Решение № 507 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7940/2020 г.

Решение № 507 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7940/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Мирамар Инвест" ЕООД, ЕИК 160096534, подадена чрез пълномощниците адв. Гугушева и адв. Костов, срещу Решение № 760 от 14.04.2020 г., постановено по адм. дело № 1656/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-16001618002584-091-001/13.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 296/13.05.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП.

Касаторът оспорва първоинстанционното съдебно решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е извършил обективен анализ на събраните по делото доказателства, което се е отразило и върху постановения от него съдебен акт. По подробно изложени съображения в писмено становище се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по реда на чл. 80 ГПК.

Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП в депозирани по делото писмени бележки от процесуалния му представител юрк. Дамянова оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив е бил РА № Р-16001618002584-091-001/13.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 296/13.05.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Мирамар Инвест" ЕООД не е признато право на данъчен кредит в размер на 84 643, 31 лв. с начислени лихви 22 870, 86 лв. по фактури, издадени през определени периоди на 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. от следните доставчици: "АКВАГРАФИКС" ЕООД, "АЛЕКС 10" ЕООД, "ДОН ТОН" ЕООД, "ЙОАН" ЕООД, "МИСКО APT" ЕООД, "ЕРАЯ МЕДИКАЛ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, "СТОУН ХАУЗЕС" ЕООД, "ТИ ДЖИ ЕНТЕРТЕЙНМЪНТ" ЕООД, "АСКУН" ЕООД, "КОЛОРИ – 1" ЕООД, "ТЕЛЕ АДВАНС" ЕООД, "ВЕХСТРОЙМАР" ЕООД, "АДВЕРА Р 2016" ЕООД, "ЕКС ГРУП С" ЕООД и "НИКСИМ" ЕООД. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че дружеството не е опровергало констатациите на органите по приходите. Според съда в хода на ревизията е установено, че е налице фактуриране на стоки към "Мирамар Инвест" ЕООД, без да са налице представени доказателства за наличие на материален и трудов ресурс от преките доставчици, които са предпоставка за реалното осъществяване на въпросните доставки на стоки и услуги. Във връзка със заключението на изслушаната ССчЕ, съдът общо е посочил, че осчетоводяването на доставките, в т. ч и на придобиването на стоките по съответните материални сметки, както и осчетоводяването на последващата им реализация, не е достатъчно, за да се формира несъмнен извод за реалността на доставките по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Отново общо за всички доставчици на ревизираното лице, съдът е приел че не са представени доказателства къде са съхранявани стоките, материалите, продукцията до продажбата им, за складова база или за търговски обект, където са предадени и е започнало транспортирането им. За да приеме, че законосъобразно ревизиращите органи не са признали право на данъчен кредит, съдът е посочил, че по делото не са представени съпътстващи сделките доказателства, чието наличие би позволило да се направи несъмнен извод, че посочените във фактурите доставки са осъществени, така както предвижда чл. 6, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС.

Обжалваното решение е неправилно постановено.

Няма спор между страните по делото, че през ревизирания период "Мирамар Инвест" ЕООД извършва дейност по търговия на едро и дребно с продукти за басейни и СПА-центрове, изграждане на басейни, парни бани, сауни и други подобни. Дружеството е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 84 643, 31 лв., по фактури и доставчици, както следва:

• 1 647, 47 лв. по фактура № 1000000296/06.06.2015 г., издадена от "АКВАГРАФИКС" ЕООД с предмет на доставката строителни материали - гипс, теракол, латекс и кит мазилка;

• 3 608, 07 лв. по 3 бр. фактури, издадени през м. 10.2015 г. и м. 11.2015 г. от "АЛЕКС 10" ЕООД с предмет на доставките строителни материали - силикон, теракол, гипс в торби, санитарен силикон и цимент М350 в торби;

• 2 312, 01 лв. по 2 бр. фактури, издадени през м. 01.2016 г. и м. 06.2016 г. от "ДОН ТОН" ЕООД с предмет на доставките строителни материали - гипсокартон, теракол, колор кит, фугираща смес "Боро";

• 2 041, 19 лв. по 2 бр. фактури, издадени през м. 04.2014 г. от "ЙОАН" ЕООД с предмет на доставките строителни материали - теразид, акрипласт, фугираща смес, хидрозид, тераластик, полимерна боя;

• 1 015, 83 лв. по фактура № 1000000518/31.10.2014 г., издадена от "МИСКО APT" ЕООД с предмет на доставката строителни материали - цимент, гипсокартон, теракол и др.;

• 1 648, 01 лв. по фактура № 10000003837/14.06.2016 г., издадена от "МЕДИКАЛ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД с предмет на доставката строителни материали - гипс в торби, теракол, латекс, пороизолационен битумен лак и колор-кит;

• 1 805, 66 лв. по 3 бр. фактури, издадени през м. 01.2015 г. от "СТОУН ХАУЗЕС" ЕООД с предмет на доставките услуги - строително монтажни работи, включващи: шпакловка, полагане на водо набъбваща лента, полагане на винкел, подливане на борд и полагане на плочки;

• 946, 33 лв. по 2 бр. фактури, издадени през м. 01.2015 г. от "ТИ ДЖИ ЕНТЕРТЕЙНМЪНТ" ЕООД с предмет на доставката услуги - строително монтажни работи, включващи: облицовка на стени, изграждане на окачен таван и монтаж на ЕПС елементи, полагане на кабели, хидроизолиране, полагане и фугиране на стъклокерамична облицовка, шпакловка;

• 1 000, 00 лв. по фактура № 1000000442/15.12.2014 г., издадена от "АСКУН" ЕООД с предмет на доставката строителни материални - гипсофазер, воалит, цимент, арматурна мрежа, теракол, шпертплат, гипсово лепило;

• 10 230, 34 лв. по 8 бр. фактури, издадени през периода от 25.11.2015 г. до 25.01.2016 г. от "ТЕЛЕ АДВАНС" ЕООД с предмет на доставките строителни материали - стиропор, гипс в торби, теракол, латекс, кит мазилка, пороизолационен битумен лак, фасадна мазилка;

• 9 861, 62 лв. по 6 бр. фактури, издадени през м. 10.2016 г. от "ВЕХСТРОЙМАР" ЕООД с предмет на доставките строителни материали - лепило, теразид, мазилка, хидрозид, акрипласт, фугираща смес, тресит, мрежа от фибро стъкло;

• 4 909, 31 лв. по 3 бр. фактури, издадени през м. 11.2016 г. от "АДВЕРА Р 2016" ЕООД с предмет на доставката консултантски услуги - "Проучване и консултация за доставка на стъклокерамика" и "Консултантски услуги техническа документация";

• 34 171, 69 лв. по 25 бр. фактури, издадени през м. 11.2016 г. и м. 12.2016 г. от "ЕКС ГРУП С" ЕООД с предмет на доставките строителни материали и услуги;

• 2 000, 04 лв. по 2 бр. фактури, издадени през м. 12.2013 г. от "НИКСИМ" ЕООД с предмет на доставките строителни материали - хидрозид, лепило, фугарид, теразид, боя, тераластик, тресит и фугираща смес.

Органите по приходите са приели, че няма реално извършено прехвърляне на собственост върху стоки /строителни материали/ и осъществени услуги /строителни дейности и консултантски услуги/, съобразно легалното определение за доставка, дадено в чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Поради това на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС на "Мирамар Инвест" ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от горепосочените доставчици.

При постановяването на решението си, първоинстанционният съд не е направил фактически установявания относно доставките на посочените по-горе издатели на процесните фактури. Съдът не е обсъдил коректно събраните доказателства и изводите на приетата ССчЕ. Не е обсъдена конкретно всяка доставка, а е направен обобщаващ извод, че не е налице реалност на доставките, като този извод дори не е мотивиран. Видно от административната преписка по делото са представени конкретни доказателства, които са обсъдени в заключението на ССчЕ - извършване на СМР по представени протоколи обр. 19, за които има издадени фактури от "Стоун Хаузес" ЕООД, както следва: № 1000000397/22.01.2015 г., № 1000000374/14.01.2015 г., № 1000000358/08.01.2015 г. с предмет на СМР по протокол, като във всеки един от протоколите са описани видовете СМР и конкретния обект, но съдът не е взел конкретно отношение като най-общо е приел, че няма реална доставка. По други фактури за извършени услуги, издадени от "Ти Джи Ентертеймънт" ЕООД доказателствата са идентични - посочени са видовете СМР, обект, но отново липсва конкретно обсъждане, а обобщаващият извод за цялото съдебно производство е за липса на реални доставки. За извършените консултантски услуги са представени договори, като всяка фактура е придружена от протокол за предаване, както и от обяснение за каква дейност, извършвана от ревизираното дружество, конкретно са били необходими тези консултантски услуги. Така представените документи също са оставени без обсъждане в съдебното решение. Не са коментирани и установените от вещото лице обстоятелства във връзка с депозирани обяснения от доставчици и потвърждаване на извършване на доставките от "Теле адванс" ЕООД, "Ерая медикъл инженеринг" ЕООД, "Миско арт" ЕООД, "Дон тон" ЕООД и "Акваграфикс" ЕООД. Съдът е игнорирал и представените протоколи, придружаващи фактурите за предаване на стоките от "Вехстроймар" ЕООД, "АДВЕРА Р" ЕООД, "ЕКС ГРУП" ЕООД.

Задължение на съда по чл. 160, ал. 1 ДОПК е да реши спора по същество, поради което е длъжен да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Вместо това в обжалваното решение са изложени общи, а не конкретни мотиви, което е пречка настоящата съдебна инстанция да извърши проверка за законосъобразност. Решението на Административен съд – Пловдив не съдържа преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи по спора за съществуването на установените с РА публични задължения. Не е даден отговор на нито един от доводите в първоинстанционната жалба. Що се отнася до изслушаната ССчЕ - на основание чл. 202 ГПК съдът е бил длъжен да обсъди заключението по нея заедно с останалите доказателства по делото, което не е направено. Първоинстанционният съд е допуснал и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неназначаването на поисканата съдебно-техническа експертиза. От данните по делото е видно, че в съдебното заседание на 17.09.2019 г. процесуалният представител на "Мирамар Инвест" ЕООД е поискал да бъде назначена съдебно-техническа експертиза, което искане съдът е намерил за допустимо и основателно, но е посочил, че заключението следва да бъде изготвено след приемане на ССчЕ. След приемане на ССчЕ, съдебно-техническа експертиза не е назначена, което представлява съществен процесуален пропуск.

Предвид изложеното, атакуваното решение като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизвоствените правила, изразяващи се в липса на анализ на доказателствата и липса на обосновани изводи за незаконосъобразност на РА, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на спора, съдът следва да направи анализ на събраните доказателства, като изложи собствени фактически констатации относно спорните по делото факти за получаването на стоките и услугите по различните фактури като разгледа представените доказателства поотделно относно всеки от доставчиците и всяка реализирана от съответния доставчик доставка към "Мирамар Инвест" ЕООД, след което с оглед всички събрани доказателства да извърши обоснована преценка дали са налице предпоставките за упражняване на данъчен кредит по отношение на същите доставки. Единствено в такава хипотеза би могло да се приеме, че съдът е извършил необходимия анализ на доказателствата в тяхната съвкупност и цялостна взаимовръзка, съответно само тогава би могъл да формира вътрешно убеждение досежно спорните въпроси в производството пред него. При новото разглеждане на делото, съдът следва да назначи вещо лице, което да отговори на поставените въпроси по допусната съдебно-техническа експертиза.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неправилно и следва да бъде отменено на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който съгласно изложените по-горе мотиви да постанови решение по същество, след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на анализ да извърши обоснована преценка дали са налице предпоставките за упражняване на данъчен кредит по отношение на спорните доставки.

Разноски: На основание чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният съд ще следва да се произнесе и по направените разноски пред настоящата касационна инстанция.

Водим от горното Върховният административен съд, състав на Осмо отделение