Решение № 10511 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10769/2014 г.

Решение № 10511 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10769/2014 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ариел - ТН" ЕООД, представлявано от управителя Тони Цветанов Йорданов, против решение № 1219 от 8.07.2014 г., постановено по адм. дело № 277/2014 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага допълнително мотивирани съображения в депозирано по делото писмено становище от 12.09.15 г. на пълномощника адв. Стефанов. Ответникът по жалбата, директорът на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград в писмено становище чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилна преценката на съда, че с процесната заповед се отстранява явна фактическа грешка, като с направената корекция се разкрива ясно и недвусмислено действителната воля на административния орган. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата за неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Ариел-ТН" ЕООД против Решение № ПО-01-49/27.02.2014 г. на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - гр. Благоевград, с което на основание чл. 62, ал. 2 АПК е поправена очевидна фактическа грешка в Разрешително за водовземане № 41140120/12.03.2009 г., издадено на дружеството от Директора на БД ЗБР - Благоевград, като е постановено, че в Раздел "Разрешено водно количество" от разрешителното вместо "до 1500,00 м3/сек. - през ненапоителния сезон" и "до 600,00 м3/сек. през напоителния сезон от месец април до месец октомври" следва да се чете "до 1500,0 л/сек - през ненапоителния сезон" и "до 600,0 л/сек - през напоителния сезон (от месец април до месец октомври)", като е посочено, че останалите части остават непроменени. От фактическа страна решаващият съд е установил, че "Ариел-ТН" ЕООД е титуляр за водоползване № 1401/17.01.2003 г., издадено от Директора на БД ЗБР - Благоевград, с което са предоставени права на водовземане от повърхностен воден обект - Карстов извор № 410 "Петрово" ("Бистрец") с цел на водоползването: производство на електроенергия чрез ВЕЦ "Петрово. Съдът е посочил, че видно от съдържанието на посочения акт, разрешеното водно количество съгласно това разрешително е до 1500р0 л/сек - през ненапоителния сезон и до 600 л/сек - през напоителния сезон (от месец април до месец септември). При произнасяне по заявление изх. № 23/4.09.2007 г. и молба вх. № РР-01-195/13.06.08 г., Директорът на БД ЗБР - Благоевград е постановил Решение № ПО-01-023/12.03.2009 г., с което е продължен срокът на действие на Разрешителното за водоползване № 1401/17.01.2003 г. без извършване на промяна в останалата му част. Постановено е продължаването на срока на действие на разрешителното да бъде материализирано в Разрешително за водовземане № 41140120/12.03.2009 г., издадено от Директора на БД - ЗБР - Благоевград. Съдът е установил, че в така издаденото Разрешително за водовземане, в раздел но водно количество" е записано "до 1500 м3/сек - през ненапоителния сезон" и "до 600,00 м3/сек - през напоителния сезон (през месец април до месец октомври)" вместо "до 1500,00 л/сек - през ненапоителния сезон" и "до 600,00 - през напоителния сезон (от месец април до месец октомври)". Констатирайки горното противоречие, решаващият административен орган е произнесъл оспорения акт, който правилно е приет за законосъобразен административен акт от административния съд. Правилно съдът е определил предмета на спора, като след обективна преценка на доказателствата по делото е приел, че не дължи произнасяне относно доводите на оспорващия за неправилно определен раздел "лимит на ползваната вода" - до 8.00 мл. куб. м./годишно, тъй като се отнася за условия в разрешителното за водовземане, които жалбоподателя не е обжалвал в законоустановения срок и те са влезли в законна сила. Извън предмета на спора е и искането съдът да задължи административния орган да се произнесе по заявление на жалбоподателя с вх. № РР-01-467/19.12.2013 г., което искане представлява и е обект на друга самостоятелна процедура. По съществото на спора, правилно съдът е приел, че с процесното решение, което е неразделна част от Разрешителното за водовземане № 41140120/12.03.2009 г. е извършена поправка на очевидна фактическа грешка и законосъобразно е поправено по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, като е отстранено несъответствието между формираната истинска воля на административния орган и нейното външно изразяване в писмения текст на акта. Неоснователен е доводът, че съдът е извършил неправилна преценка на обстоятелството, че с поправката се създава вътрешно противоречие в издаденото Разрешение за водоползване, като съдържанието на раздел "Лимит на ползваната вода" влиза в колизия с Раздел "Разрешено водно количество", поради което не се касае за отстраняване на очевидна фактическа грешка, а до промяна на съдържанието на акта. С обоснования извод, че в случая се установява несъответствие между действителната воля на органа, издал административния акт и обективираното в него съдържание, съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 62, ал. 2 АПК за поправка на очевидна фактическа грешка. Съгласно посочената разпоредба очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. Грешка по смисъла на нормата представлява несъответствието между действителната воля на административния орган и тази, обективирана в акта. Правната теория и практика приема, че това са грешки свързани с пресмятане, грешно изписване на индивидуализиращи белези или обобщено формални грешки при ясно изразено воля на административния орган. Процесуалната възможност за изменение на влезли в сила актове на администрацията, поради допусната очевидна фактическа грешка е изключение от общото правило за стабилитет на административните актове и поради това тя следва да се прилага ограничително - само когато са налице законовите основания за това. В конкретния случай е налице несъответствие между формираната действителна воля на административния орган и нейното външно изразяване. Не се касае за възпроизвеждане на нови факти или грешка при формирането на волята, т.к. всички правнозначими обстоятелства, на които се е позовал административният орган, са били установени и възприети от него. След като по същество не се изменя правоотношението, разпоредено с поправения акт, грешката в посочения обем на водовземане е отстранена по реда на чл. 62, ал. 2 АПК и противно на доводите в касационната жалба, не може да обоснове извод за незаконосъобразност на акта. С оглед данните по делото законосъобразен и обоснован се явява изводът на първоинстанционният съд, че с оглед наличието на валидно формирана воля, издателят на акта е поправил очевидна фактическа грешка в мотивната част на Разрешително за водовземане № 41140120/12.03.2009 г., издадено от Директора на БД ЗБР - Благоевград, без да променя волеизявлението си и като е отхвърлил жалбата на "Ариел ТН" ЕООД е постановил правилно решение. При липсата на сочените отменителни основания, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и с оглед заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, на последния следва да се присъди такова в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, трето отделение