Решение № 927 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8438/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юриск. Данаилова против Решение 10542/02.07.2024г., постановено по адм. д. 5307/2023г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен Ревизионен акт Р-22221421006105-091-001/25.10.2022 г., издаден от Р. Байрактарова орган, възложил ревизията и В. Петрова ръководител ревизията, потвърден с решение 165/03.02.2023 г. на директора Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с който по отношение на Балчо инвестмънт груп АД са определени задължения за ДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 28 095,84 лв. за данъчен период м. 06.2019г. и е начислена лихва за забава в размер на 3 309,30 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че е допуснато игнориране на обективни факти и доказателствата към тях, не е съобразена доказателствената сила на частните писмени доказателства, а съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху закона, като неправилно са определени правните и доказателствено релевантни за решаване на спора факти. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт, като се присъдят сторените по делото разноски. Ответникът - Балчо инвестмънт груп АД чрез адв. Димитрова оспорва касационната жалба в представен отговор и в съдебно заседание. Отправя искане за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски в касационното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, доказателствата по делото, както и след проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на производството пред административния съд е била законосъобразността на ревизионен акт, с който по отношение на Балчо инвестмънт груп АД са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 06.2019г., в резултат на непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗДДС в размер на 28 095,84 лв. по фактура, издадена от ЕКС 22 ЕООД, ведно със съответната лихва за забава в размер на 3 309,30 лв. Съдът е очертал спорния по делото въпрос свързан с реалността на извършената доставка, документирана с фактура издадена на 28.06.2019 г. от ЕКС 22 ЕООД с предмет 180 бр. лицензи за софтуерни телефонни централи. След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия и в изискуемата форма. Не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизионното производство. За да отмени акта съдът е обосновал извод за реалност на процесните доставки на стоки, поради което е приел, че незаконосъобразно не е признато правото на приспадане на данъчен кредит. Съдът е приел, че в случая реалността на доставките, като условие за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, е доказана в процеса, а от съвкупната преценка на представените в хода на ревизионното производство доказателства се установява реалното осъществяване на доставките на лиценз за софтуерни телефонни централи. Приел е, че лицензите представляват код, който след като се въведе на компютър или сървър, активира софтуер, който управлява компютър или сървър и изпълнява функциите на телефонна централа, а крайният клиент, закупувайки лиценза (активиращия код) получава флашка, която съдържа софтуер и активиращ код(лиценза). Производителят предлагал софтуер и лицензии за активирането им и чрез електронната си платформа, но в конкретния случай ревизираното дружество е закупило софтуера и лицензионните кодове на флашки /флаш памет /flash dive/USB dongle /, т.е. в конкретния случай от ЕКС 22 ЕООД е закупен софтуер с активиран лиценз в електронен формат на флашка / flash dive/USB dongle /. От счетоводна гледна точка е прието, че правилно лицензът е третиран и заприходен като стока. Административният съд е отчел установената по делото последваща реализация на стоката - деклариран от жалбоподателя ВОД по фактура 6000000009 от 22.12.2021 г. на стойност 200 472,57 лв. с получател ANODOS TRADE 2020, Гърция, с предмет на доставката 180 бр. лицензи за софтуерни телефонни централи, ведно с доказателства за изпращането и транспортирането на стоките до територията на Гърция, за което са представени опаковъчен лист 6000000009/22.12.2021 г. и CMR от 22.12.2021 г. с вписан изпращач БАЛЧО ИНВЕСТМЪНТ ГРУП АД, получател ANODOS TRADE 2020, Гърция и превозвач КАЛИ ТРАНС ГРУП ЕООД. При наличие на данни за двустранно подписан протокол между РЛ и доставчика по фактурата, е счетено, че е налице приемо-предаване на стоката и прехвърляне на собствеността върху нея. Фактурата е била надлежно отразена счетоводно при доставчика и при РЛ. Постановеното решение от Административен съд София-град е валидно, допустимо и правилно. Правилно административния съд е приел, че осъществяването на доставки на услуги и стоки е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материално правна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. В случая, в съответствие с доказателствата по делото са изводите на съда, че по фактурата, издадена от ЕКС 22 ЕООД е установено осъществяването на доставки, поради което неправилно на ревизираното лице не е признато правото на данъчен кредит. Изводът на решаващия съд за реалност на облагаемата доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС е формиран логично след съвкупната оценка на доказателствата. Обратно на възраженията в касационната жалба прехвърлянето на собствеността е доказано по силата на неоспорените писмени доказателства фактура и приемо-предавателен протокол. Тези документи, макар и частни, имат своята доказателствена сила, която не оспорена или оборена от други събрани по делото релевантни доказателства. Неоснователно е и възражението в касационната жалба за нереалност на доставката поради липса на достатъчно убедителни доказателства за произхода на стоката. Правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви за недоказана материална или техническа обезпеченост, липса на доказателства за произход, транспорт или счетоводно отразяване при доставчика, когато не се твърди и не са налице данни за данъчна измама, за която получателят да е знаел или да участвал в такава. В този смисъл е и т. 61 от решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11, ECLI:EU:C:2012:373, според което, данъчната администрация не може да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да се увери, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или от друга страна, да притежава документи в това отношение. В тази връзка правилно съдът е установил, че отношение на фактура 718/27.06.2019 г. издадена от БГ ЕЛЕКТРОНИКС ЕООД, с получател ЕКС 22 ЕООД., не са налице документи и доказателства за прекратяване на отношенията между БГ ЕЛЕКТРОНИКС ЕООД и ЕКС 22 ЕООД, няма данни за издаване на кредитни известия, за връщане на стоката и съответно на платената цена за нея. Предходният доставчик БГ ЕЛЕКТРОНИКС ЕООД не е извършил корекция на ползвания данъчен кредит по фактурата, т.е. не е извършено анулиране/разваляне на доставката. Корекцията е направена едностранно от ЕКС 22 ЕООД, без доставчикът му БГ ЕЛЕКТРОНИКС ЕООД да е издал кредитно известие или между страните да има подписано споразумение за разваляне на сделката и връщане на платеното по нея. Неоснователно е и възражението за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно данни за последваща реализация на стоката, т.е. за използването за целите на независимата икономическа дейност на РЛ като предпоставка за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. РЛ е декларирало ВОД на стоките, получени по фактурата, по която е отказано правото на приспадане с получател гръцко дружество. Представени са фактура, редовно попълнен транспортен документ за превоз, опаковъчни листа, за доставката е подадена VIES декларация и при проверка в информационната VIES система е установена валидност на ДДС номера на гръцкия съконтрахент и деклариране от негова страна на ВОП. Ревизиращите органи не са извършили корекция на декларирания ВОД за д.п. м.12.2021г., поради което последващото твърдение за нереалност на този ВОД се явява в нарушение на принципа на предвидимост и законност. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че съдът правилно е отменил ревизионния акт, като е приел, че данъчният кредит следва да бъде признат. Изложените мотиви, подкрепящи горните изводи се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, съдът препраща към тях. При този изход на спора и с оглед на своевременната претенция, на ответника Балчо Инвестмънт груп АД следва да се присъдят разноски в касационното производство по представен списък на разноски и доказателства за уговаряне и плащане в размер на 4 800лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,