Решение № 4559 от 12.5.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от "Балдаран спринг" АД срещу заповед РД-01-312/10.05.2021 г. на министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 69, ал. 7 от Закона за храните е призната изворна вода:с търговско наименование: БАЛДАРАН, добита от: подземно водно тяло BG3G00000PgN020 Пукнатинни води - Пещера- Доспат , каптиран естествен извор Балдаран , с място на експлоатация: Девин, в обект за бутилиране на изворна вода. който е вписан в регистъра по чл. 24, ал. 2 от Закона за храните, находящ се на адрес: [улица], гр. Девин, община Девин, област Смолян, бутилирана от: БАЛДАРАН СПРИНГ АД с [ЕИК]. Заповедта се обжалва в частта, в която като наименование на извора е посочено "подземно водно тяло BG3G00000PgN020 Пукнатинни води - Пещера- Доспат , като наименование на водовземното съоръжение е посочено : "каптиран естествен извор Балдаран и като място на експлоатация е посочено :"Девин".

Счита административния акт за незаконосъобразен, излага доводи за противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Мотивира правния си интерес като сочи, че от 2014 г. предлага на пазара изворна вода под търговско наименование БАЛДАРАН, изписано с големи букви върху етикета в хипотезата на чл. 23, ал.1 от Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, съответстващ на чл. 8, ал. 1 от Директива 2009/54/ЕО - на основание, че наименованието на извора е Балдаран , а мястото на водовземане, което се обхваща от по-общата категория място на експлоатация , е местност Балдарана . Ако актът влезе в сила в обжалваната част, търговското наименование БАЛДАРАН ще попадне в обхвата на приложение на чл. 23, ал.3 от Наредбата, респ. чл. 8, ал. 3 от Директива 2009/54/ЕО и за жалбоподателя ще възникне задължение да изпише върху етикета наименованието BG3G00000PgN020 Пукнатинни води Пещера - Доспат с букви най-малко един и половина пъти по-високи и по-широки от най-голямата буква, използвана в търговското наименование. Претендира разноски по представен списък.

Процесуалният представител на ответната страна излага становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Жалбата е процесуално допустима, подадена на 03.06.2021 г., в законоустановения 14-дневен срок, при съобщаването й с обратна разписка на 20.05.2021 г. Независимо, че е издадена служебно може да засегне права и правни интереси на жалбоподателя. Неоснователни са доводите на ответната страна, че след като на основание пар.6 от ПЗР на ЗХ предлаганият от жалбоподателя продукт е служебно признат от министъра на здравеопазването и неговото търговско наименование е запазено не е налице правен интерес от оспорване на заповедта, в която също е посочено, че подлежи на обжалване.

Жалбата е частично основателна.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган, министърът на здравеопазването, в съответствие с предоставените му правомощия по чл. 69, ал. 1 и 7 от Закона за храните във връзка с § 6 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за храните. Въз основа на издадените заповеди за служебно признаване министърът на здравеопазването утвърждава списък на признатите изворни води от Република България.

Заповедта е издадена на основание § 6 от ПЗР на ЗХ във връзка с 69, ал. 7 от ЗХ във връзка с чл. 69, ал. 1 от ЗХ. Заповедта за признаване на изворна вода е издадена от Министъра на здравеопазването въз основа на служебно представени от Регионалната здравна инспекция документи и информация в резултат на извършена от тях проверка на бизнес оператора.

Предвид обстоятелството, че оспорената заповед е издадена служебно съгласно § 6 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за храните, с писмо изх. 16-00- 93/09.07.2020 г. Министерството на здравеопазването е изискало от всички регионални здравни инспекции да бъде създадена организация за извършване на проверка на място, като се изясни актуалността на информацията, вписана в издаденото удостоверение за регистрация по отменения Закон за храните. При проверката е разпоредено да се изиска и подробна информация, под формата на декларация от всеки бизнес оператор, от която да е видно наименованието на пусканата на пазара натурална минерална, изворна или трапезна вода, данни за мястото на експлоатация, наименованието на находището за минерални води, съответно наименованието на подземното водно тяло/извора за изворни води.

В представената декларация от БАЛДАРАН СПРИНГ АД е посочено следното: търговско наименование на предлаганата на пазара бутилирана изворна вода: БАЛДАРАН ; име на извора: Балдаран; място на експлоатация на подземното водно тяло: каптиран извор Балдаран; бутилирането на изворната вода се извършва в предприятие за производство в гр. Девин.

1. В Закона за храните законодателят е дал възможност в заповедта за признаване на изворна вода алтернативно да се посочи подземното водно тяло или изворът. Както посочва жалбоподателят в разпоредбите на чл. 68, ал. 3, т. 1 и чл. 69, ал. 2, т. 1 от Закона за храните понятието извор е използвано като алтернатива на подземно водно тяло , не като синоним, тъй като двете лексикални единици са разделени със знак. Според ответната страна в оспорената заповед е посочено наименованието на подземното водно тяло - Пукнатинни води - Пещера-Доспат , доколкото от страна на жалбоподателя не са посочени данни за извор по смисъла на Директива 2009/54/ЕО.

Съгласно чл. 68, ал. 3 ЗХ заповедта за признаване на изворни води съдържа най-малко: 1)идентификационен код и наименование на подземното водно тяло/извора, 2)наименованието на мястото на експлоатация и 3)търговското наименование, под което водата се предлага на пазара и въз основа на тази заповед се изготвя Списък на признатите изворни води от Република България, който съответства по форма на Списъка на натуралните минерални води, признати от държавите членки в съответствие с чл. 1 на Директива 2009/54/ЕО, публикуван в Официален вестник на ЕС.

По т. 1 Списъкът по чл. 1 на Директива 2009/54/ЕО съдържа три, свързани с водата наименования: i) наименованието на извора, ii)мястото на експлоатация, и iii)тьрговското описание на водата. Оттук следва, че 1) "идентификационен код и наименование на подземното водно тяло/извора , 2) наименованието на мястото на експлоатация и 3) тьрговското наименование, под което водата се предлага на пазара отговарят по съдържание съответно на i) наименованието на извора , ii) мястото на експлоатация , )iii тьрговското описание . Анализът на атакуваната заповед показва, че два от тези елементи, а именно търговското наименование на изворната вода и мястото на експлоатация, са обозначени по същия начин, като в Списъка по чл. 1 на Директива 2009/54/ЕС).

Следователно, текстът ,"подземно водно тяло BG3G00000PgN020 Пукнатинни води Пещера Доспат се отнася до третия минимално необходим елемент от съдържанието на заповедта - идентификационен код и наименование на подземното водно тяло/извора , който съответства на името на находището при минерални води и на наименование на извора в Списъка по чл. 1 на Директива 2009/54/ЕО). Това се установява и от докладите на зам. министъра на здравеопазването С. Йорданова (стр. 42-51 от делото).

В жалбата са направени неоспорени от ответника твърдения, подкрепени от доказателства, които установяват, че водата от подземно водно тяло BG3G00000PgN020 Пукнатинни води Пещера - Доспат излиза на повърхността в множество различни точки - естествени или изкуствени излази (каптажи, сондажи, кладенци), на които са изградени водовземни съоръжения. Те се намират на значително разстояние едни от други и съставът и характеристиките на водата, добивана от различните водовземни съоръжения не са еднакви в рамките на естествената флуктуация - което ответникът изрично признава. Същото становище застъпват заместник-министърът на околната среда и водите и Председателят на Комисията за защита на потребителите, видно от представеното по делото писмо от изх. 48-00490/06.07.2021г. с копие до Министерство на здравеопазването. По данни на МОСВ, подземно водно тяло BG3G00000PgN020 Пукнатинни води Пещера - Доспат е с площ от 769 кв. км. и има няколко десетки излази с изградени на тях водовземни съоръжения на територията на Пловдивска, Пазарджишка и Смолянска области. Представените по делото доказателства за физикохимичния състав на вода БАЛДАРАН и физикохимичния състав на вода с търговско наименование Pure Н20, добита от водовземно съоръжение (ненаименован тръбен кладенец), изградено на друг излаз на същото подземно водно тяло BG3G00000PgN020 Пукнатинни води Пещера - Доспат установяват, че двете води имат различен състав и характеристики, така например, съдържанието на Na, Са и Mg, както и общата минерализация се различават в пъти. Този факт изключва възможността подземно водно тяло BG3GOOOOOPgN020 Пукнатинни води Пещера - Доспат да бъде извор по смисъла на Директива 2009/54/ЕО.

Съгласно решение от 24 юни 2015 г. по дело С-207/2014 във връзка с преюдициално запитване за тълкуване на чл. 8 от Директива 2009/54/ЕО понятието натурална минерална вода от един и същ извор", съдържащо се в член 8, параграф 2 от Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 година относно експлоатацията и предлагането на пазара на натурални минерални води, трябва да се тълкува в смисъл, че означава натурална минерална вода, която е експлоатирана от една или повече естествени или получени чрез сондаж точки на излизане на повърхността и произлиза от един и същ воден хоризонт или от едно и също подземно находище, ако на всички тези естествени или получени чрез сондаж точки на излизане на повърхността тази вода притежава идентични характеристики с оглед на критериите, посочени в приложение I към споменатата директива, и тези характеристики остават постоянни в рамките на естествената флуктуация.

Ответникът не твърди, че подземно водно тяло BG3G00000PgN020 Пукнатинни води Пещера - Доспат е извор по смисъла на Директива 2009/54/ЕС), напротив, прави изявление в обратна посока.

С оглед разпоредбата на чл. 68, ал.2 от ЗХ заповедта за признаване на изворна вода следва да съдържа наименованието на извора по смисъла на Директива 2009/54/ЕС). Тъй като подземното водно тяло BG3G0O0OOPgNO2O Пукнатинни води Пещера - Доспат не е извор по смисъла на Директива 2009/54/ЕО, то в атакуваната заповед трябва да се посочи наименованието на извора - БАЛДАРАН , а не наименованието на подземното водно тяло.

Действително видът съоръжение каптираният естествен извор е различно от понятието извор, но обжалваната заповед не е посочен изворът. В случая и изворът и водовземното съоръжение имат едно и също име - Балдаран. В конкретния случай извор Балдаран е водата на част от подземно водно тяло BGSGOOOOOPgNOZO Пукнатинни води Пещера - Доспат , която излиза на повърхността в местност Балдарана.

В настоящия случай водата от подземното водно тяло няма еднакъв състав и характеристики на всички точки на достигане на повърхността, поради което "подземното водно тяло не може да се използва като алтернатива на извор . След като, както твърди и ответникът, подземно водно тяло BG3G00000PgN020 Пукнатинни води Пещера - Доспат не е извор по смисъла на Директива 2009/54/ЕС), и след като текстът каптиран естествен извор Балдаран се отнася до съоръжението, чрез което се реализара водовземането, следва, че обжалваната заповед не съдържа наименованието на извора, по смисъла на Директива 2009/54/ЕС), което е в нарушение на чл. 68, ал. 3, връзка с чл. 68, ал,2 от ЗХ.

От изложеното следва, че като е посочил, че водата с търговско наименование Балдаран е добита от подземно водно тяло BG3G00000PgN()20 Пукнатинни води Пещера - Доспат , вместо от извор БАЛДАРАН , ответникът е нарушил материалния закон (чл. 69, ал.7 във връзка с чл. 69, ал.1 и 2 и чл. 68, ал.2 и 3 от ЗХ).

2.По отношение наименованието на водовземното съоръжение.

В чл. 89 на Наредба 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води са посочени видовете съоръжения за подземни води, вкл. по т. 4 каптажи на извори. Водовземните съоръжения биват няколко вида - тръбен кладенец (ТК), сондажен кладенец (СК), каптиран естествен извор (КЕИ). При спазване на нормативноопределените видове съоръжения,съгласно чл. 89, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, е изписан видът на водовземното съоръжение, като за яснота е добавено и неговото име. След направена справка в публикувания на официалната интернет страница на Басейнова дирекция Източнобеломорски район Регистър на издадените разрешителни за водовземане от подземни води ([интернет адрес]) в колона име на съоръжението е записано КЕИ Балдарана , като абревиатурата КЕИ, означава каптиран естествен извор . Компетентният орган, под име на съоръжението е посочил КЕИ Балдарана , а не както е поискал бизнес операторът водовземно съоръжение Балдаран .

Текстът каптиран естествен извор Балдаран в обжалваната заповед се отнася до вида и наименованието на водовземното съоръжение, т.е до системите или съоръженията, чрез които ще се реализира водовземането, както е видно от Разрешителното за водовземане на подземни води , Регистъра на разрешителни за водовземане на подземни води на МОСВ , Списъка на признатите в България изворни води и докладите на заместник-министър С. Йорданова.

В заповедта ясно е посочено, че наименованието на водовземното съоръжение е каптиран естествен извор Балдаран , което съответства на чл. 89 на Наредба 1 от 2007 г.т.4. Обстоятелството, че видът на съоръжението включна думата извор - каптиран естествен извор по смисъла на чл. 89 на Наредба 1 от 2007 г. не води до незаконосъобразност и до объркване с понятието извор по смисъла на директивата както счита жалбаподателя. Видно от представеното от жалбоподателя Разрешително за водовземане от подземни води 31510418/11.7.2013 г. съоръжението, чрез което ще се реализира водовземането, е каптиран естествен извор Балдарана .

Неоснователно жалбоподателя счита, че в наименованието на водовземното съоръжение не може да се включи КЕИ, а само Балдаран. В тази част жалбата е неоснователна.

1. По отношение мястото на експлоатация

Според административния орган понятието място на експлоатация не е дефинирано в българското законодателство, и в Директива 2009/54/ЕО. Точка 2 буква в и точка 3 от Приложение II Условия за експлоатация и предлагане на пазара на натурална минерална вода на Директива 2009/54/ЕО, приложимо и за изворната вода чл. 9, пар. 4 от Директивата, изрично указва, че процесът бутилиране и производствените мощности по бутилиране са имплицитна част от експлоатацията на едно находище/подземно водно тяло. Поради това административният орган счита, че мястото на бутилиране е и място на експлоатация.

Доводите на административния орган са, че жалбоподателят посочил в декларацията си като място на експлоатация водовземното съоръжение, а именно Каптиран извор Балдаран , т.е. в подадената декларация няма посочено място на експлоатация. При съобразяване с данните от Публичния регистър на бизнес операторите и обектите за производство на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води,в който е посочен адресът на предприятието за бутилиране на изворна вода БАЛДАРАН ([улица], гр. Девин, община Девин, област Смолян), като място на експлоатация в оспорената заповед е посочено мястото на бутилиране, а именно гр. Девин.

Разпоредбата на чл. 68, ал.3 ЗХ установява, че мястото на експлоатация е един от трите елемента от Списъка по ал. 1 и, следователно и задължителен елемент в заповедта за признаване по чл. 69, ал.1, въз основа на която той се изготвя.

В Списъка по чл. 1 от Директива 2009/54/ЕС), към който препраща разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗХ, също се използва терминът място на експлоатация (третата колона). Мястото на експлоатация на извора е по-широко понятие от мястото на бутилиране и обхваща пълния производствен процес - от водовземането до бутилирането, (вж. становището на ЕК, Генерална дирекция Здраве и безопасност на храните (DG SANTE) .

В настоящия случай, изворът и самото водовземно съоръжение се намират в местност Балдарана. [населено място], община Батак, а бутилирането се извършва в гр. Девин. Следователно мястото на експлоатация обхваща и местност Балдарана, където се извършва водовземането (началото на производствения процес) което следва да се обективира в заповедта за признаване на изворна вода Балдаран.

Като не е обективирал в атакувания акт мястото на водовземане (местност Балдарана), а само мястото на бутилиране, което е различно от мястото на водовземане, административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 68, ал.3, т.2 от ЗХ, която изисква да се посочи "мястото на експлоатация .

Правната рамка на експлоатацията на натурални минерални и изворни води, зададена от Директива 2009/54/ЕС), има за цел защита здравето на потребителите, предпазване на потребителите от въвеждане в заблуждение и гарантиране на честна търговия (т. 5 от преамбюла). Аналогични са и целите на Закона за храните - да гарантира висока защита на здравето и интересите на потребителите по отношение на храните и да осигури прилагане на правото на Европейския съюз в областта на храните (чл. 2 от ЗХ). Изискването за посочване наименованието на извора и мястото на експлоатация е в изпълнение на тези цели. Налице е несъответствие с целта на закона, поради неточното посочване на името на извора и мястото на неговата експлоатация.

С оглед на това акта в атакуваната част следва да се отмени частично и да се върне преписката на министъра на здравеопазването за издаване на нов акт с указания за посочване на наименованието на извора, мястото на експлоатация , а именно: наименование на извора: БАЛДАРАН; мястото на експлоатация:местност БАЛДАРАНА, [населено място].

В разрешителното за водовземане на подземни води е записано, че каптираният извор КИ "Балдарана" е разположен в имот с номер 000106, местност "Балдарана" от землището на [населено място], община Батак, област Пазарджик.

Правилно като наименование на водовземното съоръжение в акта е посочено: каптиран естествен извор Балдаран ; /КЕИ БАЛДАРАН /, поради което в тази част жалбата е неоснователна.

С оглед изхода на спора жалбоподателят има право на 2/3 от направените разноски по делото, а ответника по жалбата - на 1/3 от разноските по делото.

От страна на "Балдаран спринг" АД е представен списък с разноски за 3000 лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв. държавна такса, за административния орган се определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лв. по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Жалбоподателят има право на разноски в размер на 2033 лв., ответната страна - на 80 лв., следователно по съразмерност и компенсация на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в размер на 1953 лв.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение