Решение № 9070 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4358/2016 г.

Решение № 9070 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4358/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на правосъдието чрез пълномощници К. и Д. - гл. юрисконсулти против решение № 2708/10.03.2016 г., постановено от Върховния административен съд, Трето отделение по адм. д. № 6445/15 г., с което по жалба на З. З. е отменена заповед № СД-05-50/15.04.2015 г. на министъра на правосъдието за одобряване на списък на кандидатите с нередовни документи, които не са отстранили нередовностите в указания срок, в частта, в която З. П. З. е включен в списъка поради това, че не е удостоверил минимално изискуемия юридически стаж по чл. 8, ал. 2 и ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и преписката е изпратена на Министъра на правосъдието за произнасяне по подаденото от З. П. З. заявление вх. № 94-3-18/21.03.2015г да бъде допуснат до участие в обявения със заповед № ЛС-И-1196/10.11.2014 г. на министъра на правосъдието конкурс за нотариуси относно районите на Районен съд - Тополовград и Районен съд - П. Със същото решение Министъра на правосъдието е осъден да заплати на З. З. разноски в размер на 160 лева. В касационната жалба се твърди недопустимост на решението, евентуално неправилност. Доводите за недопустимост на решението се свеждат до това, че обжалваната заповед е част от процедура и няма самостоятелно значение, поради което съдът се е произнесъл по акт, неподлежащ на самостоятелен съдебен контрол. По този довод се сочи и съдебна практика. Доводите за неправилност на съдебното решение се свеждат до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са, че съдът не е съобразил обстоятелството, че изброяването на длъжностите в чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от ЗННД е изчерпателно, поради което тълкуването му направено от първоинстанционния съд е неправилно. Касаторът иска обезсилване на решението, а в условията на евентуалност отмяната му и потвърждаване на атакуваната заповед в оспорваната й част. Ответникът в касационното производство - З. П. З. чрез процесуалния си представител иска отхвърляне на касационната жалба по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Становището на прокурора по довода за недопустимост на решението е за неговата неоснователност. Според представителя на ВАП, заповедта на министъра на правосъдието в оспорената й част пряко и непосредствено засяга субективното право на участие на жалбоподателя, тя е израз на изпълнително-разпоредителната дейност на министъра на правосъдието и засяга жалбоподателя в качеството му на страна в административното производство. По съществото на спора, прокурорът счита, че съдът е направил обоснована преценка на длъжността "длъжностно лице по регистрацията", която можела да се приеме като основание за наличие на изискуемия юридически стаж по чл. 8, ал. 2 от ЗННД и да се тълкува като прослужено време, независимо че не влиза в изброените длъжности по чл. 8 от ЗННД. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Жалбата е неоснователна. С оспорената пред първоинстанциониня съд заповед на министъра на правосъдието е одобрен списък на кандидатите с неотстранени нередовности, установени по документите им, част от който е и жалбоподателят под № 20 в списъка, за когото е записано, че не е удостоверил минимално изискуемия юридически стаж по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗННД. Административният съд е определил като спорен въпроса - заеманата от жалбоподателя длъжност - "длъжностно лице по регистрацията" в дирекция "Длъжностни лица по регистрацията" към Агенция по вписванията отговаря ли на изискванията по чл. 8, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2 и ал. 3 ЗННД. За да отговори положително на този спорен въпрос, съдът е възприел данните от длъжностната характеристика за длъжността "длъжностно лице по регистрацията" към АВ, трудовата книжка на лицето, както й е съобразил разпоредбата на чл. 20, ал. 5 ЗТР, според която стажът на длъжността "длъжностно лице по регистрацията" се зачита за юридически стаж. Съдът е посочил, че Законът за търговския регистър и Законът за нотариусите и нотариалната дейност уреждат обществени отношения в различни области, така че не се намират в съотношение на общ и специален, за да се изключи прилагането на първия от тях. Въз основа на съдържанието на изпълняваната от жалбоподателя длъжност, съдът е приел, че тя може да се определи като експерт по правни въпроси в държавната администрация по смисъла на чл. 8, ал. 2 ЗННД. Съдът е продължил в разсъжденията си, посочвайки, че понятието за юридичиски стаж е единно и не може да му се придава различно значение в зависимост от предмета на съответния нормативен акт, в който е използвано. Също така, съдът е посочил, че при непълнота в приложимата правна норма, преценката на правоприлагащия орган е следвало да се основе на съпоставка с по-удачната обща формулировка, възприета в чл. 164, ал. 8 от Закона за съдебната власт. Крайният извод на съда е, че административният орган е тълкувал ограничително разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗННД и не е зачел императивната правна норма относно характера на стажа, положен от жалбоподателя, с което е издал акт, несъответстващ на целта на закона. Решението е правилно. Неоснователен е доводът на касатора за недопустимост на обжалваното решение. Заповедта на министъра на правосъдието в обжалваната част засяга пряко, непосредствено и съществено правната сфера на жалбоподателя. Преценката за нередовност на документите за кандидатстване в конкурс за нотариус има за ефект изгубване на правото за участие в конкурса. С оглед ефекта й, процедурата в рамките на която тя се издава и органът, който я издава, правилно е квалифицирана от първоинстанционния съд като индивидуален административен акт. Решението на тричленния съдебен състав е правилно и по същество. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция напълно споделя съображенията, изложени в обжалваното решение, което прави ненужно повтарянето им. Това което следва да се добави във връзка с касационната жалба е, че не може да се възприеме довода в нея, че изброяването на длъжностите в чл. 8, ал. 2 ЗННД е изчерпателно. Посочените в ал. 2 длъжности са такива, за които се изисква юридическо образование. В ал. 3 се говори да "юридически стаж". Съвместното тълкуване на ал. 2 и ал. 3 от посочения чл. води до извода, че определящо за стажа по ал. 1, т. 3 е дали той е юридически стаж, поради което изброяването на длъжностите следва да се възприеме, като примерно - за длъжности, за които прослуженото време се счита за юридически стаж. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, ако заеманата длъжност не е измежду изброените, на административния орган принадлежи преценката, дали същността на изпълнявяните функции и изискванията за заемане на длъжността могат да се квалифицират като юридически стаж. В конкретния случай не се спори, че жалбоподателят е прослужил на длъжността "лице по регистрацията" към АВ повече от три години, за която съдът правилно е преценил, че формира юридически стаж. Тоест, както правилно е приел административният съд, изискването на чл. 8, ал. 1, т. 3 ЗННД е било спазено. По тези съображения, решението на тричленния съдебен състав като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд