Решение № 13958 от 21.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1164/2014 г.

Решение № 13958 от 21.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1164/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна против решение № 3141 от 11.12.2013 г. на Административен съд, град Варна, постановено по адм. дело № 3421/2013 г. С решението е отменен ревизионен акт № 031300874/14.06.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Варна, потвърден с решение № 458/29.08.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", гр. Варна, с който на Людмил Кръстев Николов в качеството му на ЕТ "Кристи - ЛС - Людмил Николов" са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 15 436.44 лева и съответните лихви, в резултат на извършена съгласно чл. 173 от ЗКПО корекция на преотстъпен данък върху доходите за 2010 г. по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно тълкуване и приложение на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО при тълкуването и прилагането на визираното в нормата условие за преотстъпване на данъка. Касаторът счита, че за да е изпълнено изискването за ползване на данъчното облекчение - преотстъпеният данък да е инвестиран в изграждането на нова сграда - новата сграда, следва да е изградена напълно или до степен "груб строеж" до края на годината, следваща годината на преотстъпване - в случая до края на 2011 г. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на разноски в конкретно посочен размер. Ответникът - Людмил Кръстев Николов, в качеството му на ЕТ "Кристи - ЛС - Людмил Николов", чрез пълномощника адв. Роман Иванов от Адвокатско дружество "Неделчев, Филипова, Иванов" оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в устните състезания по делото и в представен писмен отговор. Претендира разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение административният съд е отменил ревизионен акт № 031300874/14.06.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Варна, потвърден с решение № 458/29.08.2013 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Варна, с който на Людмил Кръстев Николов в качеството му на ЕТ "Кристи - ЛС - Людмил Николов" са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 15 436.44 лева и съответните лихви от 3 375.83 лева, произтичащи от корекция на преотстъпен данък за 2010 г. по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, на основание чл. 173 от ЗКПО. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице предвидените от закона условия за ползване на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители, в това число и на спорното условие по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО - преотстъпеният данък да е инвестиран в изграждането на нова сграда, необходима за извършването на дейностите по производство на непреработена растителна и животинска продукция - в случая в "Склад за селскостопанска продукция", находящ се в с. Средно село, община Ветрино, обл. Варна. Този извод е основан на установените по делото факти, че към края на 2011 г. ревизираният земеделски производител е извършил разходи за изкопни работи и закупуване на строителни материали във връзка изграждането на посочената сграда, които разходи съгласно заключението на вещото лице са отчетени по дебита на сметка 613/1 "разходи за придобиване на дълготрайни активи". Според първоинстанционния съд единственото условие, което поставя нормата на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО е лицето, което претендира преотстъпване на данъка, да го е вложил в нова сграда или в нова земеделска техника. При наличието на доказателства за направени разходи по изграждането на нова сграда, съдът е приел за неправилен изводът на данъчния орган, че следва сградата да е завършена в груб строеж до края на 2011 г., тъй като законодателят не е поставил такова ограничение - до края на 2011 г. следва преотстъпеният данък да е инвестиран в нова сграда. Според съда понятието "инвестиране" следва да се разбира като сума пари, която е отклонена от текущото потребление с очакване за отложена възвръщаемост, реализирана постепенно т. е. влагане на определена сума пари в актив, който на по-късен етап ще донесе печалба. Въз основа на доказателствата по делото, съдът е приел, че е налице влагане на преотстъпеният данък в изграждане на нова сграда до края на 2011 г. т. е. налице е инвестиране на данъка в нова сграда, която е започната да се строи, независимо, че строителните книжа са с по-късна дата. При тези фактически данни, в решението е обоснован правен извод за липса на основания по чл. 173 от ЗКПО за корекция на преотстъпения данък в размер на 15 436.44 лева, деклариран от ревизираното лице - земеделски производител за 2010 г. на основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 189б от ЗКПО. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, при условията за преотстъпване на корпоративния данък по чл. 189б от ЗКПО. Данъчното облекчение за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО се предоставя на данъчно задължени лица, регистрирани земеделски производители, в размер до 60 на сто за данъчната им печалба от дейност по производството на непреработена растителна и животинска продукция. Разпоредбата на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО /в приложимата й по време редакция/ предвижда, че данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването; 2. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; 3. дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации и 4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1. В конкретния случай спорно е изпълнението единствено на първото условие - преотстъпеният данък инвестиран ли е в нова сграда по смисъла на чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО. Органите по приходите и директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", считат, че изпълнението на това условие, в случаите когато данъкът е вложен в изграждането на нова сграда, предполага изграждането й да е завършено в срока за инвестиране на данъка - до края на година, следваща годината на преотстъпване на данъка. Това разбиране е в противоречие с чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, с чл. 4, § 4 от Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ на малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент № 70/2001, както и на решението на Европейската комисия С (2011)863 от 11.02.2011 г. относно Държавна помощ за България, Помощ № 546/2010 г. Правилно съдът е приел, че условието по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО е за инвестиране на преотстъпения данък в определен срок - до края на годината следваща годината на ползване на данъчното облекчение. В този смисъл е § 15 от решението на Европейската комисия С (2011)863 от 11.02.2011 г. относно Държавна помощ за България, Помощ № 546/2010 г., където условието е "инвестициите трябва да бъдат извършени през година". Съгласно § 12 от същото решение приемливи инвестиции в рамките на предоставяната държавна помощ са "изграждане и придобиване на нова сграда или подобрения на съществуваща сграда, които водят до съществена промяна в предназначението й, като промените трябва да са пряко свързани със земеделска дейност". Нормата на чл. 4, § 4 от Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията определя разходите по изграждането на недвижим имот, като приемливи разходи за постигане на очертаните в § 3 на същата разпоредба, цели на инвестициите. В случая от събраните по делото доказателства е установено, че в периода, следващ годината на преотстъпване на данъка т. е. до края на 2011 г. ревизираният земеделски производител е направил разходи за изграждането на недвижим имот - нова сграда и по-конкретно "Склад за селскостопанска продукция". С това условието по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО преотстъпеният данък да е инвестиран в определения от закона срок е спазено. В този смисъл е и цитираната норма на чл. 4, § 4 от Регламент № 1857/2006 на Комисията, според която разходите за изграждане на недвижим имот са предвидени като отделен вид приемливи разходи от тези за придобиването на недвижим имот /в това число и чрез изграждането на нова сграда/. Тези разходи съответстват и на предвидените чл. 4, § 3 от Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията цели на предоставяната държавна помощ. При така действащите разпоредби, правилно съдът е приел, че изискване новата сграда да е изградена в определения срок за инвестиране на данъка, не е предвидено в закона. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че първонистанционният съдът не е допуснал нарушение при тълкуването и приложението на материалния закон и по-конкретно нормата на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО. Изпълнението на останалите условия по чл. 189б от ЗКПО от страна ревизираното лице не е било спорно по делото, поради което крайният извод на административния съд, че не са налице условията по чл. 173 от ЗКПО за корекция на преотстъпения данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2010 г. следва да бъдат споделени. По тези съображения, настоящият състав намира, че решението следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация в размер на 800 лева, платено адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,