Решение № 15015 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7743/2012 г.

Решение № 15015 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7743/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Иван Стефанов Иванов от гр. Русе срещу заповед № ЧР-06-034/10.05.2012 г. на министъра на правосъдието, с която е било прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение като държавен служител, като възникнало след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия - по инициатива на органа. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Иска се неговата отмяна, поради неправилно прилагане на материалния закон и допуснато съществено нарушение на административно процесуални правила при издаването му. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител - юрк. Чемширов, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалба е подадена в срок против подлежащ на обжалване административен акт е процесуално допустима, а по същество - основателна. Предмет на съдебен контрол е заповедта на министъра на правосъдието, с която е прекратено служебното правоотношение с Иван Стефанов Иванов, като възникнало, след като държавния служител е упражнил правото си на пенсия по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчването на заповедта. Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 246, т. 2 от ЗМВР, в предвидената законова форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити, като при издаването му не са допуснати нарушения на административно производствените правило, но същият е постановен в нарушение на материалния закон. Не се спори по делото, че жалбоподателят е заемал длъжност Началник на сектор в Областно звено "Охрана - Русе", към Главна дирекция "Охрана", на която е назначен със заповед рег. ЛС-03-229/12.05.2003 г. От приложената по делото административна преписка се установява че Иванов е заемал длъжност началник сектор в областни звена Русе и Велико Търново от 12.05.2003 г. до момента на издаване на процесната заповед. След възникване на служебното правоотношение, със заявление от 31.10.2003 г., Иванов се е възползвал от правото да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст; такава с разпореждане № 30/5.11.2003 г. му е отпусната, считано от датата на придобиване на това право - 12.05.2003 г. Ето защо в случая не са налице фактическите предпоставки на чл. 245, ал. 1, т. 15 ЗМВР, тъй като служебното правоотношение на Иванов не е възникнало след като е упражнил правото си на пенсия. Обстоятелството, че междувременно в последствие същият е упражнил това си право, не води до обратен извод, тъй като не е налице предпоставката служебното правоотношение да е възникнало след упражняването на това право. Предвид изложеното настоящият състав на Върховния административен съд - Пето отделение, намира жалба за основателна, при което обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Водим от горното, Върховният административен съд - пето отделение,