Решение № 7944 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8792/2019 г.

Решение № 7944 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8792/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Команов, чрез адв. Илиева като процесуален представител, срещу решение № 842 от 12.04.2019 г., постановено по адм. дело № 3013/2018 г. по описа на Административен съд -П.. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Касаторът прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Подадена е и частна жалба срещу определение № 1031 от 20.05.2019 г., постановено по същото дело, с което в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е отхвърлено искането на Т. Команов за изменение на решението в частта на разноските. Жалбоподателят претендира отмяната му и редуциране на присъдените разноски в размер на 100 лева. Ответникът - кметът на район "Централен" - община П., чрез пълномощника си юрк. Сухоруков, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение и за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на настоящия касатор срещу заповед № РД-18-616/19.06.2018 г., издадена от кмета на район "Централен" - община П., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж: "външни метални стълби към втори етаж и стоманобетонова плоча и тоалетна на втори етаж", в двуетажна сграда с идентификатор № 56784.521.621. 1 по регистъра на АГКК с посочен административен адрес, като изграден без одобрени проекти и без разрешение за строеж. С обжалваното решение жалбата е отхвърлена. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Излага съображения, че установената от вещото лице фактология съвпада с описания в констативния акт и заповедта строеж, който е незаконен предвид липсата на строителни книжа. Като се позовава на заключението на съдебно-техническата експертиза, приема, че същият не попада в приложното поле на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което не е търпим и подлежи на премахване. Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 172 а, ал. 2 АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът приема за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на тях следва да се направят съответните правни изводи. При мотивиране на акта си съдът следва да се произнесе по възраженията и доводите на страните. Обжалваното решение не отговаря на законовите изисквания за постановяването му. На първо място, в него е възпроизведено съдържанието на събраните доказателства, но липсва посочване на конкретни фактически констатации, приети за установени от съда, релевантни за спора. В решението не са обосновани правни изводи относно валидността и законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, т. 1 – 5 АПК. Съдът сочи единствено, че заповедта е издадена от компетентен орган и в писмена форма. Липсват изложени съображения по наведените в оспорването възражения за непълно и неточно описание на строежа, неясен предмет на заповедта, а оттам и за неясен предмет на изпълнение, както и за неправилно определяне адресата на административния акт. В обжалваното решение не са изложени мотиви и липсва констатация относно времето на извършване на строителството, за да се извърши проверка на извода на съда, че строежът не е търпим. Обстоятелствата, свързани с търпимостта задължително се установяват от административния орган. В оспорената заповед е посочено единствено, че строежът не попада в хипотезата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, но този въпрос не е изследван от органа, поради което съдът е бил длъжен да даде указания на страните и да събере доказателства, за да установи коя е приложимата норма и налице ли са предпоставките за търпимост в зависимост от времето на изпълнение на строителството. В случая съдът се ограничава до възприемане заключението на вещото лице, че разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ не е приложима. Ако се установи, че строежът е изграден до 31.03.2001 г., то нормата намира приложение. Преценката относно неговата допустимост следва да почива на конкретно установени факти и обстоятелства както по отношение времето на извършването му, така и по отношение на действалите към този момент разпоредби, съответствието му с ПУП и по сега действащите разпоредби на ЗУТ. Наличието или липсата на договор в нотариална форма, респ. учредено право на строеж от другия съсобственик на поземления имот и собственик на първия етаж на сградата, в хипотезата на чл. 183, ал. 1 ЗУТ е от значение за издаване на разрешение за строеж, каквото в случая безспорно няма, но не влияе на преценката относно търпимостта на строежа. След като съдът не се произнася по валидността и законосъобразността на акта с оглед основанията по чл. 146 АПК, то допуснатите от него процесуални нарушения са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на съдебния акт, като решаването на спора по същество от касационния състав би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага обжалваното решение да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане на същия съд от друг състав, при спазване на указанията в настоящото решение. При този изход на отмяна подлежи и определението, с което искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта на разноските е оставено без уважение. По исканията за разноски за водене на делото в касационното производство дължи произнасяне първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,