закон решаващият съд е приел, че след като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е установил наличието на основателна причина за носене на огнестрелно оръжие за самоотбрана, искането му правилно е прието за неоснователно от страна на компетентния административен орган. Съдът е изложил изключително подробни мотиви, в които детайлно е обсъдил ангажираните от страните доказателства, въз основа на тях вярно е установил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел в хипотезата на приложимия специален ЗОБВВПИ. Осъществяването на правнорегламентираната дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високата степен на риск за обществения ред и сигурност, не може да бъде самоцелно, а обосновано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставляват изпълняваните в миналото длъжности от касатора и обстоятелството, че притежава имот в покрайнините на с. Боженци. Релевираните доводи за потенциална опасност не могат да обосноват по несъмнен начин необходимост от извършване на правно регламентираната дейност, доколкото такава опасност съществува за всеки чл. на обществото, независимо от неговото занятие и местоживеене. Потенциалната нужда на заявителя не попада в обхвата на специалния закон, т. к. въведеният разрешителен режим изисква установяване на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава необходимост от носене на оръжие, извън хипотетични предположения. Освен, че липсват преки доказателства от естеството на осъществяваната от касатора в миналото дейност (бивш служител в автотранспорта с контролни функции, бивш служител на охраната на ВиК на яз. "Хр. Смирненски" и бивш кмет на с. Боженци), да произтичат рискове за личната му безопасност, следва да се има предвид, че самата мотивировка на искането сочи на хипотетична и поради това несигурна нужда от защита. При липсата на данни за актуални, конкретни и целенасочени действия, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. В този смисъл възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните със ЗОБВВПИ дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. Предвид изложеното, при постановяване на оспореното решение не са били допуснати сочените в касационната жалба нарушения, съставляващи основание за касирането му. Съдът е обсъдил доказателствата, приложени към административната преписка, въз основа на тях коректно е установил релевантните за спора факти и правилно ги е подвел в хипотезата на приложимия материалния закон. При липсата на инвокираните касационни основания, атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,