Решение № 13930 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3696/2010 г.
ВАСIV отделение19.11.2010 г.докладчик Георги Георгиев
Диспозитив
Оставя в сила решение № 26 от 7.01.2010 г. на Административен съд гр. Пловдив, Пети състав по адм. дело № 743/2009 г. Осъжда Общински съвет гр. Съединение да заплати в полза на областна администрация гр. Пловдив 150 /сто и петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение. Отхвърля като неоснователно искането на "Експрес - П" за присъждане на разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13930 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3696/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Иван Христов Колев, процесуален представител на Общински съвет гр. Съединение против решение № 26 от 7.01.2010 г. на Административен съд Пловдив, Пети състав по адм. дело № 743/2009 г. С него се обявява нищожността на решение № 91, взето с протокол № 9/25.07.2008 г. на Общински съвет гр. Съединение. Поддържат се доводи за неправилност на решението с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане или произнасяне по съществото на спора като бъде отхвърлено оспорването от областния управител. Свеждат се до необосновани изводи на съда за противоречие на решението с влязлото в сила решение № 3660/12.04.2007 г. на ВАС, Четвърто отделение по адм. дело № 2116/2007 г., тъй като последното е с предмет концесионна процедура за обект "Автогара" гр. Съединение и не се отнася пряко и непосредствено за настоящия предмет "кафе - аперитив" в същия имот. Развити са съображения, че като различни обекти разпореждането с тях се съобразява с правилата на различни процедури, съответно процедурата по отдаване под наем на кафе аперитив в автогарата не зависи от процедурата по отдаването й на концесия. Поддържа се неправилно приложение на разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Ответникът, Областният управител на област с административен център Пловдив чрез процесуален представител - юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна, Кметът на Община Съединение не се представлява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна "Експрес - П" ЕООД чрез адвокат Исов взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като съдът е обсъдил правилно доказателствата по делото и е стигнал до верен извод, че има незавършена процедура по концесиониране на целия обект, публична общинска собственост. Процесното кафе-аперитив не е самостоятелен обект на собственост и няма доказателства за такова обстоятелство, и второ, не са спазени задължителни указания на ВАС, дадени с цитираното отменително решение относно провеждане цялостната процедура по отдаване на автогарата в Съединение на концесия. Затова решението е незаконосъобразно, даже и ако се приеме тезата на касатора, че кафето е отделен обект и различен от този, подлежащ на концесиониране, защото липсват доказателства, че е общинска собственост. Но съдът правилно е преценил, че приетото решение е нищожно, като противоречиво на съдебно решение. В този смисъл не са неоснователни доводите, че отдаването под наем не е действие на разпореждане, каквото било отдаването на имот на концесия, защото и концесионирането не е разпореждане в смисъл на прехвърляне право на собственост. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административния съд е образувано по заповед на областния управител на област Пловдив с която се оспорва решение № 91/25.07.2008 г. на Общински съвет Съединение като нищожно поради нарушение на чл. 14, ал. 7 от ЗОС и нарушение на административно-производствените правила. Съдът е разгледал по същество предмета на спора, от фактическа страна на който не се спори между страните, че с решение № 119/12.05.2005 г. Общинският съвет е решил да предостави особено право на ползване на недвижим имот - публична общинска собственост, представляващ парцел I - Автогара, в квартал 43 по ЗРП на гр. Съединение, с площ от 4000 кв. м съдържащ зелени площи, пешеходни алеи, асфалтова площадка 1560 кв. м, заедно със 7/10 идеални части от построената в имота едноетажна масивна сграда - Автостанция със застроена площ 423 кв. м за осъществяване на търговска дейност, предназначена за обществено обслужване на населението, описан в АКТ № 114 от 7.06.2000 г. Не се спори, че е била проведена процедура в изпълнение на това решение, приключила с решение № 172/17.11.2005 г. на Общински съвет Съединение с което определя за концесионер "Сити Транс" ЕООД. Това решение е отменено с решение № 3660/2007 г. на ВАС по адм. дело № 2116/2007 г., с което се отменя решение № 1197/12.12.2006 г. на Пловдивския окръжен съд по адм. дело № 1517/2005 г. в частта с която е обявен концесионера и вместо него е постановено, че се връща преписката на административния орган за вземане на решение за избор на концесионер според доклада на председателя на комисията за извършено класиране на участниците. Установено е също така, че с последващо решение № 48/27.03.2008 г. Общински съвет Съединение е отменил решение № 172/17.11.2005 г. поради порок в процедурата, решил да не определя концесионер и прекратил процедурата като разпоредил обекта да се стопанисва от общината според предназначението му. Това решение на общинския съвет е било оспорено от областния управител пред административен съд Пловдив, който с решение № 700/3.07.2008 г. по адм. дело № 872/2008 г. го е обявил за нищожно на основание чл. 177, ал. 2 от АПК като прието в противоречие с решение № 3660/2007 г. на ВАС по адм. дело № 2116/2007 г., оставено в сила с решение № 1478/3.02.2009 г. на ВАС по адм. дело № 10857/2008 г. Установено е, че с последващо решение № 91, взето с протокол № 9/25.07.2008 г. Общинският съвет определя част от имота предмет на процедурата по отдаване на концесия, съставляваща "кафе аперитив" за отдаване под наем след проведен търг или конкурс за срок от 5 години като се възлага на кмета да организира и проведе процедурата. Това решение също е оспорено пред съда и е предмета на настоящето производство. Съдът е установил от доказателствата по делото, че за имот кафе аперитив няма акт за общинска собственост като отделен обект и извел извод, че той е неразделна част от обекта, предмет на концесията. От друга страна е прието че така взетото решение на общинския съвет е в противоречие с постановеното с решение № 3660 на ВАС по адм. дело № 2116/2007 г. поради което на основание чл. 177, ал. 2 от АПК следва да бъде прогласено за нищожно. При изложените фактически и правни съображения решението на общинския съвет е обявено за нищожно. Решението е правилно. Поддържаните доводи за пороци на решението като основания за отмяната му са неоснователни. Разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК обявява за нищожни актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда и всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. В случая са били спорни фактите относно действието на решение № 3660 от 12.04.2007 г. на ВАС Четвърто отделение по адм. дело № 2116/2007 г. върху предмета на настоящия спор. Констатира се, че с цитираното решение № 3660 по адм. дело № 2116/2007 г. на ВАС се отменя решение № 172/2006 г. на общински съвет Съединение в частта с която е обявен "Сити транс" ЕООД за концесионер и е върната преписката на органа за вземане на решение за избор на концесионер след продължаване на процедурата. Така постановено решението ясно разпорежда на административния орган какви действия да извърши по процесната концесионна процедура. Други действия със спорния предмет са недопустими, както в неговата цялост, така и с части от него, а имот "кафе аперитив" е безспорно установено, че е част от имота, предмет на концесията. Съдебното решение по адм. дело 2116/2007 г. на ВАС, с което се отменя административният акт има действие по отношение на всички според разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК. Правоустановяващото действие на това решение се изразява в разпоредените права за страните по делото, изведени от установените по делото факти, поради което административният орган не може да извърши никакви други действия освен разпоредените му със съдебното решение, в противен случай се избягва изпълнението на съдебното решение. Тези данни по делото са достатъчни да бъде обявено решение № 91/2008 г. на Общински съвет гр. Съединение за нищожно. Доводите, че имотът "кафе аперитив" е самостоятелен обект в обекта предмет на концесията, че общинският съвет има правомощията да се разпорежда с него, както и останалите доводи в подкрепа на тези основни твърдения са неоснователни. Те не се подкрепят и при анализа на разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС според която части от имоти - публична общинска собственост, с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране, могат да се отдават под наем по реда на ал. 2 за срок от 5 г. след решение на общински съвет при условие, че наемането не пречи на дейността на лицата които ги управляват. Тази възможност като правомощие на общинския съвет може да бъде упражнена законосъобразно, ако нямаше влязло в сила съдебно решение за този имот със задължителни указания, поради което всяко действие различно от указаните е нищожно според чл. 177, ал. 2 от АПК. Наред с това, при вече открита концесионна процедура и проведена до етап, е недопустимо обектът на концесията, описан в решението за откриване на процедурата да търпи промени, при които участниците не биха участвали в нея. По изложените съображения решението е постановено при отсъствие на пороците, сочени като основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. По делото искане за разноски са направили представителите на ответника и заинтересованата страна "Експрес - П" ЕООД. При този изход на делото на ответника се дължат разноските за юрисконсулт в размер на минималното адвокатско възнаграждение - 150 лева. На заинтересованата страна също се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, но такива не са доказани пред Върховния административен съд, поради което искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,