Решение № 12033 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5094/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на Г. Танева, притежаваща [ЕГН] с адрес в гр. Бургас, [улица], депозирана чрез адвокат - пълномощник срещу Решение 231/06.03.2023 г. на Административен съд - Бургас, XXV - ти състав, постановено по адм. д. 1941 по описа за 2022 г. на този съд. Със съдебното решение е: Оставена без разглеждане жалбата на Г. Танева против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 с изх. 01 - 6500/1222 от 25.02.2022 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и е прекратено производството в тази му част; Отхвърлена е жалбата на Г. Танева срещу Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. 01 - 6500/1222#3 от 20.12.2022 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие; Осъдена е Г. Танева да заплати на ДФ "Земеделие", със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цар Борис III" 136, сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение. Касаторът счита, че съдебният акт е необоснован, защото административният съд не разгледал основните възражения на жалбоподателя. Това е така, защото в случая не са спазени реда и приложимия закон. Позовава се на чл.15, ал.3 от Наредба 4/24.02.2015 г. за да аргументира довода си, че ДФ "Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на алинея 4, когато подпомаганите лица в случаите на чл.15, ал.3, т.3 от Наредбата. Според касатора, Акт за прекратяване на биологичния ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРС 2014 - 2020 с изх. 01 - 6500/1222 от 25.02.2022 г. не е влязъл в сила и неправилно е прекратено производството по жалбата срещу него. Моли за отмяна на съдебното решение, отмяна на обжалваните актове. Представя доказателства за направени разноски. Ответникът по КЖ - Зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", не е изразил становище по КЖ. Представителят на ВАП дава аргументирано заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, прецени КЖ като процесуално допустима, но неоснователна. Установено е по делото, че Г. Танева е регистриран земеделски производител с УРН 199938 в ИСАК. Танева е била одобрена за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 - 2020 година с направление "Биологично растениевъдство" през кампания 2016 година. С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2020 г., с изх. 1 - 6500/1222 от 25.02.2022 г., ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е прекратила биологичния ангажимент на Г. Танева, на основание чл.15, ал.3, т.3 и чл.46, ал.1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 година. Прекратяването е вследствие неизпълнение на изискванията на чл.33, ал.1, т.2, 3 и 5 от Наредба 4/2015 година. Констатирано е непредставянето на сертификат, отговарящ на условията, всички земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделска култура, формираща размера на подпомагане за всички площи. На Г. Танева са изплатени сумата в размер на 8 823,94 лева през първата година от ангажимента за кампания 2016 и сумата от 8 823,94 лева през втората година от ангажимента за кампания 2017. За кампании 2018 г. и 2019 г. не са изплащани суми по депозираните заявления на Г. Танева. Жалбодателката е получила сумата общо в размер на 17 647,88 лева по направление "Биологично растениевъдство". Началото на административното производство за издаване на АУПДВ е поставено с изпращането на уведомително писмо от 28.07.2022 година на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С писмо вх. 01 - 6500/122 от 12.08.2022 г. Г. Танева е депозирала възраженията си, които са прецени като неоснователни. На 20.10.2022 г.е издаден процесния АУПДВ, с който е установено публично държавно вземане в размер на 17 647,88 лева, поради прекратяване на ангажимента по мярката. Актът е връчен лично на жалбоподателя на 31.10.2022 гоидина. Въз основа на гореизложената фактическа обстановка административният съд е счел, че жалбата против Акта за прекратяване на биоложичен ангажимент е недопустима , защото е депозирана извън 14 - дневния срок за оспорване, изтекъл на 25.02.2022 година. На основание чл.159, т.5 АПК жалбата против този акт е оставена без разглеждане. В съдебното решение са изложени мотиви, че влезлият в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент е условие за издаване на АУПДВ, като административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да проведе производство за събиране на изплатенитеи суми по които е било реализирано плащане. Съдът е разгледал жалбата против АУПДВ като процесуално допустима, но по същество - неоснователна, защото акта е издаден от компетентен орган - зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" в рамките на предоставените му правомощиия със Заповед 03 - РД/3088/22.08.2022 година. Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден, на основание чл.27, ал.3, 5 и 7 ЗПЗП, чл.162, ал.2, т.8 и т.9 ДОПК. Според административният съд не са допуснати съществени нарушения на административно - производствени правила, т.к. органът е изпълнил задълженията си по чл.28 и по чл.35 АПК. Административният съд се е мотивирал, че законосъобразно АУПДВ е издаден на основание чл.27, ал.7 ЗПЗП, към която разпоредба е относимо фактическото основание за издаване на акта. Според първоинстанционният съд АУПДВ е издаден при спазване на материалноправните разпоредби на закона и в съответствие с целите на закона да се развива биологично земеделие посредством насърчаване растежа и създаване на нови работни места в селските райони чрез прилагане на методите на биологичното производство, но при спазване нормите на националното право и правото на ЕС. Касационната инстанция преценява съдебното решение като валидно, допустимо и правилно, поради което то следва да бъде оставено в сила. Решението съдържа подробни мотиви, към които настоящият състав на ВАС, Осмо отделение препраща, на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. Оплакването на жалбоподателя за неправилно оставяне на жалбата му срещу акта за прекратяване на биологичния ангажимент, е неоснователно. На л.26 от делото се съдържа отбелязване, че Г. Танева лично е получила акта на 11.03.2022 година и 14 - дневният срок за неговото оспорване е изтекъл на 25.03.2022 г., петък (присъствен ден). Жалбата на ФЛ против акта за прекратяване на биологичния ангажимент е подадена на 11.11.2022 г. и вследствие на нейното просрочие, обосновано е оставена без разглеждане, а производството - прекратено. Актът за прекратяване на поетия ангажимент е влязъл в сила. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.7 ЗПЗП (ДВ бр. 51/2019 година, в сила от 28.06.2019 година) когато дължимостта на подлежаща на възстановяаване безвъзмездна финансова помощ е поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал.6, тя се установява с издаването на Акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. В този смисъл правилно административният съд е приел, че фактическото основание за издаване на оспорения АУПДВ е относимо към основанията по чл.27, ал.7 ЗПЗП, т.е. законосъобразно е издаден АУПДВ, а не Решение за финансова корекция по ЗУСЕФСУ. Решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение